Джисъса: Имам нова жена до себе си, само Господ знае дали ме чака нова сватба и дете!

„Сървайвър” свърши още през май, но и сега има къде да гледате Благой Георгиев. Ако сте се затъжили за шампиона на риалитито за оцеляващи,  купете си билети за театралния спектакъл „Спанак с картофи”. В хитовото представление на режисьора Богдан Петканин и топ продуцента Кирил Кирилов бившият футболен национал си партнира с Иво Аръков, Кирил Ефремов и Антоан Петров – Анди и показва завиден артистичен талант.
 
 
Репортер на „Уикенд” се свърза през седмицата с Благой и го разпита за актьорското му амплоа, но и за всичко най-актуално в личния му живот. Заобиколен от децата си, с които заедно релаксираше на басейн, атакуващият полузащитник на „Славия”, „Депортиво Алавес”, „Дуисбург”, „Цървена звезда”, „Рубин” и „Терек” потвърди, че има нова жена до себе си и даде отговор на въпроса дали му предстоят поредно венчило и бебе.
 
– Благой, за първи път сте актьор в театрално представление. Как се чувствате в спектакъла „Спанак с картофи”?
 
– Екстра ми е. Отдавна имам интерес към актьорството. Радвам се, че супер продуцентът Кирил Кирилов ми предложи да реализираме замисъла му и че работя с него и другите актьори. Представлението е на футболна тематика, участват трима рефери, всеки със своята история. Героят ми е шеф от УЕФА, тоест началник на съдиите. Ролята е измислена специално за мен. Мисля, че добре се справям. Щастлив съм, че залите в които играем, винаги са препълнени. Едно празно място няма! Контактът с публиката е по-близък и директен, отколкото когато ритах на стадиона. Различно е, и то доста, да бъда актьор, но ми е много интересно и забавно.
 
– Изпитвате ли притеснение на театралната сцена?
 
– Не, въобще не се притеснявам. Усещам тръпка и адреналин, но не и притеснение. Имам мерак да играя и много се забавлявам в представлението. Опитът, който имам от футбола, и мачовете, в които съм участвал, определено ми помагат.
 
– Иска ли ви се да играете и в други представления или във филми?
 
– Говорили сме с Кирил Кирилов и за други роли за мен, които да ми допаднат. Със сигурност ще има такива, но на този етап е рано да обявяваме. Ако ми попадне нещо интересно и е по възможностите ми – все пак аз не съм професионален актьор и ролята трябва да е по-лека, определено ще се включа.
– Какви са другите ви професионални ангажименти?
 
– Занимавам се с доста неща. Предимно бизнес ангажименти имам, но ето че вече се изявявам и като актьор. Не си губя времето, действам.
 
– Шампион сте в последния „Сървайвър”. Очаквахте ли победата?
 
– Всеки един от участниците би се радвал да спечели формата, който според мен си е чиста надпревара. „Сървайвър” е голямо предизвикателство. Влязох в играта с мисълта да спечеля. Ако не смятах, че ще победя, не бих участвал. Имах и огромна доза шанс и късмет, особено докато бях на Острова на отшелника и през два дни бях в битка. При загуба можех да напусна формата. Благодаря на Господ, че беше с мен през всички дни, в които бях в Доминикана.
 
– В какви отношения сте днес с другите участници в „Сървайвър”?
 
– Няма участник, с който да се чувам всеки ден, но общувам с всички. Три месеца живяхме заедно в „Сървайвър”, делили сме си залъка. Сега, след края на формата, поддържаме нормални отношения. Уважавам всеки един, с който съм участвал в предаването, и го обичам по своему. Нямам проблем с никого.
 
– С какво ви промениха трите месеца в Доминикана?
 
– Започнах да ценя и най-малките неща. Там се е случвало да ядем по три лъжички ориз на ден, спали сме, където намерим – на земята, пясъка, върху листа и т.н. Премислих напълно живота си. Струва ми се, че съм се разделил със суетата. Разбрах, че мога и с 2, и с 200. Впрочем имало е моменти, когато в „Сървайвър” не сме имали и 2. Нямахме абсолютно нищо и се справихме. Човек е устроен да преодолява много неща, да се приспособява към всичко. Когато си в ситуацията да нямаш нещо, започваш да цениш това, което имаш. Нищо не е даденост. За всичко трябва да се бориш, за да си го спечелиш. В „Сървайвър” човек цени и най-малкото.
 
– Докато бяхте в Доминикана, излизаше какво ли не по ваш адрес в медиите. Дразните ли се, когато ви одумват така?
 
– Години наред са се писали какви ли не неща за мен. 99% от тях са били лъжа. В началото се връзвах и се нервирах, но сякаш обръгнах. Не обръщам никакво внимание вече. Дори не чета. Всеки ден приятели ми казва, че излизат всевъзможни измислени „новини” за мен. Дори не мога да повярвам, че съм чак толкова интересен на хората, та журналистите си съчиняват така за мен. Това е наистина странно, защото съм открит човек, когато и да ми се обади някой журналист, съм готов да отговарям на всякакви въпроси – не е необходимо да се фабрикуват подобни дивотии. Всеки може да пише и да си мисли, каквото иска. Моето семейство, близките и приятелите знаят какъв човек съм. Те са тези, които обичам и на които вярвам. За мен е важно тяхното мнение, а не какво мисли за мен някой, който дори не ме познава. Въпреки че обмислям с някои по-нахали фантазьори да се срещнем в съда.
 
– Липсва ли ви футболът?
 
– Липсва ми и то много. Нормално е да е така, след като съм се занимавал цял живот с футбол и изведнъж спрях. Когато прекратих състезателната си кариера, първоначално гледах в една точка и не знаех какво да правя. Лека-полека свикнах и започнах да мисля за коренно различни неща. Сега, когато си правя равносметка, си казвам, че със сигурност можех да играя на високо ниво още поне 4-5 години. Тогава имах и договор в Русия, който прекратих. В момента, в който спрях да играя, решението ми беше това. Няма какво да се направи, не можем да върнем времето назад, свършило е. Гледам напред.
 
– Какво наложи да сложите край на своята футболна кариера?
 
– Започнах бизнес, който е далеч от футбола. Трябваше да му обърна повече внимание. Исках да имам и време за семейството си. В онзи момент ми се бяха събрали няколко контузии една след друга. Мислех, че тялото ми не издържа на натоварването. Докато играех футбол, слава богу, не съм имал тежки травми.
 
– Продължихте ли да спортувате и след като окачихте бутонките?
 
– Никога не съм спирал. Ако активен спортист спре да тренира, той се отпуска. Пък и един уважаващ себе си човек не би допуснал това.
 
– Кажете сега има ли нова жена в живота ви. Спекулира се какво ли не…
 
– Да, има от известно време. Не искам обаче да навлизам в подробности. Нека си остане за мен…
 
– Дъщерята на Ванко 1 Ивана Главчева ли е жената?
 
– Имам човек до себе си, това е важното. Повече няма какво да добавя.
– Преди време споделихте, че ще си търсите жена без корекции…
 
– Това излезе извън контекста на разговора ни тогава. Имам жена до себе си и с това ще спра. Щом съм с нея, значи ми харесва такава, каквато е. Тя е идеалната за мен!
 
– Ще има ли сватба? Мислите ли и за дете с новата жена до вас?
 
– Това са все неща, които само Господ знае дали ще се случат. Нека да сме живи и здрави и ние, и семействата ни, и всички около нас, а другото ще се нареди.
 
– Как се променяте, когато сте влюбен?
 
– Усеща се, не може да се обясни с думи. Като цяло не искам да се променям. Нито пък имам желание да променям човека, който е до мен.
 
– В какви отношения сте с последната ви бивша съпруга Полина Спасова?
 
– Разведохме се, след като излязох от „Сървайвър”. Доста неща са се изписали през годините за много хора в живота ми, не желая да се връщам… Те са в миналото ми и въобще не искам да ги споменавам. Имам настояще, бъдеще и деца, с които се занимавам. Вниманието ми не е насочено назад във времето. Което е било, било е. Всеки човек е правил грешки в живота си.
 
– Запазихте ли добри отношения с майките на четирите си деца?
 
– Това си е нещо между мен и тях. Излишно е да го обсъждаме.
 
– Грижите ли се добре за децата си?
 
– Да, разбира се. Как ще я карат, ако аз не се грижа за тях? Естествено е да бъда до децата си, те са моя плът и кръв, част са от семейството ми и живота ми. Бих жертвал дори себе си, за да са добре. Ето, и в момента сме с тях на басейн. До края на лятото ще отидем и на почивка. Винаги когато сме заедно, се чувстваме прекрасно. Децата ми са възпитани, културни и много послушни, не мога да се оплача от тях. Радвам се, че имам такива добри наследници. Най-важното, на което искам да ги науча, е вярата. Без нея ние сме абсолютно нищо.
 
– Откога сте толкова набожен?
 
– От 20 години съм силно вярващ. Не се е случило тогава нещо, което да ме подтикне. Просто получих усещането и започнах да контактувам със свещенослужители, монаси, владики и патриарси, които с времето ми станаха много близки. Някои от тях вече не са сред живите, Бог да ги прости…
 
– Контактувал сте с патриарси?
 
– Да, общувал съм с патриарси в Русия, и в България. Имах честта да познавам негово светейшество патриарх Максим, изключително светла личност. Доста контакти имам със свещенослужители и монаси, които постоянно ми дават съвети. Всеки на този свят бърка понякога и е грешен. Човек съм и аз, грешил съм. Важното обаче е, че съм си взел поука. Често съм усещал Божията ръка. Когато човек е отдал живота си на Господ, той го ръководи. През годините са ми се случвали доста неща, чрез които съм разбирал, че съм подвластен на Бог и че без него съм нищо.
 
– Най-трудният ви момент в личен план?
 
– Загубата на близки… Приятелите ми и хората от моето семейство знаят, че доста тежко преживях смъртта на дядо, който буквално умря в ръцете ми. Бях 10-годишен тогава. Това са прекалено лични неща, за които досега не съм говорил и не ми се иска да навлизам в подробности. Няма по-лошо от смъртта и от това да знаеш, че повече няма да можеш да видиш любим човек, да го прегърнеш и целунеш. Всичко друго, каквото и да ти се случи, е поправимо. Със загубата на близък разбираш, че най-ценното нещо е животът.
 
– Имате отличен стандарт на живот. Случвало ли ви се е обаче понякога да разчитате на финансова помощ от приятели?
 
– Не обичам да взимам назаем. Не съм от богато семейство и не съм получавал кой знае какви пари в началото на футболната си кариера, но винаги съм бил доволен от това, което съм имал. На 17 години подписах договор с ФК „Славия”, а първият ми финансов транш отиде при родителите ми. Те го заслужават. Направиха и невъзможното, за да ми дадат това, което е трябвало и от което съм се нуждаел. Винаги са били моя опора и подкрепа. Когато бях по-малък, всичко, което печелех, давах на нашите и това е съвсем нормално.
 
– Обиран ли сте?
 
– Да, случвало се е 3-4 пъти. Крали са ми и пари, и ценности. Господ си знае работата с такива хора. Не съм аз този, който ще ги съди. Има една древна мъдрост: „Не съжалявай за изгубени пари”.
 
– Нов татус да очакваме ли по тялото ви?
 
– Не! Ако и преди съм мислел така, както в момента, не бих си направил нито един татус. Всеки в младостта си преминава през някакви етапи. Тогава съм решил, че искам татусите, и съм ги направил. Днес съжалявам. Не мисля обаче да ги махам, защото е трудно, а ще останат и някакви белези. При всички положения бих посъветвал младите хора внимателно да премислят, преди да започнат да се татуират.
 
– Как се решихте да си поставите нови зъби?
 
– Винаги съм имал хубави, равни и бели зъби. Исках обаче да са още по-бели и по-равни. Впоследствие се запознах с Ванко 1. Клиниката му в Пловдив прави уникални зъби, които са като естествени. Супер специалисти работят там, наистина са на световно ниво.
 
– Твърди се обаче, че напоследък сте в обтегнати отношения с Ванко 1, защото имате връзка с дъщеря му Ивана…
 
– Поредните глупости и лъжи в медиите! С Ванко 1 сме приятели, и то големи. В супер отношения сме. Отново ще благодаря на хората, които работят в неговата клиника, за отделеното към мен време и внимание.
 
– Кои са ви пороците?
 
– Не мисля да ги изброявам. Знам си ги и се опитвам да се боря с тях. Случвало се е да повтарям един и същи грешки, но на 40 години се опарих и вече съм си взел поуката. Надявам се, че никога повече няма да ги направя.
 
– За какво сте наивен?
 
– Наивен съм си. Вярвам много на хората, а в последните 3-4 години доста близки мои приятели ме предадоха и злоупотребиха с доверието и добрината ми. Вече имам една обеца на ухото си, която ще седи там, за да знам, че не всичко, което се говори и прави, е истина. Аз съм такъв човек, че ако обещая нещо, трябва да го изпълня каквото и да става. Очаквах по същия начин да постъпят и моите „приятели”, но уви… Не тая нищо лошо към тези, които ме предадоха, но те ме загубиха, а им бях изключително верен. Въпреки че съм се парил лошо, ще продължавам да държа на думата си и ще правя всичко за близки хора.