Лорд Евгени Минчев отсече: Златка в анцуг и дантели…Защо, бе Злате?, Галинчо, дай го малко по-fashion де, Глория, къде е петолъчката? (И още + СНИМКИ)

Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“.Богдана с Кеца – моден дует на седмицата!Вдъхновяващо и енергично ми въздейства опита на Богдана Карадочева и Васил Найденов да възвърнат блясъка на сцената. Тя- в снеговалеж от перли, с онзи изпънат поглед под бадемовите очи, той- все същият, само че в бяло. Кеца изненадва с брошка- един патент който не успях да запиша на мое име но и Елтън също ме последва в тази мода, тоест- трябва да съм поласкан. Найденов все пак трябва да знае, че комбинация черно и бяло на сцената може да означава униформа на кръчмарски оркестър или обер келнер в реномиран ресторант. Хайде, от мен да мине, ще оставя този път Васил на мира, за да похваля прическата на Богдана, от Бог дадена и за Бог талантлива.Златка в анцуг и дантели…Защо, бе Злате?Златка Черната се придържа към прякора си и днес вади от торбата с цветове много черно. Черно от косата до петите, както казва народа. А глас народен, глас Божи… Да започнем обаче от бялото, което освен ако не е нов жанр в облеклото, за мен си е просто анцуг, спортна дреха или такава, с която да се минат паяжините, докато съпруга е в командировка. Тогава, откъде накъде на такава ежедневна дреха и трябват дантели и то разположени така, сякаш пияни бачкадури са рисували пешеходна зебра. Сигурно поради съображения за сигурност горната и долна част са свързани с черно канапче, мигар, едно от двете може да се свлече с или без команда. Черното палто над Златка Черната откроява още по-наивно безумната комбинация а столът встрани приканва всичко облечено да бъде запокитено върху него. Ще го кажа направо, Златка ми става черна, когато се облече така.Няма ли кой да зашие на Катето една… блуза?Много пера в този напрегнат политически момент обсипват Катерина Евро. Евро-пейска работа, евро-пейска направа, както би възкликнал Чудомир в някой от фейлетоните си. За мен тази дреха също е част от моден фейлетон, който разказва много за ушилия го и за носещия го. Облечена така Катето прилича на сгушен врабец, изчакващ да мине бурята…в сърцето ми. Сега забелязвам, че всъщност черните лъскави висулки са не пера а нещо като отсечен гръб на бръмбар ,  жужащи върху наметката от прозрачна материя. Мисля, че съм виждал вече върху актрисата, майка, водеща и садяща домати в двора си тази риза. Не харесвам черно-бялото разположение на плата, но ако и носи кеф- защо не. Обеците са наистина много красиви, но според мен- напълно неподходящи към тоалетчето. Прическата е добра покана да я посетим в двора и когато цъфнат…налъмите и доматите и. В края на краищата г-жа Евро може да си позволи промяна в модните планове, когато поиска. Затова и я обичаме.Глория потънала в червено. Къде е петолъчката?На първо място тук трябва да задам въпрос, а Глория ако иска да ми отговори. Облеченото от нея пижама ли е, или дрехата просто така си лъщи в сатенено… Известната госпожа позира с известна невинност, преминала през изяществото на розата, докато всичко удари чело в острите и също така червени обувки. Чудя се, асистирал ли е някой, за да застане тя по този начин, напълно неудобен и неестествен, ако питате мен. Изглежда от червеното е останало много плат, затова следи от него виждаме по стените и земята, където тялото Глориево е свило гнездо. Неприятно ми е да призная, но тук певицата ме изненадва с коси и благородно излъчване, каквито рядко съм установявал  в годините. Светлината и фотошопа са постигнали огромен ефект с лицето, но до такава степен, че се наложи да питам няколко души дали това е наистина въпросната жена, за която пиша. Погледнато от приземяващ се самолет, това спокойно може да са Есил или Таня Боева а погледнато от излитащ самолет, може да е дори и самият Азис. Дали облечена така, Глория ще отиде за първата си пенсия. Нали сега е модерно да се говори за това…Амин.Галинчо, дай го малко по-fashion де…Има нещо в гените на попфолка, което кара придворните му да експериментират невъздържано. Галин ме изненадва днес, че не е с някоя от неговите, много близки до стила на Версаче ризки и тишърти, а направо върви към прилика с някое абитуриентче от село Явор да кажем. Керемиденият панталон може да му отвори краката, извинете, вратата към някое административно кьоше, където да слага печати или разнася хартия за принтер. Сакото над тях потвърждава тези мои страхове. Административното е полазило попфолк господина със знака на сивотата и цветове, които могат да се видят най-вече в каталозите за земекопна техника. Галин е решил да разнообрази скуката и в ризата могат да се намерят някои романтични нотки. Шарките ми напомнят на варосаните а после минати с бояджийско валяче на шампи стени по селата. Хич не искам да използвам подобни думи, но обувките му къртят. Къртят и погледа и асфалта, къртят мивки и каквато друга бяла техника се сетите. Те не само, че отиват на светлините в това телевизионно студио но и вече „чакат дете” от кърпичката в горното джобче на сакото. А стойката е „ляво бедро, дясно бедро, коремче”, както се пее в една моя песен.