Годжи тръгна с бастун заради раздробения си крак

Пет месеца след като падна на заледена улица в Плевен и счупи крака си, Георги Милчев-Годжи не може да се възстанови, видя HotArena. Баскитаристът на „Ку-ку бенд” се придвижва трудно и едва пристъпва със ситни крачки и с бастун досущ като някой пенсионер на достолепна възраст, видяха в понеделник вечерта зрителите на „Шоуто на Слави”, когато музикантът от Криводол бе гост на рубриката „Нещо лично”.В началото на декември Годжи за кратко бе в инвалидна количка в плевенската болница „Св. Пантелеймон”, а заради гипса на потрошения си ляв крак бе аут от вечерното шоу за цели 3 месеца. Кошмарът на 48-годишния музикант обаче не приключи със свалянето на гипса. В средата на февруари Годжи се завърна на екран, но заради болките в контузения крак свиреше с вдигнат на специална възглавничка крайник. „Съжалявам, но обущата ми са 45 номер. Кракът ми е отекъл. Направих някакъв опит да обуя официални обувки, но не става”, оплака се Годжи. Слави пък се опита да разведри атмосферата в студиото и подвикна на реквизитора Иван Атанасов-Ванката да му донесе патерицата, за да се разходят с Годжи из студиото. Под звуците на песента от култовото анимационно филмче „Пинко, розовата пантера” Слави и Годжи обиколиха студиото, подпирайки се с патерици и бастун. Както е известно, вече осма година Дългия има проблеми с левия си крак, след като падна и счупи тазобедрената става. 7 години 2-метровият шоуменът търпеше неистови болки заради 4 титаниеви пирона, имплантирани в натрошения крайник. Заради неудобството, което му причинява, един от тях бе изваден, но болките продължиха. Едва когато ортопеди стреснали Слави, че заради скъсяването на левия крак и полюшващата се походка гръбначният му стълб се е изкривил и рискува да седне в инвалидна количка. Миналата година Трифонов подмени цялата тазобедрена става, но драмите с крака му не приключиха, пише ”Уикенд”. За първи път след сакатлъка Годжи разказа как се е потрошил на леда. „Бях тръгнал за рожден ден на един приятел хирург във Враца. Трябваше да му купя за подарък една посуда, защото искаше биволско мляко с шафран и мед. Бях го заквасил предния ден. Правеше голям купон, ставаше на 55 години. Спирам аз с количката, слизам, беше -2 градуса. И гледам една локвичка, спънах се и кракът ми се застопори….а жена ми бременна в седмия месец. Първите 30 секунди нямах никакво усещане за болка. В момента, в който мръднах разбрах, че нещата не са добре. Звъннах на Евгени Димитров-Маестрото. Никога няма да забравя как дойде и ме намери къде съм, вдигнаха ме с една линейка, закараха ме в ИСУЛ. И докторката като ми погледна крака…Трябваше да се оперирам. Решихме частна линейка да ме закара в Плевен. По пътя като друснеше линейката, умирах от болка. Шофьорът обаче си пушеше цигарка, слушаше си сръбско. Питам го къде сме, а той: „Има мъгла, не знам”, разказа перипетиите си с характерното си чувство за хумор Годжи.