Мария за трудностите след раздялата със съпруга й: Продадох си бижутата, нямах една стотинка! Работя единствено за образованието на Марая (Цялата изповед)

Част от съквартирантите във „ВИП Брадър“ не разбраха благотворителния жест, който фолк певицата Мария направи преди няколко вечери. Някои приеха постъпката й за користна – че брюнетката е целяла да парадира с финансовите си възможности, а не толкова да помогне на хора в нужда. Това заболя изпълнителката от „Пайнер“, която обясни няколко пъти, че го прави, за да даде пример на дъщеря си и се наложи да обясни пред Ваня Щерева и Цуни, както и пред зрителите на реалити формата, през какво всъщност е преминала през последната една година, след което стана ясно, че последното нещо, което е искала да покаже с постъпката си, е да парадира с пари… Ето цялата изповед на миньончето, разказана с навлажнени очи:
 
„3 години крака ми не стъпи в клуб. Една стотинка не съм изкарала… Хората си накупиха жилища – за тях, за децата си… Моето жилище е на кредит. И баща му ми каза: „Мария, ти ако един ден решиш, че не искаш да си с Християн, не можеш да обвиниш мен“. И като тръгнахме да се разделяме, първо се обадих на баща му. Никога никъде не съм го споделяла, освен майка ми – тя го знае, и му казвам: „Добри, аз работя с тази кола, возя си детето, не ми я взимай… поне колата“. Или да ми бяха купили някоя по-евтина… Човек, аз съм си продала бижутата на безценица, събрах си ги в една торба… (Кръсти се). Имах 100 лева в чантата и не знаех утре как ще тръгна с детето ми където и да е… Апартаментът ми е на кредит, нямам кола… Нямах една стотинка като се разделих с Християн. Само заплахи, само обиди – денонощно. През времето, когато бях сама, се чудих как ще й плащам училището. Дъщеря ми е всичко за мен. Аз съм влизала в супермаркета и съм си правила сметка какво купувам…
 
Когато първият път се разделих с Християн, моето дете легна, обърна се на другата страна… Бяхме в малкия апартамент, никога няма да го забравя… И ме попита: „Кога ще си отидем вкъщи?“. И аз й викам: „Ти нямаш друго вкъщи. Имаш това вкъщи… Тя си мисли, че нейното вкъщи е в Бояна… Ставам сутринта, а тя си е изгризала ноктите до кожа и ми вика: „Искам да чуя Хриси“. Заклевам се ако това не е така. Той не я потърси нито веднъж, а за рождения ден не й изпрати дори един балон. Единственото, което чух в тая една година, е какъв съм боклук, каква курва съм, какво ще ми се случи и какво няма да ми се случи. И да те питам аз – като отида в нейното училище как да си вдигна носа нагоре? Защото всеки си има мъж и всеки си има човек, който го подкрепя… А тя догодина пак ще е в това училище, а аз това решение го взех докато бях с Християн. И баща му ме подкрепяше, всички ме подкрепяха… А сега, преди една година, слязох от колата, никой не разговаря с мен, още нямам дори развод, защото той не иска да ми даде развод докато не го махна като задлъжник по моя кредит…
 
Всеки път, когато поемам риска да бъда с един мъж… А аз вярвам в това, че като се хвана с някой, оставам с него до края на живота си. В един момент човек – оставаш на пътя с един ангел, който какво да го правиш? Аз не искам нито да й купувам скъпи дрехи, нито да я возя в най-скъпата кола, но съм поела ангажимент към нейното образование и ще го изкарам докрай… Моите пари са ориентирани единствено и само към това… Аз си нося моето достойнство, не егото… И ако не беше този човек, който е до мен, аз не знаех какво щях да правя… Мислех всякакви схеми, всичко си продадох… Нито искам да нося диаманти, нито… Просто… Това е моята история…“.