Любов като на кино! Нойзи: Постигнах личната си мечта и тя се казва Мария

 Ивайло Цветков-Нойзи е роден на 29 февруари 1972 г. в София. Завършва НГДЕК през 1990 г. Основател и главен редактор на списание ”Егоист”. Главен редактор на най-големите мъжки списания в България – ”Плейбой” и ”Максим”. Автор и водещ на предаването ”Дискурси” в тв ”Европа”. През 2021 г. участва в третия сезон на ”Маскираният певец” като гост-участник в ролята на Шотландеца. Само преди дни представи книгата си ”Диалози”.
 
– Г-н Цветков, как ви дойде идеята за книгата ”Диалози”, която предизвика голям интерес след излизането си?
 
– Идеята отдавна е ясна – имам група съмишленици, които са основна част от мисловния елит, оттам и подборът. Говорих с едни от най-умните – Господинов, Гърдев, Милко Лазаров, Теодора Димова. И вече със страшна сила се задава и втори том. За там ще видим с кого – има още немалко умни и културно прозорливи хора у нас, пък и не само у нас. Отправих на съответните места и молба да поговоря с хора, които обичам – Стивън Кинг, Джудит Бътлър, Дейвид Чалмърс. Имам разговори и с помоему изключителни съвременни руснаци – Иван Вирипаев, Звягинцев и т.н.
 
– Защо смятате, че векът и диалогът в днешно време са ”разглобени”? Как могат да се слепят?
 
– Трудно, да не кажа невъзможно. Можете ли да сглобите счупена чаша? С книгата ”Диалози” давам пример как нагледно невъзможното би могло да стане – че има място за спокойна беседа за всичко, а не вид надвикване, и че все още може да се произвежда смисъл. Докато впрочем изпадаме във вид културологичен капан . от една страна, тази книга е може би най-хубавото, което се е случвало в българската мисловност и въобще ”ноосфера” напоследък, а от друга – че няма нищо общо с простоватата бърза проза, на която се радваме в последните години.
 
– Ако беше жив Сократ, какво би казал за самосъзнаването на българина днес – нито словото, нито езикът ни е на висотата, на която се очаква да са, предвид на това, че ”светът върви напред, не назад”?
 
– Това, с извинение, е спекулативно понечване. За самия Сократ знаем съвсем малко, защото нищо не е писал, и ще дам пример – съпругата му Ксантипа е останала в поп историята като символ за свадлива и проста женица, а ние реално не знаем дали е било така. Т.е. фейк нюз или фейк мюзингс винаги е имало. Моята работа като културолог е да изследвам фактите, а не толкова личните мнения, които се възцариха благодарение на социалните мрежи. Но към понечването пак – откъде да знам кво би казал Сократ. Знам само, че самите сократици, де факто измислили диалога, сами се питат дали не говорят тъпотии, т.е. в техните беседи априорно се съдържа и първична самоирония. Аз в своите ”Диалози” се опитах, включително чрез внимателна редакция, с помощта на куратора на проекта Даниел Ненчев, да подскажа на съвременния читател идеи за българската съдба и идентичност. Чрез разговори с хора, които помоему ще останат в историята.
 
– Бихте ли оглавили партия с участието на тези 26 лидери, с които разговаряте в книгата си?
 
– Не, не бих оглавил никаква партия, освен, както я измисли моят най-добър приятел и алтер его Жеков – евентуалната БГП – Българска Германска Партия (смее се).
 
– Има ли липса на лидери в днешно време?
 
– Има липса на априлски въстаници, ако ме разбирате. Има мисловни лидери и цветът им е в ”Диалози”. Що се отнася до политически лидери, по-скоро не. Досега не съм чул или видял дългосрочна концепция за българското развитие, включително нов български национален идеал, след като, уви – тежко се разомагьоса европейският. Мечтая си следващият да бъде ”държавата на благоденствието”, но се опасявам, че ще си остана само с мечтата.
 
– Има ли нужда днешната политика от интелектуалци, които да строят мисловни модели?
 
– Има, спешно. Проблемът е, че интелектуалците, които строят мисловни модели, се нуждаят от поне 3000 лева на месец, за да избутат до следващия мисловен модел (смее се). Разберете едно, моля: никой в политиката никога не е имал реална нужда от интелектуалците освен за кратко в някои от тоталитарните режими. А днес, след дигиталната революция, всеки сам си е ”интелектуалец”. Включително чалгаджийките, които, без да строят мисловни модели, се добраха до национален ефир като ”поп звезди”, макар да си остават де факто кръчмарски певачки с некви по-късни през вечерта ангажименти. Ерго, наслаждаваме се на края на авторитетите.
 
– Казвате, че политически елит няма, а има крадливо съглашение. Смятате ли, че ще се откраднат с днешна дата и парите от Плана за възстановяване?
 
– Това е много сериозен въпрос и спирам да се шегувам. Да кажем така: зад разправиите за правителство и служебния джакпот за Радев стоят едни много сериозни хора, чиито имена никога не сте чували и те решават – включително чакайки траншовете по Плана от ЕС, не с днешна, а с утрешна дата. Другият фактор, заради който формално сме в политическа нестабилност, е, че има твърде много интереси кой ще комисионерства от оръжието за Украйна.
 
– Липсва ли ви списание ”Плейбой”? Повече или по-малко е порнографията в живота ни днес отпреди 30 години?
 
– ”Плейбой” няма как да ми липсва, цялата култура там е от предишна епоха. Ако говорите за порнография в метасмисъл, с качването на всички на сцената днес тя е повече. Но честно, това отдавна не ме занимава.
 
– Какво се случи със змийските ви каубойски ботуши на Лени от ”Моторхед”, които притежавате?
 
– Тук се налага обяснение за какво питате – спечелих ги на карти в Лондон от един от роудитата на ”Моторхед” от легендарното турне No Sleep Til Hammersmith. Даже за една бройка преди това не се сбихме по въпроса дали по принцип Killed By Death или Ace Of Spades е най добрата им песен (аз твърдях, че е One Track Mind). Това e във времена, когато още нямаше eBay (смее се). Все още си ги пазя и дори от време на време ги нося, макар че покойният мистър Иън Килмистър от Стоук-он-Трент беше с номер и половина по-големи крака. Некви ръчно шити специално за него в Мексико. Не ми се продават, щот ми напомнят моите rock star времена. Тук да ви кажа и два любопитни факта, ако не ги знаете: motorhead значи ”маниак на тема коли”, а прякорът ”Леми” идва от най-ранните времена на г-н Килмистър, когато той искал пари назаем с фразата lemmy a fiver or a tenner (т.е. lend me).
 
– Какви са мечтите ви, припокриха ли се през годините?
 
– Истинският философ няма мечти, само очаквани разочарования в търсене на вероятно несъществуващата обективна истина. И тук ключовата дума е ”вероятно”. Т.е. философията е предимно мнение, а не факт. Това хем е най-трудната ”дисциплина”, хем е особен лукс за ума. Уви, свързано е с много и бясно четене на специализирана литература на поне пет западни езика (плюс поне два мъртви), особено ако настояваш да си там горе със своите западни колеги. Между другото, фактът, че ние сме нацията ”Дънинг-Кругър”, много помага в антропологическите ми изследвания – т.е. обяснява сложни неща по прост начин. Това го знам още от Класическата гимназия, когато ми преподаваха най-светлите умове от Софийския университет. Аз впрочем смятам своя престой в Класическата за първото от моите 4-5 висши образования. И това сега се изплаща, защото пребиваваме в страна и културен контекст, в които фактите подлежат на договаряне. Иначе аз постигнах личната си мечта – тя се казва Мария, макар че още не мога да разбера с какво съм я заслужил. Как стана така, че аз – с никакъв де факто кантиански морален закон в мен, а само звездите над мен, ако ме разбирате – съм се озовал с най-красивата на света? И дали Кнут Хамсун беше прав? Не вярвах в любовта, струваше ми се капан за наивници, но ето че се случи и сега не мога и ден без жена си.