Китодар Тодоров открил Бог още като дете, страхува се неистово от публика на живо

Китодар Тодоров, който води с колежката си Милица Гладнишка забавни дебати веднъж в седмицата в предаването „На кафе” по Нова тв, открил Бог още като дете и днес е ревностен християнин. От малък Кито, както му казват на галено, си знаел, че има нещо, което е над нас и е сътворило всичко. По-късно, вече като тийнейджър, актьорът видял православието като най-верния път към Бога.Последвал обаче период, в който неглижирал вярата си. Траял около 10 години, след което отново се върнал към православието. Днес Китодар е ревностен християнин. Изповядал е доста от пороците си, преборил е много, но има още. И макар че като християнин не би трябвало да има страхове, той има от самолети, не би се качил, спринцовки – не обича да му взимат кръв, и от публика.Китодар е кръстен по комбинацията от първите букви на трите имена на дядо си. Имало идея да се казва Филип, но в последния момент избрали необичайното име. Актьорът е търсил дали друг Китодар в България, понеже някой му казал, че май има в Русе. Името му, но съкратеното Кито, се споменава в стихотворението „Има време” на Асен Босев. В един именник пък пишело, че Китодар било славянско име и идвало от китен дар. „Не ми е известно да има друг. Но ако има, нека ми се обади, ще се радвам да се запознаем”, казва актьора.Като дете Китодар бил по-тихичък, казвал е, имало даже период, в който се чувствал аутсайдер. Тогава, някъде в 8-9 клас бъдещият актьор се обърнал към хумора, за да стане част от класа. Не че изведнъж станал готиният пич и най-популярният ученик, но връстниците му обърнали внимание. Тогава Китодар създал много приятелства през хумора. Осъзнал, че може да развеселява и започнал да го прави. В НАТФИЗ кандидатствал пантомима, защото от шести клас бил в школа. В академията му казали, че имал право да запише втора специалност и Китодар избрал Драма. Скъсали го и по двете. Това, че не го приемали от първия път, го мотивирало още повече. Даже за миг не се замислил дали да не се откаже и да се пробва с друга специалност.Започнал работа в НАТФИЗ като сценичен работник. На втората година кандидатствал „Кукли” и го приели, но след като се дипломирал, не е имал повече допир до кукления театър.  Даже не се е занимавал със сценично изкуство – само с телевизия и интернет. „Публиката ме притеснява. Имам зловеща сценична треска. Ужасен дискомфорт изпитвам, щом видя хора срещу себе си”, споделял е Китодар. Той е известен от предаванията „Пътеводител на историческия стопаджия”, „Сладко отмъщение”, „Пълна лудница” и други, а в Ю Тюб поддържа популярен влог „Петък точно в пет”. От ноември 2019 г. е автор и на гейминг стрийм канал, което не е чудно, защото Китодар е пристрастен към компютърните игри. С този порок още се бори. Иначе Кито нито пие, нито пуши. Алкохолът не му е вкусен, затова не консумира. „Пил съм само, за да се доказвам на по-млади години, че съм голям мъжкар. Трева съм пушил много отдавна и много отдавна спрях да пуша”, признавал е той. Иначе пробвал цигари, както и дегустирал алкохол, чак на 16-годишна възраст. „Четох, че след 16 човек може да пуши и да пие, без това да е кой знае колко вредно. Пропуших си сам вкъщи, пиенето беше от кешелък. Първата цигара запалих след „Ах, този джаз”, споделя актьора.Китодар още от малък се замисля за Бога, но едва като тийнейджър го открива. С негов приятел се лутали в търсене на отговори. „Имахме много опит във всякакви мистични посоки, ходехме на курс за екстрасенси по едно време, на йога”, споделял е Китодар. Един ден този негов приятел го завел при отец Михаил, свещеник във Владая, който за съжаление починал неотдавна. Там Кито решил, че православието е неговият път. След това ходил в Нигерия, където живее баща му. Героят на нашия очерк заминал на 17 години. „1991 година имаше много кланета. Започнаха от север и стигнаха до града, в който живеех. Една седмица не излизах от дома си. В Нигерия страхът се замества с живеене на момента. Научих, че човек трябва да цени живота. Разбрах, че може да умреш от всичко. Това те кара да живееш за момента, защото утре може да те няма”, споделял е Китодар, който остава цели 3 години в Нигерия. Даже бил приет в университет, но решил да се върне и да стане актьор. В Нигерия създал много приятелства, които до днес поддържа. „Един съученик, с когото станахме приятели след време, го научих на много български простотии. Даже още ги използва”, казвал е Кито.След като се връща, завършил НАТФИЗ, но в този период все още неглижирал вярата си. В един момент друг негов приятел открил отец Георги, който му допаднал като философско мислене, и искал да ги запознае. Китодар и  този негов приятел отишли в църквата „Света Параскева” да търсят свещеника, но пристигайки, разбрали, че е заминал във Владая. „Това беше много символично”, казвал е актьора за второто му връщане към православието, което пак се случило при свещеник във Владая. Отец Георги му станал кръстник, кум, а после и кръстник на дъщеря му Матея. Синът му се казва Константин, пак християнско име.Китодар Тодоров познава добре Библията, а сред важните послания, които най-много му  харесват, са това на Апостол Павел към коринтяните за любовта и притчата за блудния син. Актьорът вярва искрено в прошката и покаянието. Това, с което не може да се примири, е, когато човек няма изход. Още от дете не може да го приеме, струва му се нечестно. Човек трябва да има избор, има само това, което му принадлежи тотално. Всичко друго е под наем, казвал е Китодар. „Свободният избор е божественото в човека и единственото в негова воля”, споделял е той. Липсата на избор може да го разстрои. Също и липсата на логика. Смята се за логичен човек, включително в работата си – освен емоцията, второто важно нещо е логиката. Винаги търси логиката, ако не я открива, не го прави. „Понякога не откривам логика в дадено действие и това тотално ме събаря. Кара ме да се чувствам много нестабилен и да мисля, че светът е много  нестабилен”, споделял е Китодар.Китодар Тодоров никога не е гласувал. Смята, че в политиката избор трябва да се прави между хора, които познаваш. А той не познава нито един човек в политиката. Затова откакто има право да гласува, не се е възползвал от това. Друга причина да не иска да гласува е са призивите за кого да се гласува, а пък Китодар не намира смисъл нито в едните, нито в другите. Вярва, че трябва да се премахне изобщо партийността. Смята, че е излишна в съвремието ни, защото няма идеологии, а интереси.