”Още от най-ранното си детство не бях способен да различавам лицата на хората.”
Тази необикновена изповед принадлежи на Дейвид Файн. 60-годишният британски гастроентеролог е онова малцинство, което страда от странното заболяване, наречено прозопагнозия, научи HotArena.net.
”Чак когато станах на около 30 години, си дадох сметка, че моята способност да разпознавам хората по лицата им е много по-ниска от средната, и още 10 г., за да разбера, че според общоприетото схващане лицата на индивидите са уникални”, казва Файн.
През 2011 г. той публикува своята изповед ”Живот с прозопагнозия” в сп. ”Когнитивна невропсихология”. Там си спомня как бил на 3 г., когато в семейството се родили две момиченца близначки. Баткото не можел да ги различава, но това не изглежда чак толкова странно, все пак те твърде много си приличали. Майка му обаче още тогава го упреквала, че не прави достатъчно усилия.
Връщайки се към първите си дни в началното училище, британецът посочва: ”Помня сградата и околностите с почти фотографска точност, но нито едно лице. Когато мисля за директорката на училището, виждам русите коси и луничките, но не и черти. Имаше три момчета, с които се разбирах добре, но ги различавах по това, че единият носеше каскет, другият – луксозни обувки, а третият – очила”.
Много бързо Файн започва да използва детайлите от облеклото или пък разликите в прическата на момичетата, за да разпознава съучениците си.
Дейвид си дал сметка за състоянието си благодарение на съпругата си. ”Критичният инцидент се случи един ден в голям магазин, където аз няколко минути говорих с жена, която очевидно ме познаваше. Когато събеседничката ми си тръгна, съпругата ми ме попита коя е тя и защо не съм я представил. Отговорих, че нямам идея коя е. Жена ми се усети, че по-скоро нещо не е наред, че това не е просто въпрос на разсеяност или невъзпитание.” Съпругата на Файн продължава да му служи като водач по време на светските вечеринки, на които двамата са канени.
На въпроса как се справя с такива прости задачи като например гледането на филми и сериали по телевизията, докторът отговаря: ”Много ми е трудно. Ако сме вкъщи, жена ми прави коментари в реално време (това е убиецът, той сега си свали шапката и т.н.). Много е по-трудно това да се прави в кино или театър, където пречим на останалите зрители. Разпознавам гласове, но, за съжаление, нямам особен талант за това. Много по-лесно се оправям с дрехите, които обаче се променят в различните сцени. Съпругата ми следи кариерата на актьорите. Колкото до мен, аз спирам до персонажите и не правя опити да разпознавам актьорите, които ги изпълняват. Затова зная много малко имена на звезди.”
Сега, когато е на 60 г., най-големият му страх е, че могат да помислят за страдащ от деменция.
А може ли да се разпознава сам? Не в огледалото на банята, а на фотографии? ”По принцип мога да се открия на снимка, но само ако знам, че фигурирам там. Тогава я гледам систематично, като обръщам внимание на всички мъже и особено на дрехите им. Имам навика да се обличам в ярки цветове и това ми помага”, разказва британецът, пишат от ”24 часа”.
