Терзийски проговори за връзката си с Диана Димитрова: Наистина ме нарисува с кръв, разделихме се много бързо

Калин Терзийски е сред най-четените съвременни български писатели. Зад гърба си има издадени няколко романа, които малко или повече отразяват пъстрата му емоционална душевност. Освен на писателския фронт, той се реализира успешно и като художник, чиито творби красят домовете на стотици хора, не само в България, ами и по света.
Първите си стихотворения Калин Терзийски пише като ученик в Националната природоматематическа гимназия. След отбиване на двугодишна служба като граничар, записва медицина във Висшия медицински институт в София. Специализира психиатрия, а докато учи работи като дърводелец, анкетьор, санитар и медицински брат.
Калин определя себе си като влюбчива личност. Поради тази причина името му от време на време бива забърквано в любовни афери. Оказа се, че освен Елен Колева, той е имал любовно приключение и с актрисата Дина Димитрова от „Откраднат живот”, която наскоро разказа, че през 2017 г. е била пребита на снимачната площадка от свой колега.
 
– Като психиатър и лекар в Курило, какво бихте препоръчали на Диана Димитрова? Как да се „събере” психически и оцелее в момент, когато е оплювана и от мъже, и от жени, защото очевидно обществото ни е безпощадно?
– Аз към нея не мога да се отнасям като пациент и това е принцип в психиатрията – да не се лекуват роднини, познати и приятели. Хирурзи  и различните видове медицински специалисти също избягват да лекуват свои близки. На такова нещо би се навил само някой много самонадеян медик. Психиатрите работят с личността. Когато тя е преплетена с тази на специалиста, нещата не са добре. Поради тази причина, аз като психиатър не бива да се изказвам за нея и няма да го направя.
– А като приятел?
– Имам огромен опит в сблъсъците с ужасно суровата действителност. Знаете историята ми. Имал съм жестоки сблъсъци с алкохола и слава богу, съм побеждавал спирта неведнъж, макар че той успя да се върне един-два пъти при мен с опустошителна сила. Особено като бях с Елен Колева – имахме щастлива, но сърцеразбиваща кратка връзка. Сблъсъкът ми с Хайтови (синовете на писателя Николай Хайтов – б.р.) – това беше принципен въпрос за свободата на словото. Те ме съдеха за огромна сума, която беше равносилна на убийство. И тук ще кажа, че психическият тормоз е много по-силен от физическия. Човек, когато се включи във водовъртеж от медиите, трябва да запази пълно спокойствие, чист, трезв разум, да се опира на принципите на своя етичен кодекс. Да остане добър, въпреки злобата около него. Това бих казал на Диана. Да се съхрани!
– Как разглеждате шамара като форма за сплашване, наказание, назидание?
– Шамарът е едно много добре измислено наказание или предупреждение, защото той не носи почти никаква физическа следа. Обаче е унижение и ужасен психологически ущърб. Публичният побой е издевателство. Какво се е случило на снимачната сцена, не зная. По това време почти нямахме връзка с нея. Срещали сме се случайно на улицата няколко пъти. В слънчевия период от връзката ни издадохме заедно книга, озаглавена „Любовта на 45-годишния мъж”. После станахме добри приятели и мисля, че все още сме такива. Но, както знаем, медиите могат да скарат и приятели… Но като ме питат за нея, е малоумно да отказвам – от една страна, от друга излиза, че крия нещо. Русо има една мисъл: „Злоба предизвиквам с това, което казвам, за да я предизвиквам и с това, което премълчавам”. Следователно, човек няма за какво да мълчи. Диана е изключително раним човек в момента. Упрекват я, че не е казала за побоя тогава. Ами, казала го е – била е никоя, но вече са готови да я унищожат. И в думите й има нещо вярно. Юлиян Вергов е невинен до доказване на противното. Ами ако не е той? Ако вашия вестник е излъгал? Ако неговото име е попаднало в медиите незаслужено?! Този човек също може да бъде тотално съсипан. Дори да го е направил, нека се произнесе съдът и после да почнат коментарите. Нека медиите бъдат по-внимателни, а не да действат на принципа: „Сестра ти е курва. Пък ти докажи, че нямаш сестра”. Нека не се учат от Гьобелс. Артистите във всички времена са били буйни и емоционални хора, включително и аз, защото артист означава човек на изкуството. За простаците артистите са тези, които играят само на сцената. Както и да е…
– Кой е най-хубавият ви спомен с Диана Димитрова?
– Самата тя беше изключително хубава и още си е. Диана е хубав спомен, както и всичко около нея. Разделихме се много бързо, защото тя усети, че аз съм чужд човек, който не може да бъде с нея. Тя не искаше да изпълнява някаква скришна, второстепенна роля. Вълнуващ човек… Не е хубаво медиите да създават каквато и да било известност на артистите, особено негативна. Ще дам пример с Караваджо. През целия си 37-годишен живот е бил насам и натам в Италия, защото е убил двама души в различни години. Накрая и той умира по странен начин. Но всички го знаят като велик художник с невероятната светлосянка, а не като убиец. Първото му убийство е по време на уличен мач в Рим. С камата си намушква момче, трябва ли да се споменава това?! Нито Дина Димитрова, нито Юлиян Вергов, нито аз трябва да остана запомнен с лошо заради алкохола. Нали съм първият носител на Европейската награда за литература? Дина Димитрова е изключителна актриса и най-добре превъплъщаващата се в образа на Ирина от „Тютюн”. Трябва ли да бъде запомнена като битата актриса? Това би било отвратително и изключително несправедливо.
– Вярно ли е, че рисувала ваш портрет с кръв?
– Да, така е. Тя е емоционална дама, която умее да се държи екстравагантно. Диана е една от най-умните жени, които познавам, след съпругата ми. На първата ни среща носеше малка рисунчица, направена с нещо. Познах, че не е нито мастило, нито боя – беше цвят сепия – кафеникаво. Попитах я: „Това да не е кръв?”. Отговори ми: „Да, разчоплих си пръстта случайно и реших да не хабя кръвта, а да направя нещо”. Беше смешно и забавно, символично и изненадващо. Диана е много вълнуващ човек. Хората на изкуството имат нужда от свобода, да не си налагат автоцензура, да не бъдат наплашени, да говорят.
– Добре, а защо се разделихте?
– Ние не сме се събирали, за да се разделяме. Изпитахме внезапно, изключително силно влечение, което бързо отшумя при нея. При мен по-бавно, защото вече пишех нашия роман и преживявах отново емоциите. В него разказвам интересни неща, но без истинските имена. Тогава Диана не беше известна, просто една много талантлива студентка от НАТФИЗ.
– С Елен Колева поддържате ли връзка?
– Не, аз винаги съм бил за свободната любов, обаче тя не се приема никак добре. За това си оставам един неразбран външен човек, отритнат дори. Хората трябва да имат свободни чувства. Ще дам прост пример. Когато ядеш сирене, хлябът няма за какво да ти се сърди, че не го докосваш. Човек може да обича по различни начини. Античните гърци различават няколко вида любов. Мъжът може да обича различните жени по различни начини. Зная, че много жени ще се сърдят на думите ми, но няма как – аз съм искрен и го заявявам открито, не ги лъжа.
– Коя от двете актриси бе по-силната ви тръпка – Диана Димитрова или Елен Колева?
– Да сравняваш една жена с друга, е най-невъзпитаното и най-болезненото нещо. Не мога да ги сравня. Бяха различни и вълнуващи. Най-много и по непоколебим начин съм обичал моята си жена. Съпругата ми Ивана е и хляба, и сиренето, и въздуха, и белите ми дробове и какво ли не. Това не ми пречи да се влюбвам, защото влюбването е част от живота.  Ивана хич не се радва на любовните ми забежки. Но когато живееш дълго време с някой, той попива поне малко от малко от твоята философия. На нивото на разума е напълно съгласна с мен, на нивото на чувствата – не толкова.
– За или против насилието сте?
– Изпитвам състрадание към всяко чувстващо и страдащо същество. Не убивам дори мравки, мухи и комари, макар че ме хапят. Горестен противник съм на всяко насилие.