Дете войник от Полисарио опетни посещението на Мистура в Тиндуф

Пратеникът на ООН се срещна в продължение на два дни с други лидери от целенасоченото движение, включително Брахим Гхали, Хатри Адух, Мустафа Сиди Ел-Бачир и Хама Салама, и слушаха становищата на неговите лидери по въпроса за възобновяването на преговорите с Мароко като страни по конфликта, и ”средствата за конструктивно рестартиране на политическия процес в Западна Сахара”,  подчертават комуникационните канали на Фронта и Алжир след обявеното от Полисарио прекратяване на огъня.
Децата на Сахрави са принудени да се преместят в Куба, с цел да ги индоктринират идеологически, да ги подлагат на военно обучение и да ги експлоатират, като същевременно ги лишават от всякакъв контакт със семействата си. Тази принудителна имиграция се счита за сериозно нарушение на разпоредбите на Протокола срещу контрабандата на имигранти по суша, море и въздух, като допълва Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, оттам и гражданската и наказателна отговорност на лидерите на Полисарио и техните съучастници.
Въоръженото движение Полисарио продължава масивното си записване на деца и малолетни като войници, за да запълни празните места, като застрашава оцеляването на сепаратистката организация. След това френската Неправителствена организация ”Международен съюз за защита на правата и свободите (AIDL)”, публикува на 04.01.2021 г. изявление, с което осъжда набирането на деца войници от фронта Полисарио.
Въпросната НПО отново потвърди пълното си осъждане на набирането и експлоатацията на деца в конфликтни и военни зони, определяйки този акт като международно престъпление, което изисква даване под съд и международно наблюдение на всички участващи. Лидерите на въоръженото движение Полисарио трябва да обяснят и дадат разяснения относно записването на деца, като припомнят в тази връзка, че ”всяко набиране на деца, тяхната експлоатация и участието им в конфликти и войни е напълно забранено и е криминален акт в международното право”.
Военното набиране на деца е забранено от всички международни конвенции и договори, а именно Хартата на ООН, Хартата на правата на човека, Международните завети за политическо, икономическо и социално право, Конвенцията за правата на детето от 1989 г., принципите на Ванкувър, Парижките принципи и Резолюция 2602 в оперативен параграф 1. Оръжията се дават на децата, вместо да се грижат за тяхното образование и развитие.
Полисарио затвърждава престъпните ценности у децата чрез използването на оръжия. Алжир трябва да поеме отговорността си за престъпления срещу правата на децата в лагерите Tindouf, тъй като те са извършени на нейна територия.
Няколко изображения и видеа показват обучението, което служителите на Полисарио правят на децата на Сахрави в лагерите Тиндуф. Децата на Сахрави се вербуват без съгласието на родителите си. Всички деца на Сахрави са принудени да участват във всички военни и политически церемонии. Последното посещение на личния пратеник на ГС на ООН за Сахара в Тиндуф е перфектната илюстрация на това. Децата на Сахрави са индоктринирани от ранна възраст, за да мразят Мароко. Децата на Сахрави се изпращат на фронтовата линия, за възпиране на интервенцията  на мароканските сили.
По време на посещението си италиано-шведецът, който успява в трудната си мисия спрямо германския Хорст Кьолер, подал оставка през 2019 г., беше отведен на различни обекти в Тиндуф и Рабуни, включително военен мемориал и медицински диспансер, управляван от Полумесеца. Червен.
Присъстващите наблюдатели обаче посочиха, че по време на посещението си той е бил обграден от поне един детски войник (видим в едно от изображенията, издадени чрез официално съобщение от Алжир), докато ”набирането и използването на деца във въоръжени конфликти са строго забранени от международното право” и че записването на деца на определена възраст може също да се равнява на ”военно престъпление”.
Щафан де Мистура започва посещението си в региона от Рабат в четвъртък, фаза, по време на която мароканската дипломация отново изтъква позициите си, а именно автономията на територията като единствената рамка за дискусии и участието на четирите войнстващи страни в регионалния конфликт, а именно Мароко, Алжир, Полисарио и Мавритания.