Бони казва, че пее откакто се помни. Самородният й талант е забелязан от учителката й по музика. Следва прием в детски хор „Съби Димитров” – Сливен, хорови изяви, самостоятелни представяния, турнета в цялата страна. В 12 клас заминава за вече бивша Югославия със собствен бенд. Там работи 3 години и усъвършенства гласа си. Връща се в родината ни с оркестър „Елит” и започва работа като изпълнител на „Пайнер”.
Бони има десетки песни, които оформят професионалната й визитна картичка. Сред тях са „Ти нямаш сърце”, „Клада от страст” , „Полудявам ли”, Обичаш другата” , „Трябваш ми”, „Продължавам” и др.
На 12 декември чаровната певица, която се пробва и в киното – във филма „Маймуни през зимата”, отбеляза 50 годишен юбилей в компанията на приятели и роднини.Ето какво сподели звездата в интервю за Уикенд.
– Бони, какво си пожела навръх рождения ден?
– Винаги си пожелавам едно и също нещо от годни – здраве и пак здраве, за мен то е всичко. Човек е богат, когато е здрав. Другите неща са преходни. Обикновено за рождения ден получавам прекрасни пожелания и благословения от приятелите. Разбира се, искам да имам много участия, изпълнени с позитивна енергия, купонджийство, веселие. Имам и желания, които все още не съм осъществила, но вероятно не е дошло времето им. Ще станат реалност и те, убедена съм. Обикновено си поставям за цел достижими неща.
– Каква беше изминалата година за вас в личен и в служебен план?
– Прекрасна беше във всяко едно отношение. Доволна съм от всичките 12 месеца. Не се спрях от работа. Надявам се 2024-а да бъде още по-добра за мен. Подготвям нов албум и мисля, че ще изненадам почитателите си не само в България, но и в Европа. Записала съм песни и на чужди езици. Обмислям участия по света, концерти. Това, че съм в движение и правя нещо, ме радва. Динамичен човек съм, обичам да пътувам, да научавам нови неща, да правя нещо. Не мога да бездействам – от дете съм така.
– Имате ли незабравим рожден ден, за който бихте ни разказала?
– За мен всеки един рожден ден е незабравим, защото празнувам от душа и каня приятели и роднини. 12 декември е и повод да се видя с приятели, да си поговорим, да обменим някоя хубава дума. Тази години отбелязах юбилей. Невероятно бързо отлетяха години. Шегувам се с приятелите, че са ми объркали нещо в акта за раждане. Че съм на 30, но от есграона ме изкарват на 50. (Смее се – б.а.) Аз на 50?! Не възможно, си викам, но е! Годините са просто цифра. Аз се усещам като на максимум 35. Преливам от енергия, ведро настроение, отворена съм за нови предизвикателства. Мисля, че съм благословен от Бог човек, щастлива жена, майка. Няколко десетилетия не спирам да радвам хората, записвам парчета, публиката ги запява, всички са доволни. Какво повече да искам?! Мисля, че съм от хората, които се развиват, вървят напред. В същото време ставам по-смирена за житейските неща.
– Какво отношението ви към подаръците?
– Да съм заедно с близките и приятелите си е най-големият подарък за мен. Случайните срещи понякога ме радват също. За материалните подаръци нямам претенции. Никога не съм казвала какво искам, но винаги съм била приятно изненадана. Който идва на празника ми, винаги носи нещо. Макар и вече доста голямо дете, се радвам на подаръци. Чувала съм от възрастни хора, че човек трябва да празнува рождените си дни весело и шумно, че да бяга злото от него. Колкото по-весело празнува, толкова по-щастливи месеци го очакват занапред.
– Сбъднахте ли детската си мечта?
– Винаги съм искала да пея, да имам микрофон, плочи, дискове, албуми. Сбъднах мечтите си. Много исках да бъда самостоятелна, да не разчитам на парите на майка и татко, да имам собствен дом, да се издържам сама, за да може и на тях да им е по-леко. Обичах ги! Исках да имам и детенце, което да възпитавам и да дарявам с внимание. И това се случи. Дъщеря ми е прекрасна, тя е дете за пример. Благословена съм с Михаела. Когато беше малка, изяви желание да тръгне по моя път. Не бях против, защото й се удаваше, но в един момент се отказа. Реши, че иска да се занимава с нещо сериозно и мащабно. Записа се да следва „Икономика”. В момента е на отговорна позиция в голям холдинг, ръководи екипи и не иска да чуе за пеене. Сама изгради себе си като човек, след това и като професионалист. Много се гордея с нея.
– Помните ли първите спечелени от вас пари и какво си купихте с тях?
– От 12-годишна работя с оркестри. Както вече споменах, исках да съм самостоятелна, а не да чакам да ми дадат парички нашите. Имам двама братя и средствата отиваха основно за тях, за мен каквото останеше. Никога не съм се сърдила, защото исках да работя и да печеля с труд. На 13 години вече си купувах сама тетрадки и учебници. Бях освободила родителите си от тази отговорност. Дори дрехите си купувах, имах и за джобни. След това почнах да се грижа за родителите си. Смятам, че така е правилно. Човек трябва сам да се научи да вади хляба си. Михаела почна да се труди още на 18. На 8 декември стана на 21. Като реша да й купя нещо, ми отказва, защото нямала нужда или защото сама щяла да си го купи. Момичето ми работи и се издържа. Има си самочувствие, следването й върви, организирана е, амбициозна като мен. Децата са огледало на родителите. Надявам се един ден да бъде добър пример за децата си – моите бъдещи внуци.
– Вярвате ли съдбата, в това че животът на всеки един от нас е предначертан?
– Определено да, предначертан е, но не бива да разчитаме само на написаното. Трябва и ние да направим нещо. Чувала съм една приказка, в която се казва, че Бог показва на всеки две врати – едната правилна, другата неправилна. Следователно на нас ни се налага да правим избори. Понякога успешни, друг път не чак толкова. И още – човек не може да се движи безцелно, да не знае на къде е тръгнал, какво иска.
– Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?
– И да съм имала лоши моменти, съм ги забравила. Такъв човек съм. Аз съм позитивно мислеща. Вървя напред, минавайки през трудностите, без да им отдавам специално значение. Понякога ни дават уроци. Без тях не може. Хубави моменти имам много, разбира се – раждането на Михаела и всеки ден, прекаран с нея.
– Какво е за вас любовта?
– Много важно нещо, защото човек не може да живее без нея! За мен любовта е всичко, когато не е омешана с нечисти неща, с претенции, болни амбиции, ограничения, сметки, пазарлъци. Обичам да обичам и това го показвам към всеки. Обичам колегите си, приятелите си, партньорите, с които съм съжителствала, обичам песните си, пеенето. Всичко в живота си правя с любов.
– Как се справяте с напористите фенове?
– (смее се – б.а.) Е, тяхната любов е малко по-различна, често граничи с някакъв вид отклонения. Далеч съм от такива авантюри, предпазила съм се, слава на Бог.
– Как виждате себе си след 5 години?
– Ще бъде по-успяла от сега, ще добавя нови хитове и албуми към кариерата си. Вероятно ще бъде прекрасна, съвременна баба, но нека Михаела завърши магистратурата си, после ще видим.
– Снимала сте се в няколко филми. Имате ли покана за участие в нови продукции?
– Не, но искам да ми се случи. За мен киното е магия. Искам да бъда актриса, да имам различни роли. Предложения съм получавала и получавам за различни политически проекти, но отказвам. Не съм невежа, не съм неангажирана с обществените процеси, но предпочитам да стоя настрани. Политиците много говорят, но малко неща правят. Това изобщо не ми харесва. Аз съм човек на действието, не на приказките.
– Как семейството ви отбелязва коледните празници?
– Преди да загубя родителите си винаги сме спазвали, традициите. Харесвам и Коледа, и Великден. Чаках ги с нетърпение. От дете помагах на майка ми в правенето на ястията. Готвех от погачата до сармите. Но нещата се промениха. Сега пак готвя, но за нас двете с Михаела. Подреждам трапезата, казваме си една молитва и така. Разбира се, прекадяваме с тамян дома ни. Декември за мен е специален месец – безкрайни празници, партита, базари, подаръци, усмивки, канела, споделени емоции и свещички, символ на светлината в душите ни. И хората като че ли стават по-добри след 15 декември, не знам дали сте го забелядали…
– Любима книга?
– Скоро ми подариха една книга на американската психоложка Джойс Майер, в която се говори и за Библията. Джойс разказва интересни притчи. Тя е психолог по професия.
– Любим филм?
– Най-любимият ми е „Маймуни през зимата”, в който участвах. Харесвам новите български филми
– Любимо ястие?
– Свежи салати. Съчетавам риба със салати, скариди, калмари. Храня се здравословно, от години избягвам пърженото.
– Любим парфюм?
– Имам най-различни парфюми. Слагам такъв аромат, който отговаря на настроението . Обичам нотките на пачули, на жасмин…
