Метастазите на кулоарния майдан

Атаките срещу Вежди Рашидов са само елемент от активните мероприятия на едно кресливо, платено отвън малцинство, срещу правителството и лично срещу БорисовАвтор:  Радко Ханджиев
 
През последния месец министърът на културата Вежди Рашидов е подложен на барабанен огън заради уволнението на сътрудник на Националната галерия, близък до ”реформаторите”. Протестите срещу министъра оглавиха такива знакови фигури като ексминистърът на правосъдието Христо Иванов, яростният русофоб Асен Генов, активистката на т.нар. ”Протестна мрежа” Антоанета Цонева и още цял сонм от ”красиви и умни” – все борци-демократи. Не зная и не обсъждам кой е крив и кой е прав в този спор. Не съм адвокат на Рашидов. Управлението на Министерството на културата под неговото ръководство е доста противоречиво. Мнозина смятат, че като министър той натрупа грехове, които задълбочиха кризата в националната ни култура. Факт е, че често забравя, че като служител на държавата все пак е длъжен да спазва определени поведенчески норми. Бих се опитал да си обясня словесните му изблици и импровизации със свръхемоционалността на твореца-скулптор, подсилена от тежкото му заболяване, което с големи усилия успя да пребори. В случая обаче министърът на културата стана обект на яростни нападки и хули не заради допуснати грешки, а защото в едно от поредните си изявления каза, че никога няма да стане ликвидатор на България като неолибералните ”протестъри-реформатори”. Оттук тръгна сегашната кампания на групата отцеругатели – Вежди Рашидов да бъде отстранен, а на поста му най-вероятно да се настани персона, която с парите на данъкоплатците да захранва неолибералните питомци на фондации и институти, които са на издръжка на ”Америkа за България” и ”Отворено общество”. Да речем, че такива порочни практики вече не ни изненадват, че ”тази пиеса” вече сме я гледали. Тук обаче сме свидетели на ново, далеч по-опасно явление, когато група захранвани от чужбина привилегировани лица са в състояние не само да критикуват изпълнителната власт, но и да кадруват в нея, да сменят самоволно едни министри с други, нелегитимно да си присвояват лостовете на държавното управление. Дори да преглътнем протестите на тези персони (нали сме демокрация!), и без оптически механизъм се вижда, че става въпрос за формирането на паралелна ”подземна държава”, и то под носа на премиера Бойко Борисов, който уж се слави с нюх на ловджийско куче. Всички помним как започна ”възходът” на първостроителите на подземната държава: кресливи лозунги и вувузели, митингуване, шествия и изкъртени павета, превръщане на площада пред Народното събрание в нещо като битпазар, окупация на Софийския университет, хвърлени камъни срещу колата на тогавашния премиер… Вероятно някой ще възрази: какво пък толкова, ”един файтон хора”. Да, но този ”файтон” се опита да свали правителството. И както се вижда, иде реч не за случайно явление, а за системно организирана дейност, която подменя легитимната власт с нелегитимна, която подкопава стабилността на институциите, застрашава националната ни сигурност, провокира национално разединение. А всичко това е пагубно за България. Не е ли парадоксално, че днешната власт, вероятно под чуждо нашепване, продължава да се прави на сляпа, демонстрира снизхождение, дори симпатии, към сегашните противообществени изяви на ”протестърите”? Не е ли странно, че независимо че са водещата партия, ГЕРБ подари на малкия си коалиционен партньор ключови функции в Министерския съвет и въобще в изпълнителната власт? Даде им структурообразуващи и най-апетитни министерства! Сега ”реформаторите” разполагат в Министерския съвет едва ли не с повече власт от герберите. Като се има предвид, че са блок от маргинални партии, неправомерно е в техни ръце да са министерствата на външните работи, отбраната, правосъдието, икономиката, здравеопазването, образованието; техен да е вицепремиерът Меглена Кунева – вечната Амбър на всеки следващ кабинет от летоброенето на прехода, особата, която чрез измама ликвидира четирите блока на АЕЦ ”Козлодуй”, и към която премиерът Борисов кой знае защо изпитва раболепие. И така, няма съмнение, че истинската, стратегическа цел на т.нар. протестъри, подвизаващи се под шапката на политическата фирма Реформаторски блок, е да овладеят ключови позиции в управлението на страната, превръщайки легитимната власт във фасада на своите паралелни властови структури. Меденият месец на правителствената коалиция отдавна приключи и търканията и недоразуменията между ”реформаторите” и премиера са повече от явни, а публичните изказвания и действия на представители на ”блока”, особено след като ДСБ и Радан Кънев ”напуснаха” коалицията, представляват по същество обявяване на война на премиера Борисов. Как така този ”файтон” активисти, разполагащи с парични потоци от чужбина, стигнаха дотам, че да са регулатори на националния ни живот, успешно да внедряват подземната си власт, да управляват министерства и свалят кабинети, да могат толкова цинично да се гаврят с националния ни интерес? Как така и поради какви причини ГЕРБ и премиерът Борисов се съгласяват авторитетът им да бъде направен на пух и прах? Трудно е да се даде еднозначен отговор защо ”се влоши” отношението на т.нар. протестъри към Борисов и ГЕРБ. Повече вярвам на разпространеното мнение, че западните ни партньори преди година-две са подсказали, че Бойко Борисов вече не им е нужен в качеството му на министър-председател, че за тях той е амортизиран управленец. Че биха искали начело на държавата да застане фигура, която да е още по-верноподанически настроена към Вашингтон и Брюксел! Още по-последователно – по подобие на президента Плевнелиев – да тласка България към ”хибридни войни” срещу Руската федерация. Тоест според мен става въпрос не толкова за самоволни самодейни инициативи, колкото за добре замислено преразпределение на управленските правомощия в полза на същите западни кръгове, за които правомощията, получени в малките национални държави чрез демократично проведени избори, богатите държави могат да променят както си искат! Не бива да се забравя, че поне на настоящия етап ръководна роля в този тип преврат, извършван с меки ръкавици – да го наречем коридорен или кулоарен майдан – се осъществява от публични личности като крупния олигарх Иво Прокопиев, президента, кандидат-олигарха Росен Плевнелиев, еврокомисаря Кристалина Георгиева – ексзаместник-директор на Световната банка в САЩ, директора на поддържания с американски пари Център за либерални стратегии – политолога Иван Кръстев, считан от половин дузина западни центрове за най-довереното им лице в България. Специално би трябвало да се посочи ролята на Иво Прокопиев като своего рода задкулисен координатор и вътрешен ръководител на този кулоарен майдан. Впрочем всички дейности на този олигарх досега са били извън или на ръба на закона, за което многократно са алармирали ДУМА, ”Земя” и маса други медии. Иво Прокопиев е част от ония най-покварени, най-алчни, най-безскрупулни потомци на бившата номенклатура, готови да предадат род и Родина, дори майките си да продадат, само и само да утолят ненаситната си жажда за пари и власт. За кратко време той придоби активи в сферите на медии, реклама, информационни технологии, минно дело, недвижими имоти, енергетика и пр., надхвърлящи според в. ”Класа” 4,5 млрд. долара. Именно Прокопиев и неговият кръг ”Капитал” поискаха да ликвидират и заграбят имотите на БАН, да ”приватизират” НДК и пр. В началото на новия ХХI век той стана водеща фигура на финансово-икономическия кръг ”Глобална България”, който създаде партия ГЕРБ и ”запланува” Бойко Борисов за бъдещ премиер на страната. Показателно е, че през октомври 2008 г. в. ”Вашингтон Таймс” посочва Иво Прокопиев като евентуален кандидат за премиер, макар да бил ”с твърде съмнителна репутация”. Месеци по-късно Стефан Гамизов от Гражданска лига огласи, че кръгът ”Капитал” на Прокопиев е организирана престъпна група, занимаваща се с рекет, пране на пари и други престъпни деяния. Оказа се, че по-голямата част от сделките му плачат за прокурор и че Прокопиев замисля да избяга зад граница. Но през 2009 г. ГЕРБ дойдоха на власт и обвиненията срещу него бяха заметени. По-късно последва скарването и раздялата на двамата доскорошни партньори. Острата свада на Прокопиев с Борисов обаче не попречи на олигарха отново да навири гребен, да се намесва във властовите интриги. И което е най-фрапиращо – Иво Прокопиев успя с ръцете на управляващите умело и подмолно да отстрани и ликвидира двама от най-силните си съперници – Цветан Василев и Делян Пеевски – също като него използващи политиката за целите на бизнеса си. Понастоящем чрез своите медии и внедрените в законодателната, изпълнителната и съдебната власти кадри той подготвя – под флага на демокрацията и защитата на човешките права – смяна на властта у нас и налагане на марионетно правителство от най-одиозен латиноамерикански тип. Готов е, по всичко личи, да поеме диригентските функции, а ГЕРБ да заработи като подчинена машина за печелене на избори! Ще споделя и друга своя тревога: фондациите, институтите и лицата на ”протеста”, за които пиша, са проводници на чужди влияния, осъществяват дейността си с частни, но и с публичните средства на САЩ и на другите големи западни държави. Благодарение на мощното им финансиране те създадоха у нас, наред с организационните си структури, и такива пропагандни центрове и наукообразни институти, които, поне в електронните медии, се ползват с по-голямо внимание и с по-значимо ефирно време от националните ни информационни средства и институти (като тези на БАН или научните формации към отделните министерства). За да не бъда голословен, ето част от сумите на ”Америка на България”: трима от членовете на ”Протестна мрежа” – Антоанета Цонева, Асен Генов и Христо Иванов – са получили през 2013-2014 г. финансиране за над 1 млн. лв; Саша Безуханова и съпругата на олигарха Прокопиев – Галя Прокопиева – над 4 млн. лв. Още 5 млн. лв. фондация ”Америка за България” е раздала на основни медии. Други щедри задокеански ”спонсори” са ”Тръст за гражданското общество в Централна и Източна Европа” и фондация ”Чарлз Стюърт Мот”. Поради страх или лекомислие премиерът Борисов изглежда предпочита да заглажда отношенията си с тези лица, фондове и фондации, приемайки ударите под кръста, които чуждопоклонниците нанасят не само нему лично, но и на държавната власт. От политическа гледна точка подобно ”безволие” и ”пасивност” вече му отмъщават, като подхранват манипулациите за неговото отстраняване от изпълнителната власт. Ето защо смятам случая с Вежди Рашидов само като елемент от активните мероприятия срещу правителството и лично срещу премиера Борисов, които целят да наложат властта на едно антибългарско настроено, кресливо и уродливо малцинство – това на ”умните и красивите” – над изразената на изборите воля на гласоподавателите. И още нещо: пред заплахите, надвиснали над Отечеството, не бива да си заравяме главите в пясъка. В този момент още днес трябва да осъзнаем надвисналата опасност.  Днес да бием камбаната! Днес да изрежем майдановото образувание, преди метастазите му да са разяли тялото на държавата! Отколкото утре да мъкнем ярема на нелегитимната паралелна власт, на нейната псевдодемократична диктатура!