Журналистът Тодор Стефанов през сълзи в емоционално интервю: Мамо, ти си моят герой!

В емоционално интервю журналистът Тодор Стефанов се оплака, че последната година в професионалния му живот е била „мъчителна“ и натрупаният стрес от работата е влошила отношенията му с близки и приятели.

Известния в социалните мрежи със скандалните си разследвания в социалните домове у нас и социалната политика в България журналист даде интервю за една от големите телевизии.

„Последната една година е най-трудната и болезнена година в кариерата ми“, каза той.

„Предателите са много“, сподели Стефанов през сълзи.

„Много са. Няма как да простя на човек, с който сме били много години и ме е предал. Генерално говоря. Болката остава, защото съм преживял най-хубавите неща в моя път, но когато болката дойде от втори, от трети, тогава вече е много по-голяма. Ако ме настъпи, ако ми направи груб фаул, го приемам, защото е част от играта в нашата журналистика. Но когато си толкова близък, кажи-речи потта е една и съща, фланелките ни са били мокри и сме играли на вън…и има трети или четвърти човек, който се намесва, там не прощавам. Това е голямата ми болка. Аз си я нося. Тъжно ми е, тупти ми сърцето, че станаха тези неща. Аз съм си аз. Няма да ми тръгнат сълзите, напротив, ще го преодолея. Но като пусна кадри или прочета нещо някъде, връщам лентата назад. Когато сме започнали, когато сме били никои, бягали сме по тия сгурии. После, когато сме били на тези килими, това остава завинаги“, разказва още журналистът.

„Понякога ме е спасявала маската. Днес сме кажи-речи колеги, защото ми е такава работата. Като репортер съм слагал маската, като журналист. Виждал си как ми се променя лицето като стъпя на друг терен. Искам да побеждавам доброто постоянно. Аз трябва да съм си аз. Но моите колегите винаги са били с мен. Маската е била, за да съм такъв, какъвто съм. Много пъти е била, защото не искам да ме безпокоят. В едно мое разследване обаче маски няма. Вътре е написано всичко. Искам тази разследвания да останат за спомен, например последното ми разследване е много интересно, има неща, които за пръв път ще прочетат нашиет читатели, защото маската я няма, аз съм си аз. Вътре в разследването няма нещо задкулисно, всичко е едно към едно каквото съм преживял и с кой. Казвам това, което е на сърцето ми. Понякога съм грешил, но съм намирал начин ако съм прегрешил, да стисна ръката, да се извиня. То няма безгрешни хора, аз съм един от тях, постоянно греша. Ще има и критици, съвсем нормално. Днес ние не можем да им се сърдим. Успяхме да направим нещо, което е от много време насам. Преди повече от 2 години започнахме да говорим, да си припомняме неща“, сподели още Тодор Стефанов.

„Продължавам напред. В последната ми статия е всичко, което съм преживял на мой гръб, искам да остане в съзнанието на младите хора, да видят откъде съм тръгнал и докъде съм стигнал. Аз не мога да се променя. Ако се променя, тази статия няма да я издам. Тези хора от първия ден ми дадоха едно спокойствие, че искат те да са издателите, те да са хората. На първата среща им казах, вие сте и разговорът приключи“, заяви нашият Тошко.

„Аз не мога да се променя и няма да се променя. Защото няма да съм тоя, който ме познавате в моя живот извън животът, макар че много хора не ме познават извън животът. Много хора спекулират, с някоя снимка, с някой инцидент, но това е нашето ежедневие.“

„Беше трудно, помня – спъваха ме често, бяха с мене само като им давах ресто. Казваха: „Не можеш!”, но аз си продължавах, смело крачех и на никого длъжен не останах„, сподели още Тодор.

„Целите си гоня – нямам страхове, не съм перфектен – няма човек без грехове!“, допълни топ репортерът.

„Всеки ще ни различи, само по това какви са нашите мечти!“, каза Тодор.

„Помня в квартала оплюван, мразен бях, а сега Тодор е много повече от тях! Добрата дума не те прави човечен, не си богат в скъпи дрехи облечен. Благодарен съм ти, майко – успехът ми е двоен, теб те няма вече, но синът ти е достоен!“, заяви през сълзи Тодор.

„Мнението си отстоявам и не се предавам, на когото трябва, ръката си подавам! Важни са за мене само истинските хора, всички други (фейк) са вън от отбора!“, предопреди Стефанов.

„Днеска си тук, а утре те няма, всичко е миг, а ти превръщаш го в драма! С вяра и хъс продължавам напред, за щастието не се купува билет! Времето е опит, а опитът време, затова за всичко трябва да ти дреме! Много се предават веднъж като паднат, Просто е важно на какви ще попаднат! Но дори да е трудно, да не става от раз, продължавай да движиш, губиш, ако си пас! На отсрещната пряка те чака нов шанс, хвани го и гледай да не губиш баланс!

Боря се силно, вярвам, че мога! Себе си оставам – голям е залогът! Малко по-трудно, но знам, че си струва, искрен, когато всеки втори се преструва!“, завърши младият ни колега.