Малцина дори от най-заклетите фенове на „Оркестър без име“ знаят, че най-добрият БГ филм за последния половин век е сниман по действителни събития. В култовата лента по сценарий на Станислав Стратиев, която по традиция „залепва“ българските зрители за екрана по Коледа и Нова година, е залегнала част от историята на студентския оркестър „Тонус“ и по-специално – събитията от едно горещо лято на „Каваците“. Солисти на „Тонус“ преди 48 години са настоящите естрадни звезди Мая Нешкова и Здравко Желязков от „Ритон“, научи „България Днес“.
За официален ръководител на бандата се водел композиторът Любен Цветков от Оряхово, но реално я ръководел маестро Валентин Пензов – дългогодишният директор на фестивала „Пирин фолк“ в Сандански. Пензов и до днес няма обяснение как Стратиев е научил за патилата им през 1975-а, когато „Тонус“ заминават за „Каваците“ и там се разиграва едно към едно всичко, познато ни от „Оркестър без име“. За сефте Мая Нешкова излиза на сцената още като ученичка, в черна престилка и бели чорапки – “Беше солистка на четирима дрънкащи фалшиво на китари музиканти шегуват се свидетели на дебюта на Нешкова. Момчетата от оркестъра обаче си я харесват и я взимат. Бъдещият „ритонец“ става част от групата вече като студент в консерваторията.
Мая, Здравко и музикантите от „Тонус“ обират овациите на публиката и журито в столичния Младежки дом „Лиляна Димитрова“, където се провежда градският преглед за участие в култовия някога фестивал „Ален мак“ – Благоевград. След страхотното им представяне ги канят да пеят на „Предела“. На самия „Ален мак“ обаче младежите от „Тонус“ цъфват… пияни. Направили главата случайно – след посещение при работниците в едно шивашко предприятие в Благоевград, където началникът на цеха извадил да ги почерпи с 2 бутилки отлежал коняк „Преслав“. „Участието ни после беше пълен провал, който, за щастие, завърши с бурни аплодисменти!“ спомня си Валентин Пензов за онзи хем позорен, хем славен момент от историята на „оркестъра с име“, който всъщност си е имал име.
По-нататък реалните събития повтарят до най-малките подробности сюжета на филма. Повява се известният композитор Светозар Русинов – Бате Заро, чийто авторитет е условие за участия. Маестрото казва на Пензов, че бил уредил „Тонус“ да пеят на „Каваците“, но без солистите си и духовата секция. Композиторът изтеглил „късата клечка“ – да обясни на музикантите и певците, че морето им се отлага, защото солист на „Тонус“ ще бъде Русинов. Мая не го направила на въпрос, но Здравко се ядосал не на шега. „Айде бе, копелета – уж сме заедно, пък тръгвате без нас, да му се не видяло!“, изцелил се той. Накрая все пак се примирил със ситуацията и двамата с Мая останали в София.
Прототип на Рени, възпяваща „любовта, морето и още нещо“, е една засукана млада мацка – Камелия Войводова. Тя нямала нищо против да се черпи на масата на началника и да му гостува в бунгалото. Но докато всички реални солисти на „Тонус“ стават звезди, животът на съблазнителната красавица завършва трагично. Камелия – Рени се омъжва за поляк, а по-късно издъхва от СПИН. „Не беше само хубава, а и пееше. Джазът й вървеше. Като човек беше много отворена и купонджийка. Разби бая сърца, но пък как трагично си отиде!“, вайка се и досега Валентин Пензов.
