През XVI в. Сюлейман Великолепни декорира външните стени и свода на храма Кубат ас Сахра в Йерусалим с 45 000 сини и златни фаянсови плочки. Така султанът демонстрира изяществото на ислямската архитектура. Фаянс, произведен по негово време, може да се види и в Пловдив.

„Тази чиния излезе преди години при археологически разкопки на Форума, където сме работили в екипа на Елена Кесякова. Подобни чинии има само в двореца Топкапъ, направени са между 1550 и 1555 година”, твърдят братята археолози Румен и Росен Иванови. Тези находки според тях са на път да пренапишат историята на османското владичество в града на тепетата и да добавят още интересни факти, съобщава "Марица".

Сюлейман Великолепни имал приказен дворец във Филибе. Султанът спирал тук по време на завоевателните си походи на запад, а разкошният сарай съвсем не бил някаква дървена постройка ​- твърдят археолозите Румен и Росен Иванови.

Братята близнаци, които от години проучват ислямските находки под тепетата, твърдят, че са достигнали до тези открития в свои дългогодишни проучвания по темата. Загадка за науката или още недоказани факти - за разплитането им двамата често пътуват до Истанбул, където издирват стари документи от архиви и библиотеки.

Миниатюри разбулват мистерията

Две миниатюри, открити в истанбулските архиви, са на път да потвърдят това любопитно откритие. Първата изобразява сцена от лов на глигани, където Сюлейман I е в компанията на синовете си Мехмед и Селим. На втората виждаме Сюлейман I в една от градините на двореца му във Филибе. И двете миниатюри са част от „Хюнюрнаме”, или „Възхвала на султана” - ръкопис, излязъл няколко години след смъртта на владетеля.

„С тези миниатюри за първи път имаме доказателствотоза това как е изглеждал дворецът”, твърдят Румен и Росен. Двамата археолози тръгват по следите на тази необичайна история, за да стигнат до библиотеката на султана в прочутата му джамия "Сюлеймание" в Истанбул. Там откриват потвърждение на своето разследване в няколко книги.

Едната е „Българите през XVI век”: „Към забележителностите на някогашния Пловдив спадал и построеният тук султански сарай. До 1566 г., когато се предвиждало разширяването му за сметка на нови кухненски помещения, той включвал в своите граници 2400 аршина земя. Поддържането на сарая е възложено на жителите от близкото село Коматево”, става ясно от книгата.

Този, но и други исторически документи потвърждават, че султан Сюлейман I, който управлявал Османската империя от 1520 до 1566 г., минавал през Филибе при походите си към Западна Европа, асараят му тук се мерел по хубост с двореца в Одрин.

Войници от близките села обгрижвали покоите на султана.

„Открих двореца на султан Сюлейман във Филибе - съобщи въодушевено в доклада си за вакъфската култура в исляма турски учен, посетил Пловдив в края на 2024 година по повод на голямата международна конференция.

Форумът беше посветен на ислямското културно наследство в Пловдив с организатори Висшият ислямски институт в партньорство с Тракийския университет в Одрин, Фондацията за изследване на ислямските науки в Истанбул, Държавната агенция "Архиви" и НБ „Иван Вазов".

Други съвременни турски историци също поддържат тезата, разказвайки как този сарай бил обграден от 100 декара градини. Конюшните му също били внушителни ​- те заемали северните части от града, някъде в чертите на днешния квартал "Кършияка" (в буквален превод от турски „отсрещен бряг”).

Конюшните представля​вали „голям четириъгълен обор”, построен от тогавашния велик везир Ибрахим паша (Немски и австрийски пътеписи за Балканите 1979: 147), твърди Кръстьо Йорданов в своя статия за Селищата с войн​ишко население. „Конюшните побирали 800 коня, а според „по-късни свидетелства от ХVІІ век на англичанина Хенри Блаунт (Английски пътеписи за Балканите) и османския пътешественик Евлия Челеби (Пътуване на Евлия Челеби) в този обор се отглеждали и близо 5-6 хиляди камили, които също били използвани във военните походи за превоз на товари”.

Неслучайно дворецът е построен във Филибе.Пловдив винаги е бил стратегическо място между Изтока и Запада, а османците също оценили този факт - султанът минавал оттук при походите си към завоюването на Белград и други територии на запад.

„През 1564 г. българи от Коматево и близките села пуснали писмо до султана, в което се жалвали, че земите им са окупирани за строителството на нов дворец. Молбата им била Сюлейман I да вземе някакъв компромисен вариант. Само че в Османската империя земята се измервала в мера и както се казва - и имотът, и животът зависели от султана. Първи разказват за тази случка българските историци в документи, публикувани още през 70-те. Заслугата е на проф. Елена Грозданова и книгата „Българите през XVI век”.

Със сигурност дворецът е построен между 1564 и 1566 г.,убедени са археолозите Румен и Росен Иванови и показватписмото на Сюлейман I от 8 декември1564 г., ​ ко​ет​о султанът отговаря на българите така: „Мястото и ливадите в пределите на сарай-ъ амире (емирския, султански дворец) са наша мера. Каква е причината да се предявяват претенции? (04.12.1564 Понеделник).„Сюлейман I умира две години по-късно, през 1566 г., значи някъде между тези две години е построен и дворецът. Самият той едва ли го е ползвал много, но тук идвали синовете му", е заключението на братята археолози.

Къде се е намирал

Дворецът бил построен на земите между Пловдив и Коматево, твърди Кръстьо Йорданов, учен, работещ в Института за исторически изследвания. Логиката му е, че точно тук, в много от селата като Коматево и Извор, е имало войнишки селища, чиито обитатели помагали за поддръжката на султанските сараи.

Миниатюрите обаче дават друга версия за локацията, твърди Румен Иванов. „На едната се вижда как султан Сюлейман I е на лов за глигани. Той е на преден план, зад него има еничари и двамата му синове Мехмед и Селим. Алегорията е как султанът убива с една стрела три глигана, но извън възхвалата тук има още един интересен момент - минаващата наблизо река.

Според изследователите малко вероятно е това да е Марица, по-скоро е неин приток, а именно река Тъмръшка, или Първенецка. За нея пишат и авторите на книгата „Българите през XVI век” - „водите на придошлата река разрушили обграждащите султанския сарай ровове, навеждат на мисълта, че той най-вероятно се е намирал на днешната Първенецка река, непосредствено до село Коматево. В такъв случай палатът би могъл да се окачестви като своего рода извънградска резиденция на османските султани”.

Братята археолози Румен и Росен Иванови обаче поддържат друга версия, базирана на карта от архива на НБ „Иван Вазов“.

„Дворецът е бил разположен около Младежкия хълм, потвърждава го и немска карта от 1876 г. Върху нея пише Сарайтепеси, или хълмът на Сарая, това е Джендем тепе, или днешният Младежки хълм”, разказват Румен и Росен. Те съжаляват, че в района не са правени археологически разкопки, но евентуални проучвания тук биха могли да извадят на бял свят интересни артефакти.

„Едно е ясно - от двореца днес няма и помен, но не е изключено да попаднем на основите му”, казват специалистите в областта на османистиката. Със сигурност дворецът съществувал поне още 200 години, в XVII, дори в XVIII век, казва Росен Иванов.

Доказателството отново е в османските архиви, където той открива документи с приходите от лозята и овощните градини към двореца.

След това следите водят към Чалъковия род, по данни от XIX век. В тези години Османската империя е в дълбока криза, управляващите не смогвали да поддържат многобройните си имоти в границите ѝ. Така дворецът във Филибе бил изоставен, след това продаден и богаташите Чалъкови вероятно са купили част от имота.

Източник: blitz.bg