Карамазов: Не съм се отказал да имам дете, но това не е концерт по желание

Владимир Карамазов стопира всякакви изяви в публичното пространство, готвейки се за избухването на „Дяволското гърло“ 2. Известният актьор рязко се дистанцира от медийната суета, след като от Нова телевизия отложиха старта на следващия сезон на крими сагата. Той и Теодора Духовникова тъкмо бяха започнали да подхвърлят въдици, свързани с героите им – комисар Филип Чанов и агент Мия Язова, когато продуцентите прехвърлиха всички акции за догодина. Но от публикуваните снимки става ясно, че в предстоящите епизоди, обединени от заглавието „Есента на демона“, Карамазов ще поддържа имиджа на небрежно-брадясал детектив, на когото не му пука от няколкото наднормени килограми.
 
Карамазов, който рядко има изблици на пределна откровеност, преди време сподели за екзистенциалната си криза, докато снимат „Дяволското гърло“ 1 – тогава изживява емоционален срив, действащ му като катарзис. Докато се бори с атаките на депресията, дори успява да стопи известно количество паласки, определено нарушаващи ореола му на секс символ. За стреса пред и зад камерите допринася и един цял ден в моргата. Той знае какво ще се случи и се опитва да се подготви психически за миризмата и труповете. Но толкова се шашка, че постоянно дезинфекцира ръцете си и настоява да чистят обувките му. Изтощението е страховито – вместо по 12 часа, работи по 17, като му се полага почивка веднъж на две седмици. Междувременно пренавиване, прекомерна емоционалност и организационни трудности заплашват цялото производство на сериала. Актьорът е толкова напрегнат, че се стъписва от кошмарните завои от Пловдив до Смолян. Но когато идва на себе си, дори прави каскади в гората с един от собствените му мотори, макар че е мокро и рискът е огромен.
Сега Владо Карамазов се е дистанцирал не само от микрофоните, а и от повечето колеги в гилдията. Коментира, че в съсловието е истинска зараза някой да мрази някого, без да го познава – и всичко е резултат на това „пусто его“, на факта, че всеки се мисли за голямата работа и одумва другия. Странна беше позицията му по двата дежурни, макар и донякъде затихващи скандала – обвиненията на Диана Димитрова към Юлиан Вергов и уволнението на Александър Морфов от Народния театър. Той избра да подкрепи приятеля си Вергов, както и директора на Народния Васил Василев. Но поведението на Карамазов навярно е солидно подплатено с финикийски знаци – той е сред актьорите с най-високи заплати в трупата.
Владо се върна тихомълком в щата на академиците като загърбил младежките лудории блуден син, убеден от настоящия директор Васил Василев с цифри и обещания. Като „мечка“ в нашумялата постановка „Опашката“ на плевенския театър, където Василев доскоро беше върховен шеф, Владо пръв от колегите си в София се убеди, че бившият зам.-министър на културата умее да се отблагодарява солидно. Хонорарът на актьора за участието в „Опашката“ със сигурност е впечатляващ, а в момента, в който Василев стъпи като главнокомандващ в Народния, увеличи заплатите на най-известните, между които, разбира се, е и Карамазов. Говори се, че бившият водещ на „Сървайвър“ прибира по над 6 бона на месец. Василев възкреси и „Идеалният мъж“ – представлението на французина Тиери Аркур, който преди 15 години буквално се влюби в Карамазов и Вергов и неотдавна не пропусна възможността да пристигне в София за възстановителни репетиции. Владо добре си е направил сметката – да работят в Народния договори имат маститите режисьори Галин Стоев, Деклан Донелан, Сергей Кулябин, Еймунтас Некрошус. Няма съмнение, че те ще оценят по достойнство несъмнения му талант и магнетичната му визия. 
Карамазов се завърна и в Театър „199“. След като дълголетният хит на Мариус Куркински по Оскар Уайлд „Рибарят и неговата душа“, в който красавецът беше основната примамка за публиката, слезе от афиша, той влезе в „Чест“, английска пиеса във версия на Ивайло Христов. Там е прочут писател, който изневерява на жена си с млада секси журналистка.
Когато Карамазов реши да обсъжда темата за свободната практика, не крие, че преди години напуска Народния, защото театърът изведнъж рязко губи смисъла си за него. И досега много му липсва Крикор Азарян – на всяка репетиция за „Вишнева градина“, където той е Яша, записва с диктофон указанията на легендарния режисьор. 
Въпреки актуалния ренесанс, Карамазов все още страни от средата си заради не особено прекрасни отношения, складирани с годините. Общува с хора, които нямат общо с арта, завладян от крайности и диктатури. Предпочита с тях да обсъжда своето презрение към политиката – за него тя е мътна и кървава, а властниците го омерзяват с „всичките си глупости“.
Ако Карамазов разпуска някъде най-пълноценно, то това е в семейната къща в Илиянци. За разлика от апартамента му в центъра, където не можеш да се разминеш от световни екстравагантности – от голям дървен слон от шопинг в Индия, до препариран гарван, в Илиянци има голям двор и два обширни гаража. Там са моторите, пътеката и крос тренажорът, кучетата – ризеншнауцер и цвергшнауцер.
Във фамилията му всички са вярващи, само той все още търси диалог с Бога. Затова сега по-често влиза в църквите и остава за по-дълго в тях. Най-смирено и пречистено се чувства в „Свети Александър Невски“, вече е купил и икони оттам.
Актьорът обаче все така избягва темата за личния си живот. Лаконично признава, че не се е отказал от идеята да има дете, но това не е концерт по желание – първо се оглеждал за точния човек, а после за всичко останало. Това, което премълчава, е, че продължава да го е страх от обвързване, а и никога не се е влюбвал фатално. Прекалено разкрепостените жени го дразнят, ненавижда да го юркат. Ако случайно подобна се изпречи на пътя му, рязко я изолира, макар че се смята либерален. Твърди, че нищо не може да го учуди или смае, въпреки че като типичен консервативен българин жестоко се смахва при вида на двойка полупобъркани полуголи мъже, попадайки за първи път в Амстердам. Карамазов никога не е коментирал и слуховете за сексуалната си ориентация, но не ги е и отричал.
Понякога е и откровен скандалджия – буйният му характер го провокира към схватки още в Техникума за обществено хранене, където чупи нос и ръка. Самоиронизира се, че е потенциален истерик. А когато спира да бъде лицемер, си докарва много проблеми – след това се опитва да бъде по-дипломатичен. Затова ползва фотографията като терапия – постоянно се самоанализира. Във фотографията възражда и тръпката за състезанието, която отдавна линее в театъра – когато участва в конкурс със 117 000 фотографа с половин милион снимки и влиза в топ 5 в категория „Мъжки портрети“, е истински щастлив. Но страстта към фотографията му докарва ужасен физически инцидент. Докато обикаля из Лондон, където от години живее семейството на брат му, сладкарят Иван Александров, възпалява нерв под тежестта на раница, пълна с техника. Цели 8 месеца е на легло, болките са ужасяващи, движенията – минимализирани. Едновременно страдат динамиката и суетата му – напълнява и губи малко от лустрото си на секс символ.