Жените на Милен Цветков не си говорят! Дана и дъщеря му Калина против книгата на приятелката му Милена

Изминаха две години от жестоката и нелепа смърт на известния журналист Милен Цветков, който си отиде навръх Великден при зверска катастрофа на столичния бул. „Черни връх“, предизвикана от надрусания 22-годишен Кристиан Николов, който беше осъден на девет години затвор.
 
Жената до тв водещия – нумероложката Милена Иванова-ЕА, за която „Галерия“ първа писа, събра спомените си с него в книгата „379 дни с Милен Цветков“, която излезе миналата година по това време. И двете жени на журналиста – първата Йорданка Начева, майка на дъщеря му Калина, и Ивета Гоцова, от която е синът му Боян, обаче посрещнаха изданието с резерви и бяха категорични, че Милена няма право да издава съкровени тайни от житието на Милен.
 
Дни преди книгата да излезе на пазара, Дана дори я спря от отпечатване, защото една от публикуваните снимки е лично нейно притежание и това наложи тя да бъде заменена с друга в последния момент. След излизането на томчето, дъщерята на Милен – Калина, даде едно-единствено интервю, в което остро разкритикува излиянията на Милена: „Истински не одобрявам как медийното внимание е постоянно насочено към неговия интимен живот и съчиняване на истории, които дори не са базирани на истински събития. В този контекст искам и да спомена, че не сме давали съгласие да се използва името му, факти от личния му живот или снимките му за политически и комерсиални цели. Много хора се опитват да се възползват от неговата популярност. Баща ми истински държеше да има непристъпен, без намеса личен живот и ние защитаваме това негово желание и право“, призна Калина.
 
Според запознати това е и причината Милена да не работи върху втората си книга, посветена на любовта й с Цветков, въпреки добрия тираж и продажбите на първата. Тя иначе оправдава решението си с дълбоко лични причини, които не желае да разкрива. Нумероложката сама призна в интервю за „Галерия“, че не е била поканена на  погребението на Милен  от близките му.
 
„На мен официално не ми беше казано кога ще е погребението. Аз обаче сънувах Милен през нощта и на сутринта бях сигурна, че в този ден ще e опелото. Качих се на колата и просто тръгнах към Бояна. По радиото тръгна симфонична музика. Много малко хора знаят, че Милен обичаше такава музика. Пристигайки на гробищата, видях техните коли как идват една по една. Скрих се на автомивката и наблюдавах тайно изпращането му, плачейки. Изпратих го сама. От дистанция. Без да се простя с него. Не го пожелавам на никого. Слушах музика и ги гледах как се редуват на гроба му. Бях там през цялото време. Изчаках ги да си тръгнат и отидох на гроба му. Намерих го. Целия ден прекарах там, но аз съм възпитан човек и не ходя никъде непоканена. Не се сърдя на никого. Прошката е по-силна от обидата“, довери Иванова, която пише първата книга, за да се спаси от целия хаос, от чувства, които я съпътстват след загубата на любимия мъж.
 
Тя нарича романа терапия, защото, докато пише, преживява отново техните срещи, любовта им. Дори има моменти, в които не е сигурна, че книгата трябва да излиза, но издателите й я убеждават. „Сега си давам сметка колко интензивно сме живели с Милен в тези дни, колко много сме си давали. Как сме се обичали и подкрепяли. Когато си с един човек, който те обича, можеш да се заблудиш, че любовта е даденост. Нашата любов беше изстрадана, но истинска“, обясняваше нумероложката.
 
Тя споделя, че сънува журналиста в моменти, когато трябва да вземе важни решения в живота си и той винаги й изпраща знаци. Тя дори има няколко критични ситауции на живот и смърт през последната година, включително и здравословни, и е напълно убедена, че Милен й е помогнал.
 
Като нумеролог Милена вижда знаци и притеснителни неща в неговия хороскоп, но не предполага, че ще се стигне до фатален край. Кара го дори да си смени името, но той категорично отказва. А в деня преди катастрофата, двамата успяват да си кажат всичко.
 
„Разкрих му, че искам да се грижа за него и че съм решила, че той е моят човек. Мисля, че и той ми каза всичко. Така че няма нещо, което не си споделихме. Особено последния ден толкова много неща си разкрихме, все едно сме усещали, че нещо ще се случи. Вярвам, че той се върна втория път, за да се сбогува с мен на вратата  Първо тръгна, за да си вземе ключа от неговия апартамент. Точно затвори и след минута се върна, за да си вземе шофьорската книжка. Никога няма да забравя погледа му, възстанових си го седмица след смъртта му. Имам чувството, че душата му се прости с мен на друго ниво. Сякаш ми казваше: „Съжалявам, ти си силна, ще се справиш“, убедена е Милена.