Бизнесменът Димитър Тодоранов: Изкарах 2 седмици в джунглата, пътуването беше завръщане към себе си

Повече от две седмици е прекарал в амазонската джунгла бизнесменът Димитър Тодоранов тази пролет, научи HotArena. С трима свои приятели той заминал за Перу и се настанил при наследниците на старите местни племена. Спял в къщичка без стени, хапали го комари, ядял храна без подправки, но след това пътуване се чувствал като прероден. Димитър Тодоранов става известен преди години като първият и засега единствен български европейски шампион по карате-до. Той  има зад гърба си кариера на „Уолстрийт”, а когато се връща в България, се заема с изключително успешни бизнес проекти, които съчетава със страстта си към изкуството. Духовното израстване за него върви ръка за ръка с работата. Част от него е пътуването му до Амазонка тази пролет. „Там, където бях, живееш в джунглата и си сред дивата природа в буквалния смисъл на думата. Първоначално е стряскащо, но после започваш да виждаш нещата по различен начин. В цивилизования свят хората често се откъсваме от природата, а това е като откъсване от нашата същност. Връщайки се към нея, разбираш кое е важно в живота ти”, споделя Димитър Тодоранов пред „Уикенд”. Неговото екстремно на пръв поглед приключение край Амазонка е резултат от дълго планиране. „Много отдавна имах идеята да го направя. Още преди години, когато живеех в Ню Йорк, се интересувах от тези пътувания, мои приятели са ходили там и са ми разказвали, а аз съм чел за тях. Там ходят хора като Уорън Бъфет, Матю Макконъхи, филмът „Аватар” също е резултат от общуването с хората по Амазfнка. Режисьорът Джеймс Камерън взел идеята от свое пътуване в Перу”, разказва бизнесменът. В джунглата той и приятелите му – общо четирима бизнесмени, се настанили в селище на шипибо племе. Срещите с неговите представители се оказали едни от най-интересните в живота им. „Те имат по-мистични виждания за живота в сравнение с нас. Когато преди векове конкистадорите пристигнали при тях, някои от хората в тези племената им разказали всичко за Испания, без никога в живота си да са били там. Това знание е било следствие от практиките им от хиляди години. Някои може да кажат, че са гадатели, но това, което видях, няма нищо общо с гадателството. По-скоро беше общуване, което те кара да се замислиш – общуване с тях и със себе си”, спомня си Димитър. Едно от най-сериозните му притеснения, свързани с пътуването до Перу, били насекомите в джунглата и заразите, които те биха могли да пренесат. „Приятели от Ню Йорк ми бяха казали, че нямам нужда от ваксини, но когато почетеш малко по темата, разбираш, че е препоръчително да се ваксинираш. Ние обаче пропуснахме срока да го направим, така че отидохме без ваксини. Беше ме страх основно от комарите, много ни бяха наплашили. Но в крайна сметка разбираш, че ако ти е писано да се разболееш от малария, ще се разболееш, ако не – няма. А комарите при всички случаи ще те ухапят. Когато пристигнахме, първите ни въпроси бяха за маларията и ни казваха: „Разболяват се разни хора… ама… ние не ги знаем много-много… Разболяват се, разболяват се, обаче то… малария е, не е нещо сериозно! Една седмица и ти минава!”. Настанили ги в доста необичайни къщи. „Заради насекомите имахме мрежи, но не и плътни стени. Иначе хората, с които живеехме, не бяха диваци. Не си представяйте племена с пера по главите. Нормални хора са, носят нормални дрехи, имат даже телевизори. Но електричеството е от генератори и токът понякога спира. На няколко места дори имахме интернет!” Храната също била любопитна, но и доста оскъдна. „Ядяхме, каквото дадат. Там готвят нещата, което са уловили в реката. Менюто се състоеше основно от риба, ориз и пържени банани. Хората в тези племена са против свинското месо, солта и подправките. Първоначално е трудно, но както казват там, гладът е най-добрата подправка. Свикваш да се храниш по-малко”, разказва още бизнесменът. Той с любопитство се разходил из местния пазар, но отказал да опита „специалитети” като червеи и други странни за европейския вкус продукти, които изобилствали по сергиите. За пътуването приготвил една раница багаж, но дори и това било твърде много. Изкарал по „къси гащи и джапанки”. Носел със себе си туристически обувки и други дрехи, които смятал, че ще му трябват. Но се оказало, че в джунглата на практика не ти е нужно нищо. Телефонът му е пълен със снимки на животните край Амазонка – пеперуди, тапири, ленивци. „Имаше двойка папагали, които денонощно вдигаха „скандали”. Шумът, който произвеждаха, първоначално е стряскащ, но после свикваш. Връщането към природата се оказа много по-лесно от откъсването от нея”, смята Димитър. И препоръчва подобно пътуване на всеки, който се чувства притиснат от стреса в ежедневието си. Казва, че не е нужно да се ходи чак до Перу. Може да бъде и Рила, Родопите или всяко друго място, където човек се откъсва от цивилизацията, за да се свърже с природата и със самия себе си. А щом след това се върне към своето ежедневие, да го погледне под различен ъгъл. „Когато пътуваш, не просто виждаш различен свят, а се научаваш да гледаш на света по различен начин”, смята бизнесменът. И сравнява пътуванията си с четенето на хубави книги, които малко по малко те променят и превръщат в по-добър човек.