Дарин Ангелов и брат му Деян, който също е актьор, имали наистина славни преживявания в казармата, узна HotArena. Близнаците се сбили още на втората си седмица като войници и за наказание мили чиниите на цялата рота – по 1000 чинии сутрин, обед и вечер.
Бъдещите актьори били сред войниците, вдигнати в бойна тревога, когато американците „ударили” Сърбия и една бомба паднала край Перник, като за щастие не се взривила.
С тези изключения, Дарин и Деян пазят хубави спомени от войниклъка си. Даже смятат, че обучението в казарма е необходимо и полезно. „Абсолютно съм за връщане на казармата, защото там наистина мъжът става мъж. В казармата ти си сам сред равни”, казвал е Дарин Ангелов.
Когато близнаците се дипломирали, родителите им ги събрали една вечер. В дома им семейните сбирки за взимане на решения били традиция. Тогава им казали, че трябва да решат какво ще правят оттук нататък. Предложили им два варианта – влизат в казармата или учат висше образование, пише Минаха години.
Момчетата избрали казармата. Като близнаци служили в едно поделение, в една рота. „Малко или много си завладяхме позиции в казармата. Посбивахме се, наказваха ни, седяхме по арести… Всички екстри накуп”, споделял е Дарин Ангелов.
Дарин и днес си спомня как изглеждали ръцете му след няколко дни миене на чинии. Най-паметното им преживяване в казармата било една нощ, в която ги вдигнали в бойна тревога.
„Ставайте!”, чули викове някъде към 2-3 часа през нощта. Това е времето, в което американците „удариха” Сърбия. Въпросната нощ бомба паднала край Перник, но не се взривила. Всички били на крак. „Някакви генерали, полковници, старшини, сержанти – всякакви видове пагони, тичаха из коридорите и викаха: „Ебаси майката, това не е учение!”. А ние на по 18-19 години, стреснати хлапета, се питахме: „Кво става, бе, братче?! Ще мрем ли?”. Тичаш към оръжейното, грабваш оръжието, патроните. Пълнителите са ти пълни до горе с патрони – пълно бойно снаряжение, с противогазите, с всичко. 30 килограма снаряжение слагаш върху себе си и чакаш на плаца. Зад теб седят зиловете с отворени ремаркета, готови… И ние чакаме само команда, да се качваме по камионите и да ходим да браним границите”, образно разказва Дарин.
Той твърди, че не се е страхувал. Единствената му мисъл тогава била, че ако тръгнат, трябва да пази брат си. Сигурен е, че и на Деян му е минала същата мисъл. Майка им и баща им тогава били в истерия. Още повече като видели на светофара до денонощното магазинче, което имали в квартала, как четирима войника изскочили от камион. Слезли да пазят, ако нещо се случи. От всякакви локации трябвало да може да се тръгне, разяснявал е Дарин.
„На следващата седмица, като се видяхме, татко ми разказа: „Взех една торба с кроасани и безалкохолни и им занесох… Понеже вие сте в казармата, знам какво им е било”, споделял е актьорът. Той си е припомнял и как българин от турски произход му помогнал, когато вдигнал 40 градуса температура, а лечебницата била затворена през нощта. Направил някаква отвара – бъркал, бъркал половин час с един бързовар. Какво точно мазило направил, Дарин не знае, но добре си спомня, че още същата вечер свалил температурата му и го вдигнал на крака.
„В казармата не знаеш кой какъв е. Всички са равни. Някои излизат от някакво много богато семейство, други излизат от крайна бедност – обаче вътре са един до друг и рамо до рамо”, казвал е Дарин.
