"Чудесата в живота ни не се усещат нито с очите, ушите или обонянието, а с най-чистият орган - сърцето. Аз всяка мечта съм си изпълнил, дори и тази, която беше да затворя очи, да посоча място на глобуса и да отида там. Само още не съм станал космонавт, но може и това да стане." Това казва журналистът Георги Милков в рубриката "Интересните".

Умен, с брилянтно чувство за хумор, препълнен с опасни случки и побрал в житейския си план срещи с велики и ловки врагове. Така го представят колегите, а според Жоро той е: "Нормален, спокоен и любопитен".

Едно от първите му интервюта е с фолкфурията Сашка Васева, която срещнал на бензиностанция, когато певицата се връщала от участие и твърдяла, че току-що е видяла извънземно.

"По това време Сашка Васева беше истински звезда, а всичко беше сюрреалистично. Стиснала пликче с така наречените по онова време "зографки" - столевки, които бе взела от участие, и седнахме да пием кафе. Около нас - труженички на нощния живот. А ние всъщност бяхме тръгнали за Пловдив, за да подкрепим покойния Милен Цветков в новото му амплоа на месар", с усмивка си припомня Милков.

Много са каузите, зад които той е заставал през годините, като една от тях е свобода за медиците ни в Либия. "Когато участвах в предаването "Африка: звездите сигурно са полудели" научихме туземците да пеят "Моя страна, моя България", също беше много вълнуващо, но това не беше някаква голяма кауза. Мога да разглеждам като такава вероизповеданието в училищата", казва журналистът, който е и водещ на предаване на вярата по БНТ.

"Основите на вярата могат да са морален компас или ориентир за младото поколение, на което в някаква степен му липсват основни постулати - човеколюбие, отношение към родителите, учителите и т.н. Не казвам, че при всички нови поколения е така, но консуматорското общество, в което живеем, ги обърква, то ти дава "още от същото" и в телефоните, в облеклото, в местата, на които живееш. Този стълб на вярата е нещо, което липсва и дава сигурност във всяко поколение", казва журналистът.

Самият Милков през годините е имал много пророчески сънища и интуицията никога не го е предавала. От паникатаки никога не е страдал, но често е имал страховити ситуации в живота. "И съм се чудил защо не ми е светвала червената лампичка в главата. Но все някак съм се спасявал", с усмивка споделя пътешественикът изследовател.