Нора Нова победи Ковид-19 и рака, но не и самотата (Първата българка, пяла на финала на „Евровизия”, си отиде след тежък инсулт)

За съжаление, разказът за колоритната Нора Нова – първата българка, участвала в песенния конкурс на Евровизия, вече е в минало време. Ахинора Куманова, както е родена и с това име започва кариерата си като певица в България, ни напусна след двудневна борба за живота й в интензивното отделение на „Пирогов”. Близки я намират в дома й, повалена от тежък инсулт, от който тя не се събужда.Като дамите без възраст – и нейната е имагинерно понятие. Годината на рождението й се колебае в широка амплитуда – от 1928 до 1943 г. На Нора й харесва, естествено, последната. Пред близки приятели разкрива и се заклева, че реално е родена през 1933 г. в София, а това значи, че три месеца не й достигат да навърши 89 и да навлезе в деветото си десетилетие. Колкото до 1943 г., това било грешка, по нейните думи на западногерманската държавна администрация. Получавайки новата си лична карта, българката, немски поданик от 1960 г., забелязва грешката с цяло десетилетие, едва след като си тръгва. Понечва да завърти посоката на колата си на обратно – тя кара от младини до 86 години – и да се върне в районното, но си казва: „Ахиноро, това е добре дошло за теб, трай си! За цял живот ще си по-млада”. В електронната Уикипедия непрекъснато се променя рождената й година – на 1928 г. Нора, макар да не ползва социалните мрежи, разбира това и много се дразни. Отдава го на недоброжелатели. „Е, стара съм, ама не чак толкова!”, отсича тя.Клюкарите обаче не разбират, че тя претърпява операция от рак на гърдата на 80 години. След като й откриват бучка, заминава на лечение в онкологична клиника в Турция. Завръща се полуобнадеждена. Казали й, че възрастта й ще бъде пречка за развитието на карцинома, та да го оставят на доизживяване. Оказва се, че при постъпването й в „Пирогов” по спешност преди дни, бучката е нарастнала значително. През декември певицата заболява от Ковид-19, след като почти две години живее в пълна изолация. Но все пак идват хора, които й помагат в домакинството. Когато състоянието й се влошава и започва трудно да диша, я откарват в Инфекциозна болница. По пътя, в типичния си стил Нора се възмущава, че линейката тръска, сякаш кара животни. За радост, тя се възстановява с бързината на млад човек. Бързо я изписват и без странични поражения. Неичмерпаемата на жизненост Нора Нова се изтощава не от вируса, а от ситуацията на пандемия. Затварянето вкъщи я лишава от социалните й контакти, от широкото общуване, генериращи у нея порив за живот и изобретателност на срещи, преживявания, коментари и поводи за шеги. Тенденията на отдръпване от приемите, на които тя е чест гост, започва по-рано. Намаляват и срещите с много от старите й познати – някои от приятелите не издържат на язвителните й понякога анекдоти. Пределът на отсяването идва с въвеждането на мерките за изолация – тогава комуникацията й буквално се занулява. От стотиците, с които си е казвала „наздраве” и им е плащала сметките, остават само шепа приятели и последните родственици.  Съвсем наскоро в Германия умира сестра й Илка – по-възрастна от нея. Не са се виждали повече от 15 години, тъй като каката устройва завинаги семейството си в Германия, не без помощта на Нора. Веднага след падането на социализма, Ахинора започва да се връща в София, откъдето бяга през 1960 г., за да се превърне в една от най-успелите в световния шоубизнес. След време взема под крилото и роднините си, но те не избират обратния път.Стопирането на светския живот и затварянето между четири стени обездвижват артистичната и бизнес дама. Като последица възрастовите изменения се засилват все по-утежняващо. Понякога се жали на приятели, че паметта й започва да изневерява. Един от най-драматичните случаи, който я отказва от кормуването е, е сядането в колата и… загубата на яснота как да открие хората, на които ще гостува. Разплаква се, тегли една майна и се прибира в апартамента си. Вкъщи я чака само и единствено кученцето – породисто псе, подарено й преди 2 години за рождения ден, за да й бъде дружинка. И така до тежкия инсулт този понеделник. Приятел бизнесмен, ползващ се с доверието й, я намира в дома й, припаднала в спалнята си и в безсъзнание. Не е ясно колко време е лежала така. Откарва я веднага в „Пирогов”, приемат я в интензивно отделение. Констатират мозъчния удар и не дават прогнози. За сериозността на положението се разбира по лекарските думи, че ако оживее, ще бъде напълно неподвижна. Неподвижна ли? Духът на Нора не познава това. Автобиографията й, озаглавена „Не е важно как ще умреш, важно е как си живял”, завършва тъкмо с цитат за свободата като висше човешко завоевание и ценност. Без изобщо да идва в съзнание, Нора отлита при безграничната свобода и любов на 9 февруари. Да й светъл пътят! И ако там има шеги и остроумия, сигурни сме, ще е при тях. Приживе заръчва да не е тъжно погребението й. Ето защо в момента родствениците й още търсят начин да изпълнят желанието й, доколкото изобщо е осъществимо. Но да се върнем на земното. Светската личност притежава апартамент в елитна столична кооперация. Публична тайна е, че тя го продава повече от 10 години преди смъртта си срещу право на ползване до живот. От получените средства тя обезпечава високия стандарт, с който е свикнала да живее от детството си. Последната форма на частен бизнес, стопанисван от нея, е магазин в хотела, намиращ се срещу Народното събрание. Софиянци от първите години на демокрацията отлично си спомнят кокетния бутик „Нора Нова” на ул. „Раковска”. В него дамата прилага опита си от търговия с луксозни стоки в Мюнхен. Сред ВИП-клиентелата на нейните бутици са били имена като Мария Калас и Тина Търнър. Преди да блесне като бизнес дама, Ахинора от София покорява музикалните класации на Германия откъм западната част на Берлинската стена.Тя напуска България почти конспиративно – жени се проформа за германец, касиер на гастролиралия у нас цирк „Буш”. Попада в лагер за бежанци от Изтока и след като се пуска мълвата, че звезда № 1 на източния блок е сред тях, идват първите журналисти, които ще й осигурят дългата медийна слава на Запад. Немският е матерен за нея, тъй като баща й, дипломат, е на служба в Германия и се жени повторно за германка, след като рождената майка на Нора умира съвсем млада. Всичките й песни от западногерманския период са немски, те звучат по Радио Люксембург – слушано нелегално у нас, издавани са на плочи от гигантите „Електрола” и „Ариола”. Ахинора се решава на аванторюта да емигрира, след като е арестувана по време на Унгарските събития и държана месец в затвора, при все голямата й популярност като певица на забавна музика. С джентълмена от цирка, осъществил бягството й, остават приятели, както с всички мъже, с които е била интимна. Първият й съпруг е българинът Паскал, син на дипломат. Жени се и трети път – за германец. Деца няма и отчита това за грешка едва в годините, когато се оттегля от светския шум и остава напълно сама. Най-големият й житейски успех е участието на финала на „Евровизия” през 1964 г., представяйки шлагер от Германия. Изборът й е след първо място в национален конкурс. По време на изпълнението й в Белгия на сцената излиза демонстрант, който без отношение към певицата и ситуацията, започва да скандира срещу режима на диктатора Франко в Испания. Докато бунтарят бъде изведен, българката стоически не помръдва от подиума, облечена в изящната си бяла рокля. После запява пак, но се усеща смутена. Песента й губи в класацията по точки, а Нора се утешава с олимпийския принцип за участие.