Цветана Манева слиза от сцената

Не, не е слух – легендата Цветана Манева слиза от сцената. Това обяви голямата актриса на церемонията по връчването на наградите „Аскеер“ на 24 май във Военния театър в София. Тя получи награда за цялостен принос към театъра, а моментът, в който взе приза си, бе и моментът, в който съобщи, че се оттегля от своята професия.
 
„Сега може да ми благодарите, като ми изръкопляскате за последен път“ – с тези думи Цветана Манева се обърна към колегите си в залата, след като произнесе дълга и прочувствена реч. „Това, за което ме награждавате, осмисли съществуванието ми в театъра. Трудно е да приемеш, но в никакъв случай не е драматично, че си отиваш“, каза още акрисата. Тя сподели, че това, което най-много е искала в работата си на сцената, е публиката да й се довери. „Получих го! Винаги съм успявала да предам на публиката това, което е дълбоко в душата ми“, каза още Манева.
Тя не сподели причината, която я кара да се оттегли от сцената. Колегите й се надяват това да не е заболяване, а желание да се отдеде на заслужена почивка. В края на януари актрисата отпразнува своя 78-и рожден ден. Тя е от малкото хора на родната сцена, които винаги са си давали сметка за своята възраст и са се старали да живеят в съотвествие с нея. Цветана е сред хората, които носят годините с огромно достойнство. Тя, за разлика от повечето ни големи звезди, упорито отказва да се подмладява със средствата на еститичната хирургия, не боядисва дори косата си. Това честно отношение към възрастта е една от причините да бъде сред най-уважаваните български звезди.
Цветана Манева е родена на 30 януари 1944 г. в семейството на пловдивския актьор Георги Манев. Завършва ВИТИЗ при проф. Моис Бениеш, а дебютът й на професионална сцена е в Пловдивския театър с ролята на Еболи в „Дон Карлос“ от Фридрих Шилер. В Пловдив играе 13 години, след това става част от трупата на софийския театър „Сълза и смях“. През годините е играла на много столични и провинциални сцени. В речта си на „Аскеер“-ите сподели, че и самодейните театри не са й чужди. Ръководила е Съюза на артистите в България, преподавала е в първото частно училище по театър у нас – „Любен Гройс“, награждавана е с „Икар“, „Аскеер“, „Златна роза“ и много други отличия. През 2004 г. получава орден „Стара планина“. Участва в легендарни български филми и сериали като „Дами канят“, „Пътят към София“, „Мера според мера“, „Опасен чар“, „Сватбите на Йоан Асен“, а последната й засега роля на малкия екран е в сериала на Би Ти Ви „Скъпи наследници“.