Лили Иванова имала връзка с Гунди докато двамата били семейни

Лили Иванова е минала като любовен тайфун – за кратко, но с пълната си сила, през живота на легендарния Георги Аспарухов – Гунди. През 60-те години прохождащата на сцената певица завъртяла главата на феномена от „Левски”, призна пред „Таблоид” източник от храма на Мелпомена, пряк свидетел на аферата с половин век давност, научи HotArena.
 
Заварката станала през 1965 г, когато и двамата са имали сериозни връзки – певицата вече е официално омъжена за втори път – за джаз композитора и пианист Иван Пеев. Любимецът на „сините” пък семеен с волейболистката Величка Маркова, с която сключва граждански брак през 1963 г. Лили и Гунди се срещат на снимачната площадка на първата българска реклама, която хвали достойнствата на емблематичната за ранния соц оранжада „Тексим”. Текстът на клипа гласи: „Само „Тексим” ни разхлажда, само „Тексим” против жажда” на фона на музика, написана от Петър Ступел. Името на безалкохолното идва от легендарното предприятие на Георги Найденов, „първият капиталист на България”, който довежда и гиганта в индустрията „Кока-кола”.На кадрите от първия рекламен клип бъдещата прима, тогава все още очакваща своя звезден миг, пее римувания слоган на оранжадата, докато край нея любимците на България – футболистът Георги Аспарухов и комикът Георги Парцалев, жадно преглъщат разхладителната напитка.„Гаджосаха се покрай снимките. Веднага се харесаха. Знаехме, че имат връзка, но двата се криеха, за да не огорчат половинките си. Беше някакво животинско привличане, на което те не устояха. Цялата история приключи след половин година, някъде в началото на 1966 г. Лили реши, че няма смисъл да продължава да изневерява на великия джазмен Иван Пеев, на когото се врече във вярност само месеци по-рано – на 15 март 1965-а. Смяташе Гунди за много привлекателен, но спортист, а тя си падаше по мачовци от арт среди”, описа драмата източник на Таблоид.Годината, в която се запознава с дивата от Кубрат, е наистина знаменателна за Гунди, защото тогава се ражда синът му Андрей. Централният нападател, обявен за най-великия български футболист на XX век, става заслужил майстор на спорта и носител на сребърен „Народен орден на труда“ пак през 1965-а.