Денди умря беден като църковна мишка, мистерията със смъртта му ще остане неразгадана

Любомир Милчев-Денди така и не успя да се пребори за живота си. Писателят и светски хроникьор почина, без изобщо да дойде в съзнание в ранните часове на 27 март, след като прекара повече от месец в изкуствена кома. Още с постъпването му в столичната Окръжна болница на 22 февруари лекарите не даваха шанс за живота му. Въпреки това негови приятели подеха кампания за кръводаряване. И макар че бе събрано достатъчно количество от животоспасяващата течност, здравословното му състояние не се подобри.
 
За кончината стана ясно от близката на сърцето му приятелка – Йоана Савова, която е преподавател по класическа музика и приближена на царското семейство на Симеон. Дамата изрази скръбта си с черна роза на профилната снимка, което бе ясен знак, че с Денди всичко е свършено. Дни преди смъртта го сънувала като пеперуда пред дверите на Рая.  Още тогава сърцето й се свило от тревога. Молела се горещо, но била сигурна, че ще се случи най-лошото и ако един ден се видят, то това ще бъде в други светове.
Приживе Любомир Милчев минаваше за голям ексцентрик. Познаваше го цяла България, а столичните клошари и бараби редовно се черпеха с него. „Някаква част от мен бе в плен на страха, че съм неудачник и бедняк и че дори и клошарите са по-щастливи от мен, което бе преувеличено, най-малкото за това, че аз винаги изнамирах ракурс, в които да ги лицезра като светци, додето у някои от тях не загнездваше подозрението какво правя сред тя и дали не съм се провалил, или пък разигравам мним провал от скука и пресищане. Малкото предателство, което хората извършват всекидневно е един вид склонност към разомагьосване, просто ей така,  както деца разглобяват кукла, за да видят какво има от вътре, а после биват разочаровани от разкрилата им се празнота. Аз дори обичах да идвам пременен в смокинг или фрак, преди или след някой прием, да посядам сред тях и да черпя вдъхновение от контраста. Някои ме презираха и скрито се радваха като считаха, че съм пропаднал, изпаднал, сурнал се към пропастта, хлътнал в порока сред изметта.
Биха били учудени ако узнаеха, че гледам на тях като хлътналости, жалки отпечатъци на обществената мнителност и трафарет (метална пластинка – б.а.) Някои ми казваха: „Живот си живееш ти” и най-малко подозираха страшната нереалност, в която се състоеше моят живот… Иже херувими!”, изповядаше от дълбините на душата си Милчев, който умееше фино да забелязва и отразява истинските неща от живота.
Поради близостта му със столични безделници и пройдохи, дни след като бе намерен в квартирата си – обезобразен и с разбит череп, полицаите провериха над 100 улични камери в София. Ангажимент по разследването пое лично Бойко Рашков, който е категоричен, че ако има виновен, той ще бъде намерен и наказан. Ченгетата разпитват хора, станали  свидетели на тръгването му от заведението край градинката „Кристал” до дома му. Прегледани са всички записи с клошари, но никъде не са чути разправии, нито видян бой. Общо взето, властите въртели няколко версии за побоя – пребит от пияни клошари, свада с любовник, паричен дълг и нещастен инцидент у дома. Постепенно униформени и разследващи стигат до заключението, че по всяка вероятност светският хроникьор се е претрепал смъртоносно, падайки по витите стълби между втория и първия етаж на жилището, което обитава със своя приятел – Кристофър.
Младежът се прибирал от нощна забава и изпаднал в шок от ужасяващата гледка. Милчев лежал на стълбището безжизнен. Черепът му бил разбита, а от главата бликала кръв. Веднага позвънял на номер 112, от където пратили линейка. Кристофър също е разпитван за смъртта на популярната тв личност. Според източник на „Уикенд”, пред техни общи приятели той е бил представян от Денди като негов син. Двамата действително са имали близки отношения, но не и интимни. Именно Кристофър, който припечелва с просия като уличен музикант, е осигурявал прехраната на финансово затруднения си приятел.
Публична тайна е, че аристократът отдавна е в деликатно парично състояние. Книгите му са издадени в малък и тираж и се купуват предимно от хора, печалбата от тях е почти нулева. Собствен бизнес не развива, нито печели като рентиер. Разчитал на финансови инжекции от приятели, защото всички врати за пиарска дейност, с която се занимаваше някога, му бяха затворени пред носа отдавна. Имало дни, в които Любомир дори нямал какво да яде – толкова бил закъсал.
Макар и напълно разорен в края на дните си, винаги накипрен стилно и под ръка с домашния си любимец Хининос, Денди обикаля заведенията в столицата, макар че някои от тях са го обявили за персона нон грата, поради заяждане с клиенти от съседни маси и произнасяне на обиди към персонала.
Любомир Милчев е роден през 1963 г. по пътя между Рилския манастир и Дупница, по негови думи. Но това е факт, с който не се е гордеел никога. Не му беше никак приятно, че въпреки аристократичната си душа, в свидетелството за раждане като роден град е посочен Дупница.
Той обожавал София, където фамилията имала имоти и най-вече родственика му Спас Русев, който според мълвата бил най-щедрият меценат и закрилник на Денди. С оставалите си роднини не поддържал връзка, защото били „обикновени провинциалисти и тежки еснафури”. В тази графа попадала и сестра му Недялка Илиева, която живее в Перник. Жената била дългогодишна учителка в местен техникум, но вече обикновена провинциална пенсионерка.
Любомир не поддържал връзка и с бившата си съпруга Юлия, с която след 30 годишен брак, са разведоха, а след това събраха за кратко. Атрактивната двойка няма деца… За широката аудитория Милчев се превръща в атракция, след като влиза във „ВИП брадър”, носейки златни прибори за хранене. Той твърди, че с тях закусва, обядва и вечеря, което не е така. Денди винаги е твърдял, че най-лошият период от живота му е свързан с комунистическия режим у нас. Семейството му било репресирано и разпръснато из провинцията. Четирима членове на фамилията били разстреля без съд и присъда. За капак той бил изпратен да служи в строителни войски, където се запознал с много роми и турци. „Поне с тях се забавлявах истински”, обичаше да с шегува двусмислено той.
В демократични времена се прекланял пред Джордж Сорос, чиято фондация издала някои от деветте му книги и фотоалбум с етюдите на София, чиито кадри били заснети лично от аристократичната му ръка.