Китодар Тодоров ходел на курсове за шарлатани

Звучи неправдоподобно, но е самата истина – Китодар Тодоров се е подготвял да става екстрасенс. Като юноша актьорът се записал на курсове с двама приятели, с които правели опити в сферата на свръхестественото. Преминали двете нива на обучение, но им ставало все по-трудно да правят гадания и да въздействат на човек от разстояние. Край на заниманията поставя краткото увлечение на Китодар по евангелска църква.
 
Личностната трансформация или по-точно опитът за нея се разгръща в първите години на демокрацията, когато избуяват всевъзможни магове, гадатели, терапевти и пр. шарлатани. Под влияние на колективния транс попаднали и неукрепналите душици на столичанина Китодар и връстниците му. „Първо трябваше да се явим на нещо като изпит за свръхестествени способности в квартал „Красна поляна” в София – потвърждава и конкретизира лично Китодар. – Вече не си спомням какъв точно бе тестът, но двамата минахме, третият не успя.”
Щом започнали курса, на момчетата им било възлагани практики с очакван резултат, постигнат по трансцедентален начин. Най-простите задачи били измислянето на някакъв плод от единия момък, а другият да прочете мисълта му, без да имат визуален контакт. Друго упражнение целяло да се въздейства на човек от разстояние и да се ръководят реакциите му, примерно да си задвижи някоя от ръцете. Нашега или наистина, бъдещият актьор взел да придобива успеваемост в енергетичната намеса.
Но тъй като актьорът се славел от малък с непостоянство в характера, изведнъж му станало безинтересно и се отказал да продължи на следващо ниво курса за шарлатанин. Още не знаел, че ще използва магията по друг начин – като актьор. Но имало и следващо залитане към странности. Юношата бил присламчен към евангелистка църква. Но и там не задълбал дълбоко и скоро напуснал полусектантите. Като за свое оправдание Китодар казва, че вероятно с неговите приятели всъщност са търсели Бога, увличайки се по ирационалното. Той е удовлетворен, че бързо съзрява и достига до православното християнство. И то напълно съвпада с духовната потребност на личността му.