Синът на Филип Трифонов: Сигурен съм, че щеше да каже: Какви паметници, това са партизански работи!

В памет на актьора съкварталците му ще поставят една пейка и ще кръстят площадче, нищо повечеМартин Трифонов е роден през 1991 г. в София. През 2015-а завършва специалност скулптура в НХА. Сега е асистент в УАСГ.Синът на Филип Трифонов има участия в десетки изложби в България и чужбина. Преди три години заедно с Красимира Буцева осъществиха проекта ”Пост памет” за лагера край Ловеч.
Младият художник има и ателие в ловешкото село Българене, където твори през лятото.
Половинката му Елена Велкова е родена през 1993 г. в София. Завършила е НХА, специалност живопис. Носител е на няколко награди.
В началото на декември Елена и Мартин участваха със свои творби в обща изложба в столичната галерия ”Райко Алексиев”.
Най-новият им съвместен проект е книга за Филип Трифонов, в която ще бъдат публикувани откъси от дневниците на ”вечното момче” на българското кино, негови стихове и сценарии.
 

Мартин Трифонов

 
Мартин Трифонов, младият, но вече популярен в артсредите на България художник и скулптор, страни от публичните изяви и почти никога не е говорил много за своя именит баща – актьора Филип Трифонов.
Когато го прави, в спомените му за ”момчето, което си отиде” на 73 на 6 януари тази година, няма нищо излишно.
Пред ”България Днес” Мартин за пръв път сподели неизречени досега мисли за баща си. И един замисъл, над който в момента работи неговата житейска и творческа половинка – художничката Елена Велкова.
”Предстои да бъде издадена книга за моя баща. Сега се редактира неговият архив. През годините той си водеше нещо като дневник, в който записваше нещата, които са го развълнували. Очаквам книгата да стане факт, но все пак хората, които са се ангажирали с издаването, са артистични натури и затова не мога да кажа точно кога ще се появи книгата”, каза синът на големия актьор.
Трифонов-младши коментира и инициативата на съкварталците им в ”Лозенец” на ъгъла на улиците ”Крум Попов” и ”Милин камък”, недалеч от семейното им жилище, да бъде открит паметен кът на баща му.
”Това ще бъде една пейка. Нищо повече. Баща ми не би искал да има паметник. Сигурен съм, че щеше да каже: ”Какви паметници, това са партизански работи”, довери пред ”България Днес” Мартин Трифонов.

Филип Трифонов – една от емблемите на българското кино

 
В своето послание до медиите непосредствено след смъртта на баща си младият художник написа, че ”заобиколен от близки и обичани, той беше благополучен и живя добре. Неговата пенсия са другарствата и любовта. За тях той работи цял живот”.
На същото мнение е и един от големите български режисьори Коста Биков, близък приятел на Филип Трифонов, който е участвал в много негови филми.
Известният режисьор беше гост на откриването на изложбата в столичната галерия ”Райко Алексиев”, в която са включени и най-новите живописни и скулптурни творби на Мартин Трифонов.
”Аз нарекох Филип ”Фипо”. Не можете да си представите как се смееше той. С цялото си тяло! Смехът му стигаше чак до стомаха”, спомня си Коста Биков.
Смехът на Фипо е незабравим и за сина му. По думите му неговият баща никога не е спирал да търси смеха, докато когато през 90-те поема на гурбет към Германия и САЩ.
”Не е вярно, че баща ми се е чувствал нереализиран по времето на прехода. Цели 10 години с Николай Гундеров играха един моноспектакъл в ”Жълтата крава”. И винаги имаше публика”, категоричен е Мартин.
Младият художник припомня още, че Филип Трифонов е бил не само актьор, но и писател.
”Баща ми пишеше сам сценариите за своите спектакли. В постановката с Николай Гундеров беше поканил Вичо Балабанов, който не е актьор. Той имаше само една роля: да се поклони на публиката. Но веднъж Вичо беше болен, не успя да стане от стола и не можа да направи дори това”, шегува се синът на Фипо.
 

Художничката Елена Велкова работи над книга за именития актьор

 
Пред ”България Днес” Мартин Трифонов разкри също, че площадчето между улиците ”Крум Попов” и ”Милин камък” в столичния квартал ”Лозенец” ще носи името ”Филип Трифонов”.
”Питали са ме защо не съм нарисувал портрет на баща ми. Той имаше правилни черти, които не са съвсем подходящи за портрет. Но нали остават неговите филми? Те са най-истинският паметник на баща ми”, убеден е синът на незабравимия актьор.