Христо Кидиков на 77 г.: Седмиците ми носят късмет

„Седмиците ми носят щастие. Сега стават две, а след време може и да станат три, ако станем роботи“, смее се легендата на българската естрада Христо Кидиков.Певецът вчера навърши 77 години, въпреки че според голяма част от фенките му изглежда много по-млад и направо момченце.„В покера, наречен Живот, всички сме уязвими и всички можем да направим грешка. Иначе сега на село с жена ми събираме последната реколта от чушки и домати. За да не се получи като баснята за Баба Мравка.“Неостаряващият певец се събра с някои от децата и внуците си за рождения си ден. Единственото, което го безпокои в живота, са цените и световните събития. Иначе се радва на обичта на хората и на феновете. Участията също го карат да се усеща жив и полезен.„Дори по пазара, когато ме срещне някой, ми казва „Хей, живот, здравей, здравей“ и иска да се снима с мен. Това е голямо признание и аз съм благодарен на Живота“ – споделя легендата. През седемдесетте години на миналия век излезе изразът: „Цъкни ВЕФ-а да чуем Кидика как се дере“.Певецът възприема с чувство за хумор всяка една закачка с него. Дори има написана книга, която е озаглавена „Цъкни ВЕФ-а“.„На сцената всичко е бляскаво – прожектори, дрешки, гримове, усмивки… ама зад всичкото това нещо стои много упорит труд и много пот и безсънни нощи. Това си е нашата професия и не се оплаквам“, казва Кидиков.Изпълнителят смята, че тепърва публиката ще оценява неговото творчество. Разбира се, на тази възраст той се замисля кога и как да слезе от сцената, но засега хората го искат.„Когато излезеш от сцената и си изпратен само от звука на собствените си стъпки, а не от аплодисментите на публиката, тогава е време да слезеш от нея завинаги. Това е една много страшна тишина за всеки артист“, казва певецът. Много малко са изпълнителите, за които има създаден градски фолклор като „Цъкни ВЕФ-а“. Кидиков дори направи песен с този текст, чието продължение е типично по пловдивски, защото той е пловдивчанин, ”Да чуем Кидика как се дере, майна“.Изпълнителят е категоричен, че Пловдив е най-артистичният град на Балканите. Мъчно му е, че животът му е наложил да живее извън Града на тепетата, но винаги с удоволствие се връща там. Имал е много участия във филибето и винаги се е раздавал с цяло сърце за съгражданите си. Много важно за Кидика е да изпълни очакванията на публиката и да направи много повече от това да си изпее песничките. „Когато слизам от сцената, аз знам, че съм дал всичко от себе си. Чувствам се зареден и си давам сметка колко много ми дава публиката. Хората са дали парите си, за да ме чуят, а аз съм дал всичко от себе си, за да останат доволни те. Така е било винаги в цялата ми кариера“ – обобщава Кидиков.