Бащата на Илия Павлов умря изоставен в хоспис (Дарина Павлова не му организира погребение)

„Ама как така е умрял? Чухме се за Нова година, звучеше добре! Какво се е случило с него?” – така невярващ посрещна вестта, че бащата на мултимилионера Илия Павлов – Павел Найденов, си е отишъл, негов близък приятел. Оказа се, че в последните месеци той е бил изоставен от роднините си в луксозен частен хоспис, където скоропостижно го е настигнала и смъртта. При това преди повече от месец, без никой да разбере! Въпреки че имаше хиляди близки, Павел Найденов дори не беше погребан, не бе публикуван и негов некролог. Решението смъртта му да бъде обвита в тайнственост е взето от снаха му Дарина Павлова.
 
84-годишният бай Павел, както повечето му приятели и служители във фирмата го наричаха, през последните 3 години от живота си живеел доста самотно. След смъртта на втората си съпруга, която била доста по-млада от него, той нямал никакво желание да се радва на дните, отредени му от Бог.
Възрастният мъж видимо се занемарил. Още преди обяд почвал с малко уиски, за да върви денят му спокойно и да не мисли за близките си, които вече не били сред живите. Корав като характер, Павел Найденов редовно проронвал сълзи пред най-верните си приятели, защото се чувствал самотен и нито бизнеса, нито парите го правели щастлив.
Здравословните му проблеми се задълбочили още през януари 2022 г., когато претърпял лек инсулт. Оправил се, но за пълно възстановяване и дума не можело да става. По съвет и идея на снаха си Дарина Павлова бил настанен в частен хоспис, където за здравния му статус се грижел медицински екип. За беля, малко след инсулта, той хванал коронавирус и се наложило да бъде поставен за обдишване в столична болница. С кислородна маска прекарал няколко седмици.
Ако се вярва на мълвата, преди инсулта бащата на Илия Павлов прекарал коронавирус на крак. Именно в резултат на нелекуване на Ковид-19 той получил инсулт, а след това пневмонията го повторила. На 24 февруари сърцето му не издържало, а душата му се пренесла при децата му, които така и не можеше да прежали.
По настояване пак на Дарина Павлова кончината му била пазена в тайна от обществото повече от месец. Никой не отговарял и на двата му мобилни телефона. Офисът му в центъра на София стол затворен, като от време на време се вясвала чистачка, за да не потъне всичко в прах и паяжини.
Семейство Павлови взели решение бизнесменът да бъде кремиран, а  урната била положена в семейния гроб в софийското село Долни Богров, от където са корените на Найденови. В селото също не знаели, че бай Павел си е заминал. Параклисът, който синът му издигна преди време, стоял отдавна затворен и нямало как човек да влезе, за да запали свещичка. Младежите от Богров дори не знаели кой е бай Павел, а внуците му от Америка така и не пожелали да видят родното място на баща си.
Павел Найденов Найденов е роден на 16 юни 1936 г. Връстник е на царя и многократно споменавал пред приятели, че е задължен на Борис III, защото спасил от смърт баща му. Завършил е Техникума по обществено хранене в столицата. През 70-те и 80-те години на миналия век върти популярната закусвалня „Попското” и някогашния единствен денонощен магазин срещу Съдебната палата в столицата. Работил е и в чужбина, предимно в Швеция и Монголия. Голямата му слабост са жените и по-специално медицинските сестри, защото знаели как да се грижат за един мъж.
След смъртта на втората си съпруга – медицинската сестра Стефка, Павел Найденов се променя и затваря в себе си. Достолепният мъж сам движи бизнесите си, притежава спортен комплекс с два тенис корта, ресторанти, хотели, фабрика за контактни лещи в Суходол, къща с магазин в Долни Богров, отдава помещения под наем в София и Варна. Има и фондация на негово име, която помага на домове за социално слаби и на деца, лишени от родителска грижа.
Преди промените е работил като управител на заведение за обществено хранене и съвсем логично бил изряден член на БКП. Привлечен е за работа в службите на Шести отдел на ДС на 44 години, като агентурният му псевдоним е „Славяни”. „Станах ченге, за да си правя каквото поискам. Никого не съм наклепал”, твърдеше той.
Павел Найденов винаги е казвал, че за любовта няма сезон, нито възраст. Обичал и двете си съпруги, защото били добри и скромни жени.
„Бях управител на младежко заведение към 5 район на „Обществено хранене”.  Бях завършил Техникума по обществено хранене и имах голямо желание да се развивам. Вършех си добре работата. Вършех я и на тези, които ме бяха сложили на това място. С първата съпруга се запознахме покрай работата. Не ми е казвала какво харесва в мен, нито защо ме взе. Нямаше такава практика да се обясняваме в онези времена. Аз бях на 23-24. Тя на около 20 години – кой да мисли. Работихме заедно, беше барманка в заведението ми. Залюбихме се, оженихме се и създадохме две деца – Илия и Славка, и ги отглеждахме с много любов… Но овдовях и останах сам. Беше 1987 г., инсулт я отнесе съвсем млада. Дълго време живеех сам, не исках втори брак заради децата. Аз съм от старото поколение мъже. Не одобрявах вторите бракове и не мислех, че ще подпиша повторно с друга жена. Децата ми бяха големи и се притеснявах. Усещах срам. Да, срам е най-точната дума, която описва емоциите ми тогава Не беше лесно да се женя на стари години, но ми се наложи, защото имах поети ангажименти към възрастни хора – нямаше кой да ги пере, да ги глади. И тогава придумах това момиче – Стефчето… Момиче е за мен, защото е доста по-малка, почти 20 години от мен. Миличката, беше много добра, доволен съм от нея. Но се разболя от рак на белите дробове. Не можаха да я спасят. Мислех, че ще ме гледа и мен, но не стана така. Беше работлива, бивша медицинска сестра, разбираше ги нещата…”, споделяше болката си бай Павел.
През годините отношенията му с вдовицата на сина му Илия минават през различна фаза – от нормална връзка между снаха и свекър до вледеняване, заради разни слухове по адрес на Дарина. Особено неприятен е слуха за отношенията й със Силвио Берлускони, който минава за голям ценител на женската красота. Милионершата влиза в полезрението му и дори присъства на неговите скандални бунга бунга партита. В последните години обаче се помиряват.
Найденов посещава челядта на сина си няколко пъти в Америка. Престоят му не е дълъг, защото се уморява от полета, пък и не говори английски език. Винаги излиза на разходка с някое от трите си внучета, които влизат в ролята на преводач. По думите му те се оказват добри деца, които сами искат да изкарват парите си, вместо да харчат на готово от своята бащиния.
Общо взето, Павел Найденов живял спокойно след смъртта на децата си и жените си, макар и да не бил щастлив.  „Достатъчно съм притесняван от това, което ми се случи. Сега всичко ми е добре. Моето сърцебиене е само за мен, не са ми виновни хората, за това, което дойде до главата ми. Сам си поемам мъката и не натоварвам никого с нея. Не искам да ми съчувстват. Дори избягвам да ходя там, където твърде много състрадателност ми изказваха. Било ми е по-спокойно сред непознати. Силен човек съм. Не обременявам никого. Пия по чашка с този с онзи и времето минава”, обясняваше житейската си философия бизнесменът.