Дъщерята на Мейзер проговори: Майка ми не лежа за убийство, пекла суджук и филийки на ютия в Сливенския затвор

Джули Мейзер – дъщерята на скандалната миска Анита Мейзер, проговоря за първи път след трагедията, сполетяла семейството на 14 август 2016 г. Тогава, по време на любовна игра, внезапно издъхва Николай Димов, съпруг на секс бомбата. Оказва се обаче, че причината за кончината му е друга – имал е изхабено сърце заради анаболите, които е приемал като културист.
За първи път дъщерята на Анита – Джули, споделя, че не разрешава на майка си да дава интервюта. От думите й става ясно, че миската дължи обяснение само пред Господ, дъщеря си и семейството на Николай.
Анита в момента пише книга, в която ще разкаже истината за черната дата във варненския дом на семейството. Излизането на творбата също щяло да стане с одобрението на дъщерята, която завършила висшето си образование в САЩ с пълно отличие и дори спечелила награда от президента Джордж Буш. Младата госпожица е в България по бизнес дела, но твърди, че има оферти да се снима в холивудски филми. Тя се съгласи да даде интервю по телефона единствено за „Уикенд”.
 
– Г-це Мейзер, къде се намирате вие в момента и къде е вашата майка?
– Аз съм все още в България, а майка ми се прибра обратно в Америка.
– Поддържате ли връзка?
– Да, разбира се, но не толкова често като преди години. Има моменти, в които леко се караме заради някои нейни действия, които не одобрявам. Разбирам, че не й е лесно след случилото се, като знам колко много обичаше Ники. Той й липсва болезнено много. Слава на Бог, вече има кученце, което й помага да е психически по-стабилна. Аз правя бизнес план за няколко мои идеи  – едната е MLM фирма, втората е свързана с маркетинг и е в сферата на „консиерж сервиз”. Ще предложа бизнес плана си на потенциални инвеститори. Също така ми предложиха работа във фирма, свързана с транспорт в България. В Америка там също имам няколко предложения, свързани с Холивуд. И да, ще съм част от това, с което се занимава майка ми в момента.
– В каква посока развива потенциала си майка ви?
– Майка ми се занимава с конкурси на световно ниво като организатор. Пише две книги едновременно, като едната е какво поведение трябва да има една мис или мисис, как да се облича, какво се изисква, за да влезеш в топ бройката на световен конкурс и как да се подготвят момичетата за цялостното им представяне на сцената и т.н. Мисли да отваря школа за обучение на мис и мисис. Вече провежда курсове и онлайн подготовка. Доколкото разбрах, има покана от няколко държави да отиде специално на място да ги обучава. Отделно се снима в няколко филма. Смята да направи и филм по свой сценарий. Но прави неща, които не ми допадат. Доста спорим дали си заслужава или не да прави какви ли не неща за лайкове във Фейсбук и да й плащат за това. Болшинството нейни последователи са българи и не мисля, че те я възприемат добре, само си навлича още повече хейт.
– Какво означава за вас и вашата майка датата 14 август?
– Тази дата разтърси целия ни живот. Никога не съм си представяла, дори и сънувала по-голям кошмар. Не знаех какво е станало. Чаках ги в Гърция след няколко дни да празнуваме рождения ден на Ники. Но нито за секунда не съм си помислила, че майка ми има нещо общо, по-скоро се притесних за нея. Всичко беше повече от прекрасно между тях. Звучеше щастлив и доволен от предстоящото в живота им. Жалко, че нарочиха майка ми и буквално я съсипаха. Тя, много глупаво, в паниката е поела вина и оттам всичко се обърка. Кошмар, за който не искам да се сещам повече. Разумните хора знаят истината, но доста голям процент от населението вярва на клеветите по неин адрес. Този ден промени целият ми живот.
– Как преживяхте случилото се?
– Подобно нещо не се преживява. Това не е нещо, което просто забравяш. Не беше лесно, но знаех едно – майка ми е абсолютно невинна. Въпреки целият хейт, който се изля върху нея, трябваше да се боря, както и тя. Без значение какъв натиск е имало от разни институции и хора, за да не бъде освободена и да я държат без вина затворена. Искрено се надявам хората да разберат истината, че  майка ми е поела вина под натиск и страх. Това, което хората не знаят, е че тя лежа реално за подкуп, който не е давала, нито пък е предлагала. Тъй като е трябвало да я пуснат до 72 часа, решават да добавят този т.нар. „подкуп” и така вече имат основание да я задържат. Още веднага е станало ясно, че няма убит човек, а е настъпила смърт по други причини. Но до последно са искали да стои затворена, за да не замине за Щатите случайно. Чрез това обвинение – склоняване към подкуп на разследващ полицай, успяват вече да я задържат. Като обяснение казват, че ще стои затворена до изясняване на случая. Разбрало се е веднага за какво става въпрос –  починал човек от самопричиняване и дори естествена смърт. Сложно е за обясняване от мен, но съдиите знаят истината. След многобройни експертизи се установява, че има самопричиняване и нито едно доказателство, че някой е причинил смърт на Ники. Жалко, че медиите използват думата убийство по адрес на майка ми, при положение, че никъде в делото тя няма подобно обвинение. Има разлика в обвинение да причиниш по непредпазливост смърт, друго е значението на убийство. Убиваш умишлено някой. Кой нормален човек вярва, че Ники, за който се знае – той е супер здрав мъж и културист, ще позволи някой да му стяга каквото и да е около врата не доброволно?! Незаслужена злоба към майка ми се изсипва постоянно медийно, но се надявам че научавайки истината, журналистите ще спрат. Ако майка ми не беше известна и хората не бяха тръгнали срещу нея, тя нямаше да попадне незаслужено, според мен, зад решетките, където място имат по всевъзможни причини и най-вече за реален подкуп, много други хора в България. Тъжно е как майка ми стоя 2 години за абсурден подкуп, без нито един свидетел, нито един лев доказателство, само защото законът позволява думата на полицая да се приема за вярна.
Относно това как се чувствам в момента – не тая злоба в себе си,  майка ми не ме е възпитала така. Приемам, че така е трябвало да стане, колкото и ситуацията да е неприятна, че трябва да съм по-борбена, по-предпазлива и по-силна от всякога. Да, знам, че животът може да ти поднесе всичко и трябва да си готов за всякакви ситуации и да не се предаваш. Чувствам, че не живея с розови очила като преди, до голяма степен съм благодарна, защото това е и урок.
– Имаше ли верни хора до вас двете в онзи труден момент ?
– Винаги съм чувала, че трябва да стане нещо, за да разбереш кои са верните ти приятели. Не ни се беше случвало нещо толкова драстично в живота, но се убедих, че е точно така. Много хора бяха до нас, дори такива, които не съм очаквала. Създадохме и нови приятелства. Приятелската подкрепа е безценна. Майка ми имаше свиждане от приятели, познати и дори непознати всяка седмица. Това й помогна да оцелее. Но е много обидена на полиция и прокуратура за това, че са й „приписали” да поеме вина и оскверниха името й.
– Обвинявате ли майка си в нещо? Каква майка е Анита Мейзер и какво не знаем за нея?
– Нямам право да я обвинявам в нищо, тя ми е майка, и си е дала и посветила целия живот на мен. Аз я обичам и уважавам безкрайно. Е, има някои неща, които не одобрявам, които тя прави в медийното пространство. Но я обичам! Разбирам, че се чувства самотна и има нужда от внимание, но просто не смятам, че това е начинът. Винаги съм била против известността й, защото моята майка за мен е бизнес дама, която е уважавана и обичана от нейните близки. За голямо съжаление, се наложи грешният имидж, който изкуствено й беше създаден. Майка ми е неописуемо борбена. Едва ли знаете, че тя от 20-годишна се занимава с различни бизнеси. Почнала е 5 години преди да замине за Америка. Имала е ресторанти, барове, магазини, била е член на дружества. Но явно реши, че е достигнала едно ниво и започна да прави неща, които не одобрявам – като имиджа, който Киро Скалата й създаде, без да осъзнават явно и двамата тогава в какво се въвлича майка ми. Проявявам разбиране. Имала е нужда да се почувства млада, харесвана, разпознавана. В моите очи се случи всичко онова, което превърна моята работлива и грижовна майка в мразена и одумвана с лошо жена. Много ми тежи, защото тя е изключително добър човек и помага на всеки.
– Защо Анита Мейзер не дава интервюта според вас откакто е на свобода?
– Не дава интервюта единствено заради мен. Буквално съм й забранила – казала съм й колкото и да й е трудно, че не дължи на никого нищо и не е длъжна да се обяснява на хора, които дори не познава. Онези, които я обичат и уважават, не искат обяснение от нея, те знаят качеството й на ценен човек. Другите, които я плюят и мразят, няма да я заобичат след някое интервю. Аз знам коя е майка ми, знам, че никога не би била способна на подобно нещо и това е най-важното за мен. Повтаряше, че е виновна и твърдеше, че има вина, ако иска свобода. Така е била посъветвана и е била изплашена. Но се почувства излъгана. Тя поема вина без вина и реши да каже истината, но трябваше да върнем делото отначало. Не можа да се примири с факта, че полицията й приписа и  подкуп. След като става ясно, че тя няма вина за смъртта на мъжа си, на третия ден, когато трябва да я освободят, внасят в съда обвинение „подкуп към длъжностно лице” без едно доказателство. Никой не пише и не говори за това. Всички останаха с впечатление, че е затворена заради смъртта на мъжа й, което просто не е вярно. Затова няма смисъл да дава излишни интервюта, макар че тя не издържа и иска да разкаже всичко в книга. За мен Господ, аз, тя и семейството на Ники сме единствените, пред които трябва да отговаря.
– Вярно ли е, че майка ви е продала всички имоти в България и че ви ги приписала, докато е била затворена?
– Не, не я вярно нито едното, нито другото. Тя ми ги приписа много преди да познава Ники. Засега с нея сме разделени – на два континента живеем.
– Иска ли Анита Мейзер да се връща в България ?
– Знам, че майка ми обича България, дори и след случилото се, все пак това е нашата родина, но според мен тя трябва да е точно на място като Америка, за да бъде себе си. Тук вече тя няма бъдеще. Благодарна е много на американското посолство, че следяха случая отблизо и се интересуваха от нейното състояние, докато беше незаслужено затворена, а медиите я обругаваха.
– Какво ви споделяше за престоя  си в Сливен?
– Тя е рядко срещан човек и характер. Толкова е борбена, че ако ми каже утре: „Заминавам за Марс”, вярвам, че наистина ще го направи. Знаех, че тя ще оцелее психически. Беше на антидепресанти и успокоителни доста време в ареста, защото има фобия от затворени помещения и не може да живее без светлина. Майка ми мрази пердета, спи на светло и на отворени прозорци. Представете си в каква мизерия и тъмница е била 9 месеца в следствения арест. Това я измъчваше до такава степен, че на моменти е имала чувството, че ще влезе в лудница. Когато са я преместили в Сливен, имало и нормални жени. Много случки има от мястото за лишаване от свобода, но може би ще ги разкаже в книгата си, ако я одобря. Казвала ми е как си пече филийки, суджук, банички и какво ли не с ютия. Правила си е туршия и кисело мляко. Стана много набожна вътре и започна да вярва в Господ и Иисус Христос истински и от душа.
– Вярвате ли в съдбата, предначертаното, пророчествата? Някой надничал ли е в живота ви и ако да, какво са ви казали?
– Да, вярвам най-вече в това, че всичко е енергия. Вярвам и в силата на мисълта! Медитирам, което ме успокоява и ме кара да се чувствам страхотно. Моята астроложка ми каза, че до 2 години ще имам мъж и деца. Бизнесът щял да е след това. Най-странното е, че майка ми принципно не ще да чува за гледачки, защото мисли, че те влияят на живота й. Не иска да знае нищо, но все пак е ходила. Последно е била при гледачка преди доста години. Тя позна, че мъжът й ще почине и че ще си отиде от този свят около 40-годишнината му. Така и стана!
Ники е имал изхабено сърце. Лекари са му казали, че ако не спре с химията и с вдигането на тежести, сърцето му ще спре в следващите няколко години. Същия ден правят изследване и на сърцето на майка ми. Съпоставят изследванията и обясняват, че нейното е като на млада газела, а неговото – като на 75-80 годишен стар човек. Ники и майка ми се бяха шашнали и притеснили. Ники всеки ден тренираше и никой не можеше да го спре.
– Какъв житейски урок си взехте след случилото се?
– Разбрах, че човек трябва да цени всеки момент. Никога не трябва да забравя откъде е тръгнал, защото да паднеш от високо не е лесно. Или ще се вдигнеш, или съвсем ще пропаднеш. Аз започнах да гледам на живота по друг начин, да ценя всичко, да не се ядосвам за глупости, да се усмихвам и радвам и на най-малкото.