Илиана Раева: На 57 съм 52 килограма – само с 5 повече, отколкото на 20

Неизброими са титлите на Илиана Раева като състезателка по художествена гимнастика. А доста са и успехите и като треньорка и председателка на федерацията по най-грациозния спорт. В последните години момичетата от националния ни отбор отново са „златни”, като в голяма степен заслугата за това е на съпругата на Наско Сираков.   Преди пандемията от коронавирус винаги сме правили интервютата с Илиана „на живо”, но този път проведохме разговора си по телефона, пише ”Уикенд”. А поводите да я потърсим точно в този момент са няколко – рожденият й ден и раждането на второто й внуче – малката красавица Емили. – Илиана, коронавирусът хвърли ли в паника семейството ви? – Не сме изплашени, но сме сериозно притеснени. Хората трябва да бъдат много дисциплинирани, да спазват всички изисквания и правила, определени от кризисния щаб и властта. Коронавирусът е сериозно нещо, никой не е застрахован, че няма да го пипне. Винаги когато излизам от къщи, слагам ръкавици. Предпазна маска – не, защото откакто има извънредно положение в страната, съм ограничила контактите си. – Притеснена ли сте за българската художествена гимнастика? – Всичко, което е в българската, се случва глобално и в световната художествена гимнастика. Ние сме едно голямо семейство и в този тежък момент отново сме обединени. Ще бъдем еднакво потърпевши. Дай, Боже, да не стане още по-сериозно положението. Вярвам, че ще се справим и ще успеем отново да заживеем живота си, както е било преди коронавируса. Смятам, че след това, което изживяват в момента, хората ще бъдат много по-разумни. – На 15 март имахте рожден ден. Как го отпразнувахте? – Прекарахме една хубава вечер, доколкото може да е такава в тази ужасна ситуация, в която се намира светът. На 15 март изписаха втората ми внучка Емили от болницата. Голяма радост беше, най-големият ми подарък. Станах баба за втори път и съм в очакване на трето внуче. Много съм щастлива. Всяка минута, в която имам възможност, помагам на децата си. През живота си съм била много заета с художествената гимнастика, но никога не съм позволявала близките ми да усетят липсата ми. – Чувствате ли се променена на 57 години? – Ако не съм променена, ще е жалко. Вярвам, че човек се ражда за това да се променя и израства. Дай Боже, да съм еволюирала, а не деградирала. Отговорността на всеки човек не е никак малка. Стремя се много да се променям и да анализирам живота си. Сега съм на етап, в който вече нямам дори желание да си изказвам мнението, освен ако някой не го поиска. На лошите хора и хейтърите не обръщам внимание. Винаги различавам истината. – Колко внучета ви се иска да имате? – Кланът Сиракови трябва да расте (смее се). Колкото Бог е казал, и колкото преценят децата. Огромно щастие за нас с Наско са внучетата. Семейството става много различно с появата им, променят се навиците и сме още по-сплотени. И в момента голямата внучка Илиана е вкъщи с родителите си. – Беше тиражирано, че дъщеря ви Славея, която ви дари с втората внучка Емили, се е омъжила тайно за своят любим Иван Борисов. Вярно ли е? – Не е омъжена. По-малката ми дъщеря Виолета се омъжи след 7 години. Може да стане така и при Славея… Тя се сгоди за Иван и ни дари с второ внуче. – За 36 години съвместен живот със съпруга ви Наско Сираков, много трудности ли се преживели? – И двамата сега се чувстваме спокойни и зрели. През годините сме преминали през различни перипетии, които сме осъзнали. В началото – в период от около 4-5 години, са се случвали игри на нерви. Имали сме скандал, при който ядосана изхвърлих куфар с дрехи от 17-ия етаж. Днес се чувствам уютно и приятно, спокойна и силна. Мисля, че и на двамата с Наско ни е супер един с друг. – Баща ви как е? – Много го пазим. На 89 години е. Гледаме си го, но и той е дисциплиниран. – Изглеждате много добре. Какви грижи полагате? – Това как изглеждам донякъде е и ген. На една определена възраст жените напълняват, но за мое щастие, на мен това не ми се случи. Полагам и грижи за външния си вид – ходя на козметик, фризьори… Опитвам се да изглеждам добре. За мен е важно самата аз да се харесвам, да съм доволна от себе си. – Колко килограма бяхте като гимнастичка? А днес? – На 20 години – като активна гимнастичка, се изискваше от мен да бъда 43 кг при положение, че бях висока 164 сантиметра. Почти никога не успявах да съм на тези килограми, бях 45-47. В момента съм 52 при същата височина.