Паркетен лъв № 1 лъжел, че не той кара трамвай, а мним брат близнак

Евгени Минчев не знае и не пита защо е изоставен в дом ”Майка и дете”Притежателят на титлата „лорд” Евгени Минчев наскоро се оплака, че е осъден несправедливо да заплати 350 лева на побойниците са. По негови думи, те предизвикали скандал и го натупали яко, докато се връщал от коктейл в бившия хотел „Шератон” с приятел. От полицията поддържат друга версия. Кой прав, кой крив, вероятно ще се изяснява тепърва на обжалването, ако има такова, пише Минаха години.Паркетният лъв, наричан още кралят на светското общество дава прием и е гост на изискани събития от много години насам. И който не познава добре биографията му ще реши, че Евгени е роден със златна лъжичка в устата, че родителите му са положили неимоверни усилия, потрошавайки сума пари, за да го пратят на елитни учители, които да го научат на етикет и обноски, с две думи как да се държи в обществото като царска особа. Иначе, откъде би могъл да придобие такива знания и с лекота да печелисърцата на крале политици и звезди?Истината обаче за детството на лорда е съвсем друга. Роденият в Златица Евгени споделя нерадостната съдба на изоставените деца. Бил едва на два месеца, когато майка му го зарязва в дом ”Майка и дете”. Защо е постъпила така и до днес Минчев няма отговор и не го търси. Преди няколко години обаче пиарът разбира, че произхожда от знатен род от сърцето на Априлското въстание – Панагюрище. По една или друга причина обаче неговият биологичен баща се отказал от него, независимо, че принадлежал към една от най-богатите фамилии в града. Този факт Евгени установил с абсолютна сигурност. Биологичният му баща имал три деца. Евгени е бил извънбрачното му отроче и най-вероятно затова панагюрецът не е пожелал да го признае. А според самия Евгени има вероятност и до ден днешен въобще да не подозира за съществуването му, тъй като той самият никога не е правил опит да осъществи контакт с него.„Осиновиха ме симпатични родители – баща, който беше кожухар, но много пиеше и всъщност това провали и брака, и него. Самият той почина някъде 80-те години”, разказва паркетният лъв Минчев.Детството му е белязано от постоянните местения по квартири. В Златица, където е роден и оставен за осиновяване, живеели в къща с двор, в който се разхождали кокошки, а тоалетната била на двора. Заклал първата си кокошка на 4 години. „Трябваше да я сложа под поцинкован леген и да извадя главата и отвън. Кръвта се разпиля навсякъде, а легенът се тресеше от конвулсиите на кокошката. Майка ми казваше, че съм смел. Стаите ни бяха бедни, с оскъдна мебелировка, но чисти и спретнати. Оттогава и в най-луксозните си имоти винаги слагам една черга, за да ми напомня детството”, откровеничи Минчев.На 14 години случайно научава, че е осиновен. „Рових гардероба за някаква дреха и между рафтовете намерих едно свидетелство за осиновяване. Няма да забравя един огромен синкаво-виолетов печат в средата на документа, наоколо думи и неща, които не разбирах. Ясно се отличаваше обаче думата осиновявам. Осиновявам Евгени Лулин Кабакчиев – имената на майка ми. Нямам травма от това, не съм укорявал никого”.Той споделя, че е живял доста бедно и съседските деца са му се подигравали заради това. Нямал приятели, дори не бил никога канен на рождени дни и сякаш животът сам го е побутвал да търси щастието си другаде. В София, Лондон… „Несправедливостта на живота може да се окаже всъщност един добър учител”, е след години равносметката на Минчев.„При мен магията като дете се състоеше в това да пуснем Аспарух Лешников вечер и песента му „Самотна циганко”, а баща ми, наричан в махалата „Пияното Коце”, не уцелваше игличката на грамофона и трябваше седем пъти да чуваме рефрена „Отгде дочувам твоя гла-а-а-а-а-а-с…”, разказва светският хроникьор.„Майка ми седеше в средата на хола и го чумосваше с мамините й клетви, ама ръцете й бяха целите в олио и не можеше да съдейства. Аз пък седях на дивана с томче на Чудомир и блеех през диоптричните очила”, реди спомени за „малкия град” по соца Евгени Минчев.Осиновителката му го изпраща във военно училище. Смята, че само подобно място със суров режим и дисциплина ще направи от сина й мъжа, който си е представяла. След като завършва военното училище, Евгени не е добре дошъл в дома на осиновителката си. Тогава на рамото му „каца птиченцето” и 20-годишният бъдещ светски хроникьор използва шанса по най-добрия начин. Случва се така, че в хотел „Тракия” в Пазарджик се запознава с Емил Димитров и неговия импресарио и текстописец Васил Андреев. След известно време се виждат и в София, а Васил му позволява да заживее в таванското му помещение, докато стъпи на краката си.За да получи жителство, става ватман. Заплатата му в мизерна – 110 лв. Но той си наема самостоятелна квартира за 150 лв. Може да си я позволи, тъй като работи на 4 места – трамвайното депо, чисти входа на блока, вечер си докарва по нещо допълнително от ревюта, като манекен. А и покрай познанството си с Васил Андреев и Емил Димитров се захваща с рекламата в „Шоуто на Еди Казасян”. Лъже, че има брат близнак, който е ватман, защото му е неудобно да признае, че кара трамвай.След време, когато се позамогва, въпреки изострените отношения с майка си, й купува нов апартамент, за да подсигури старините й. „Няма да забравя, когато почина и отидох да й уреждам погребението… Видях всичките подаръци, които съм й изпращал през годините, натрупани в един ъгъл, неразопаковани. Съседката ми каза, че ги е пазила за снаха си. До последния си дъх се е надявала, че все някой ден аз ще имам съпруга”, завършва тъжната си история светският лъв.