Убитият от луд съсед психолог Нав бил тормозен и от бившата си съпруга

„Най-жестоки към мен са били жените, които най-много са ме обичали. Осъзнаването, че любовта може да е нещо изключително жестоко и хората, които през годините са ти казвали безброй пъти, че те обичат, те посичат, без да им мигне окото”. Това казваше приживе психологът Иван Владимиров-Нав, който миналата седмица бе застрелян в кооперацията, в която живее от години с майка си, от свой ненормален съсед с пистолет. Кървавата драма потресе цяла България, може би защото бе предизвестена. Само няколко месеца по-рано Нав, който е и автор на няколко книги за себепознание като „Две цигари”, „Смешна метафизика за забавно развиващи се“, „Четенето като множествен оргазъм” и други, предупреди в тв интервю, че може да бъде убит от психичноболния си комшия, бивш полицай.
 
В свои интервюта през годините писателят и психолог разказва, че е имал изключително тежко детство. Бил тормозен по линия на баща си и разбиране намерил единство от страна на майка си Слава Иванова. Тя била като стожер за него. Никога не го укорявала, нито му забранявала да се развива в житейските аспекти, които той искал. Затова и двамата били изключително близки и живеели заедно във фаталния апартамент на столичната улица „Черковна”. Иван планирал до няколко месеца да се изнесе от това жилище, тъй като тъкмо бил завършил къщата, в която планирал да се нанесе с неговата приятелка, която иначе живеела във Варна.
Отношенията му с жените не вървели така гладко до преди това. Дори след като се преместил да живее в САЩ, нашенецът продължавал да се чувства подтиснат и недооценен от дамите, с които съдбата го срещала. След завършването на УНСС, специалност „Международни дипломатически отношения”, той решава,  че не иска да е депресирано момче и трябва да промени живота си. Преди това е бил в страната на неограничените възможности по линия на студентски бригади. Харесало му, защото на младите хора се давал шанс да се развиват и да изкарват пари.  Записал „Психология на развитието” в Лас Вегас и заживял като истински бохем.
Точно тогава срещнал съпругата си, която също като него била с български корени. Двамата подхващат бизнес с медицински уреди и известно време живели привидно щастливо. По десет пъти в годината ходели до Хаваите, забавлявали се и отвън не личало, че нещо им липсва.
Вътрешно обаче семейството било под пара. Жената на чувствителния Нав имала големи изисквани и очаквала още по-високи резултати от развитието на бизнеса им. Иван пък бил „малко над материалното”. За него вещите нямали по-високо значение от хората. Предпочитал да медитира, да се разхожда, да съзерцава природата, вместо да хвърля жизнената си енергия по 24 часа на денонощие в правене на бизнес. „Никога не съм бил обсебен от парите. Да, харесва ми по-удобния начин на живот, но няма да се превърна в роб, за да имам повече и повече”, казва той.
Тези леки несходства в характерите на съпрузите довели до разпад на семейството. Иван Владимиров така и не приел факта, че в живота му отново има човек, който го напряга, тормози и диктува правила, по които да се живее.
„Бях жертва на детско насилие, а после на такова и в брака ми. И в двата случая лесно простих и нищо не ми тежи. Единственият път, когато не можех да простя на близък приятел за нещо, се разболях от рак. Простих и се излекувах чудотворно без препоръчваната ми химиотерапия. Лесно се приспособявам навсякъде и не се привързвам към вещи и места. Всяко място е специално, когато умееш да превръщаш познатото в странно, чрез ловка смяна на перспективата. Често си представям, че съм извънземен, посещаващ Земята за пръв път. Имах толкова тежки битки през годините  – с рак и хепатит C, с частично ослепяване, с безброй предателства и житейски обрати, че вече съм абсолютно перде. Знам кой съм и какво искам, и си го случвам с неизбежността на гравитацията”, споделя популярният психолог, които за последния си земен дъх обикаляше телевизионните студиа, коментирайки болезнени за душата теми.
45-годишният мъж вярваше, че Господ живее във всеки един от нас и искаше съдбата да го срещне с други джедаи, с които дружно да трансформират реалността в по-добър свят. Мечтаел и за другарчета-конструктори, с които да творят светове. За съжаление в късните часове на 8 февруари, когато е фатално прострелян от своя луднал съсед Румен Тонев, остава завинаги в мечтите си. 
В средата на ноември 2022 г. Иван гостува в предаването на Би Ти Ви „Преди обед”. Поканен е като психолог и коментатор на  убийство по комшийски в къща на Женския пазар. Причината за стрелбата е врата в коридора, която един от съседите не искал да бъде монтирана. Пророчески в ефира на водещите Сашо Кадиев и Деси Стоянова прозвучаха думите му: „Хора, един ден аз мога да бъда убит от съседа си. Един ден, ако умра да знаете, че най-вероятно той ще ме е убил”.
Пред зрителите на малкия екран споделя  и техника на дишане, която помага при депресии. Кръстил я е 4-7-8. Четири секунди се поема въздух през носа,  след това дъхът се задържа за 7 секунди и бавно се издиша за 8 секунди. Техниката работи при депресивни състояния. Много добре действа и за добър сън, ако се практикува преди лягане, уточнява психологът.
Владимиров беше категоричен, че агресията сред хората придобива изключителна жестокост. За да се спаси от съседа си той взел решение да напусне жилището си в София. Купил парцел в Ихтиман и започнал да строи къща, за да може да се радва на тишина и спокойствие, разбира се, и да медитира. Домът му бил почти завършен и планирал през пролетта да се нанесе да живее там с новата си приятелка, с която се запознали преди няколко месеца, и с която нещата потръгнали. В последния си ден Иван бил именно с нея. Трябвало да бъдат в Народния театър, но представлението било отложено заради болен актьор. Затова отишли на ресторант и повече от 3 часа си говорили. След това се качил на велосипеда и се прибрал в кооперацията, където го причаква съседа с оръжието.
Роденият през 1977 г. мъж се занимаваше с философия, психология, източни учения и различни изкуства. Обичаше и да спортува. Казваше, че любимото му занимание е да изучава себе си и света. Чувствал се истински жив, когато помагал на някого да се развива.
В последната си публикация във фейсбук  писателят се възхищава от душевността на слона, събрана в очите му и пише: „Слонът има невероятно око. Можеш да се абстрахираш от всичките му останали красоти и просто да го гледаш много отблизо, осъществявайки свръхнаситен контакт, какъвто рядко се случва с човек. Толкова ми хареса това същество, че ми се прииска да срещна човек със слонска душа, а не само със слонска памет или слонски крака. Слонът ми е близък и по друга причина. Защото често ми се случва да съм като слон в стъкларски магазин”.