Певец №1 на България Васил Найденов: Посрещам с 3 елхи вкъщи годината на надеждата

И малките деца знаят, че Васил Найденов е певец №1 на България. Затова няма да изреждаме музикалните му успехи, само ще отбележим, че освен гениален изпълнител, той е и изключителен философ – размислите му за заобикалящата ни действителност са впечатляващи.Традиция е всеки новогодишен „Уикенд” да публикува интервю с Кеца. Изданието спазва този обичай и сега – предлага впечатляваща негова изповед, записана при спазване на всички противоепидемични мерки. – Г-н Найденов, как минават дните ви в пандемията? – Седя си вкъщи. При положението, в което сме, няма как иначе, трябва да се пазим. Излизам навън само когато имам спешна работа. Добре е всички да спазваме правилата и препоръките, за да се предпазим от Ковид-19. Много хора не вярваха, че вирусът наистина съществува, което е озадачаващо. Дори не желаеха да носят маски. Странно е това за мен. Човек трябва да бъде отговорен, това е част от морала. – Познавате ли много хора, пипнали вируса? – Като се появи в живота ни Ковид-19 се случи така, че на два пъти бях поставен под карантина, защото около мен имаше болни. И майсторите, които работеха вкъщи, се оказаха с вируса. След това и някои мои колеги. Спазвам си всички мерки и това е нормално. Няколко пъти съм си правил тест за Ковид-19. – Как успявате да не изпаднете в паника? – Човек трябва да се опитва да се пази. Животът е най-скъпото нещо, но не нужно да се изпада в излишна паника. Това не помага, а вреди. В трудни моменти не бива да стигаме до абсурдни психически състояния. – По колко пъти на ден си миете ръцете и кога ходите да пазарувате? – Лично не ходя много да пазарувам. Колкото до миенето на ръцете, това не ми е никакъв проблем. Непрекъснато съм на мивката и то не само по време на пандемия, както е при някои хора. Навик си ми е още от дете. – Ще се ваксинирате ли, ако имате възможност? – Не съм мислил още. Ако има ефикасна ваксина, не е лошо да се имунизираш.  Тази против коронавируса беше създадена много бързо. Трябва първо да се види как ще повлияе на хората със заболявания. Аз самият имам алергия от години. Ако реша да се ваксинирам, трябва първо да обсъдя това с лекаря ми. Възможно е при мен специално да не е желателно.- Със здравето как сте, като изключим алергията? – Психически съм частично здрав, както казваше преди години един от шефовете на пазарджишката лудница. Той твърдеше, че всички сме му потенциални пациенти, но не си признаваме и не знаем, което е по-добрият вариант. Всички сме малко лудички, за да можем да издържим. На мен професията ми е такава, че изисква и някаква лудост – в най-добрият смисъл на думата. Когато видя изключително спокоен и флегматичен човек да ни занимава като актьор, той ме плаши. Повечето големи артисти не са такива. Преди седмици гледах Джей Фонда. Питаха я за любовта, а отговаряйки, тя взе да жестикулира. То не беше мятане на ръце, то не беше лудост, то не бяха огнени погледи… Не е случаен успехът й години наред. Тя има енергията, за да бъде Джей Фонда. Всеки човек на изкуството трябва да е така. Трябва да има енергията, която от сцената да достига до хората. Някои имат желание да станат звезди, но стигат само до едно ниво, не могат да прескочат определен праг, не остават във времето. – Тъжен ли сте в навечерието на Нова година заради изолацията и отложените ангажименти? – Отдавна отпаднаха ангажиментите за декември. Имаше дори продадени места, но се отмени всичко. Не очаквам скоро да се появи яснота кога ще може да се реализират отложените участия. Трябва първо да се пребори човечеството с коронавируса. 2021-ва е годината на надеждата, че кошмарът ще приключи. – Очаквате ли отлив на публика по концертите и участията, след като бъде овладяна пандемията? – Българинът обича да се забавлява. Щом и сега в пандемията хората рискуват и продължават да се събират, какво остава когато приключи кризата с вируса?! Ние сме емоционални като италианците и испанците. По-темпераментни сме, обичаме веселието. В Куба също много празнуват. Духът им там е такъв. Струва ми се, че българите много бързо ще се завърнат в заведенията. – Вкъщи ще сте си на Нова година – нещо, което не се е случвало отдавна… – На всяка Нова година съм бил сред много хора – работата ми е такава. Има дистанция, но понякога – не. Намирам логика в затварянето на заведенията, в забраната за събиране на едно място. Когато хората са буквално до теб, рискът от заразяване съществува. Важно е да бъдем живи и здрави. Радостен съм, че снимах в новогодишната програма на БНТ. Откривам концерта с песента ми „На случайна гара”. Директорът на телевизията Емил Кошлуков специално поиска да изпълним и „Нова година”. След новогодишната реч на президента, ще има едно хоро и след това ще изпеем песента с Богдана. БНТ се опитва да върне празничните програми, които се правеха по времето на Хачо Бояджиев, Младен Младенов и Васа Ганчева. Хубава традиция от миналото, която Кошлуков иска да възстанови. Прави му чест, че го прави. Това си има публика, времето е показало, че е харесвано от хората. В концерта участваме Богдана, аз, Орлин Горанов, Силвия Кацарова, Веско Маринов и други колеги. Също и видни фигури от програмите на телевизията, които сега виждаме в различна светлина. – Празнична ли е обстановката ви вкъщи? – Имам 3 украсени елхи вкъщи. Никъде няма да ходя, ще си бъда вкъщи. Преди известно време отказах на приятели да отидем в планински курорт за няколко дни. Връщайки се оттам, цялата компания беше болна. Човек трябва да се пази и да ограничи контактите си. Властите неслучайно апелират да се спазват противоепидемичните мерки, но и всички ние е добре да бъдем по-отговорни. – И на именния ви ден на 1 януари за първи път ще сте си вкъщи… – Открай време съм по участия в новогодишната нощ и на именния ми ден все съм някъде. Този година няма как да работя. Човек понякога трябва да си остане у дома, въпреки че е изморително да се седи между четири стени, а това действа и на психиката. Няма ненаказано добро (смее се). И все пак хубаво е понякога да си сам и да се огледаш в себе си, живота си и къщата си. Примирявам се с настоящето положение. Имало е войни и други световни пандемии, а човечеството е оцелявало. Дано и този път да победи. – Правейки си равносметка, каква беше за вас 2020-а? – Несъмнено трудна година за всеки един от нас. Въпреки пандемията, много пътувах. Имаше хора, които настояваха на всяка цена да отида при тях. В някои случаи не съм искал обезателно да имам участие, но съм ходил. Отговорен човек съм. Поемал съм рискове в името на това да съм коректен към хората. – Имал ли сте и други трудности в живота си, каквато е сега пандемията? – Да, човек преминава през доста трудности. Особено тежко е да загубиш свой близък. Но и това също е част от живота. Трябва да намериш сили в себе си и да успееш да се пребориш с онова, с което се сблъскваш. За съжаление животът рано или късно свършва за всеки. Още не е намерена рецепта за безсмъртие. Трябва да успяваме да издържаме психически в трудни моменти. Преди години Миряна Башева (мир на праха й, и с нея се простихме тази година) казва в един филм: „Нисши организми имат мнозинство, някои приличат и на люде.”. Много от нас, уви, не съумяват да заприличат на люде. Людете в световен план станаха прекалено малко. От тази гледна точка пандемията е знак, че не бива да губим човешките си качества, които все повече изчезват в тази урбанизация. Автоматизацията ни залива, заливат ни какви ли не амбиции и неща, лишени от човешкото. В световен план човечеството трябва някак да се огледа и да слезе на земята, та малко повече да заприличаме на люде. – Какво се случва с хората от екипа ви, като нямате участия? – Чуваме се по телефона. Седят си вкъщи и си гледат семействата. И те питат кога ще работим отново, но и за нас важат същите правила, каквито и за колегите по целия свят. Никой в момента не може да каже кога отново ще тръгнем по участия. Това е положението засега, колкото и да е неприятно. Пандемията се отразява зле на мнозина. Някои няма да могат да издържат финансово и психически, но това е световен проблем. Може би трябва да се вгледаме в себе си и да преценим някои неща генерално. Да сме повече люде! – Притеснява ли ви, че пандемията може да се разпростре във времето и да не се качите отново на сцена? – Доста съм пътувал. Хора на моята възраст отдавна не работят така активно. Прекалявам с многото участия и с това да подскачам на сцената на тези години. Но го правя несъзнателно – такъв ми е характерът. Някой като ми каже да се огледам на колко съм, ми става смешно. В същото време не страдам, ако не съм класиран на първо място, ако не съм спечелил конкурс. Не отивам с нагласата да победя на всяка цена. Няма да страдам и ако не продължа да пея. Може би начинът на живот, който съм водил години наред, ще ми липсва повече. – Ще издържите ли чисто финансово, ако още месеци наред не работите и нямате никакви приходи? – Да. В никакъв случай нямам финансов проблем аз. Все пак работя от доста години и въпреки, че все още не получавам прословутата пенсия, разполагам със средства. Има колеги, които нямат дълъг концертен живот като мен и са без пенсия. В пандемията те са поставени пред сериозното изпитание как да оцелеят. Дано държавата да се замисли за тях, които през годините да доставяли удоволствие на публиката. Живи същества са, нека им се даде дължимото. – Вярвате ли, че министър Боил Банов ще удържи на думата си и вие и другите певци от вашето поколение ще получите достойни пенсии? – Ходихме веднъж при министъра. Имало е и втора среща, на която аз не успях да присъствам, но знам, че е трябвало още през есента да се вземе решение за нашите пенсии. Надявам се закъснението да се държи на пандемията, а да не е отказано пенсионирането на част от колегите ми и на мен. Очаквах, че хората работили в обединение „Българска музика”, към Концертна дирекция, ще бъдат пенсионирани, но се оказа, че не е възможно. Ще бъдат пенсионирани тези, които са работили на „Златният Орфей”… – Все е нещо… – Да, но смятам, че и работилите в Концертна дирекция заслужават пенсии. Та те са пълнили зали и са носили доста приходи на държавата. Трябва и те да получат някакви пари. Все пак са се трудили в България, а не в друга държава. – Каква пенсия очаквате да взимате? – Доколкото знам, ще е около 500 лева. Тук искам да отворя дума за друго – как някои хора си позволяват да правят класации. В България сме царе да правим коледни, новогодишни и какви ли не други класации. Не омаловажавам работата на никого, но не съм наясно с какви достойнства са тези, които ги редят. – Вие попаднахте в класацията на сп. „Форбс”… – Класираха ме на 48 място. А най-смешното беше, че е написано, че никога преди не съм участвал в тази класация. Това, разбира се, не ме обиди – аз дори и сега не съм искал да участвам, дори не знаех. Единствената причина да ме класират била, че видите ли съм станал на 70 и че съм дал много пари, които счетоводителите ми изнесоха публично. Благодарение на тази сума съм включен в списанието. Извинявам се, но това е наистина смешно. Надявам се първото ми класиране във „Форбс” да бъде и последно. Ако с това, което изтъкват, съм допринесъл за България в последните години, направо не знам… Уж автортетно, световно списание, а виждате в българското издание какво се пише… Нека спрем да се занимаваме с такива глупости! А върхът беше, когато разбрах за друг модел класация… – Кое ви възмути? – Райна Кабайванска е прекалено голяма, личност от световна величина е, за да участва в нашите класации. Малко попрекалиха с тях. – Мнението ви за днешната демокрация? – Това, което трябваше да направим аз и моето поколение, го сторихме преди години. Реагирахме спонтанно и безрезервно. Много години пътувахме за своя сметка, за да пеем по митинги. И беше смешно, когато някои журналисти ни обвиняваха, че получаваме пари. Не само, че не взимахме хонорари, а и сами си плащахме бензина. Правехме го за идеята, с наивност за добро. Оказа се, че демокрацията ни изигра номер, защото я побългарихме. В България тя е като катун, в който всеки си прави каквото иска. Но не съм убеден, че в момента е времето за протести, макар да смятам, че хората трябва да имат право на мнение. Оказа се, че е писано, че и аз, видите ли, съм бил против правителството, Вежди Рашидов и Емил Кошлуков. Слагат те в някакви игрални филми, в които дори не знаеш, че си участвал! Добре че Богдана Карадочева ми каза, че е прочела, че, аз, тя и Стефан Димитров сме включени в някакъв измислен списък… – Тъкмо щях да ви попитам дали подкрепяте сегашните протести срещу управлението, но сега разбирам, че не бихте излязъл на площада. – Не може да искат от нас на тези години да тръгнем по палаткови лагери. Революциите се вдигат от младите, желаещи да построят общество с друг морал. Нямаше смисъл те да коментират за нашето поколение дали трябва да участваме или не. Изразяването на недоволство е необходимо, защото кара властимащите – които и да са те, да се замислят, че народът има и права, освен задължения. – Докъде стигнахте с ремонта на дома си? – Моят ремонт е вечен като партията. Шегувах се с човека, който ми помага и ми води майсторите, че една майка ги е раждала повечето от тях. Има и изключения, но голяма част от  българските майстори са просто… – Как са домашните ви любимци? – Здрави са. Едната котка почина преди година, беше на повече от 20. Остана ми нейната дъщеря. Имам и папагали, канарче и много цветя. – Цветята са много важни за вас… – Да, грижа се за тях. Направо се учудвам как може да има огромни къщи и хората в тях да не гледат цветя. Природата у дома е много важна. Това дава други цветове, различен живот в урбанизацията. – Самотен ли сте? – При нас, певците, масово е така. Говорил съм с колеги, които са на същото мнение. Животът ни е дал възможност чрез работата си да бъдем сред доста хора, които ни уважават и ни говорят прекрасни неща, а в един момент сме много сами. Странно е… Когато съм сам със себе си, се чувствам добре. Човек има нужда от това. Никога не съм се приемал като звезда. – Много сте скромен за разлика от някой ваши млади колеги… – Има сред тях такива, които едва ли не се раждат със страхотно самочувствие. Изведнъж се обграждат с бодигардове, но не разбирам от какво се пазят. Когато хората те обичат, няма да ти навредят. Любовта не бива да бъде коригирана с охранители. Макар че и това е част от играта – публиката обича да си създава идоли, да ги качва на пиедестал и те да са недостижими. А като не спазваш дистанция, ти се качват на главата, казват се, че си обикновен. Малцина имат акъла и морала да преценят, че всъщност се държиш нормално с тях.