Сашка Васева: Имам магия, през годините съм усещала колегиална завист

– Здравей, Саше, как сте, къде ви намирам?
– Здравей! Вкъщи сме, на село, в Ресилово.
– Как ви се отразява там?
– Хубаво е, сред природата, на чист въздух, прохладно, много добре се чувствам.
– Бяхте в Гърция, макар и само за един ден. Как си изкарахте?
– Ходихме на плажа. Христо се къпа в морето, аз не посмях. Уплаших се нещо от морето. Не беше бурно, но беше дълбоко. На първия ръкав на Халкидики бяхме, само двамата.
– А децата къде са?
– Тук са, всеки е по задачи. Синът ни Христо-Никола завърши, но още умува какво да учи. Дъщеря ни Христина-Елена учи в Германия, тия дни се прибираме, че започва новата учебна година. Сега ще бъде в осми клас. Училището е за чужденци, с разширено изучаване на немски език.
– Какви са й мечтите?
– Иска да става журналистка.
– Миналия петък най-после се върнахте на сцената след това, което преживяхте. Как се почувствахте?
– Беше много вдъхновяващо и много хубаво. Положителни емоции. Публиката стана на крака. Много е приятно за артиста това, много. Това е смисълът на кариерата на един артист, да получи одобрението на публиката. Получих това одобрение. Дано да е за дълго.
– Защо избрахте да се представите с песента „Зелените очи“?
– Защото тя получи награда на публиката на Пирин фолк през 1997 г., но не получи такава популярност като „Не мога да те забравя, Георги“. Затова й дължах на тази песен едно второ появяване. И се получи, харесаха я. Тя е съдържателна, много хубава песен.
– Каква е историята й? Как я направихте?
– Не си спомням подробностите.
– Посветена ли е на някого?
– Не. Може би на бъдещата любов.
– Която имахте късмета да срещнете година и половина по-късно.
– Да, през 1999 г. срещнах Христо.
– Други двама ваши колеги обаче не можаха да излязат на сцената за рецитала заради здравословни проблеми – на Севдалина Спасова й е станало лошо през деня, дори не е успяла да отиде на репетиция.
– Много съжалявам. Ние сме от един край в съседство – те са в Сапарева баня, аз съм в Ресилово, приятели сме. Нямаме общи спомени, тъй като не сме пътували заедно, те си пътуваха отделно. Но в първите години на Пирин фолк бяхме заедно.
– Георги Гоцев се оказа, че е получил инсулт.
– Да, и аз разбрах за това. С него сме пътували заедно. Но да ти кажа всичко съм изпозабравила. Бурен емоционален творчески живот имам и забравям някои неща.
– Забравянето не се ли дължи на операцията за премахването на тумора в главата?
– Да, но се оказа, че някои неща ги помня, други не.
– Две години ще отнеме възстановяването ви. Говори ли ви се за този най-кошмарен период в живота?
– Не. Но ако трябва…
– Ние отстрани чуваме през какво преминавате, но никой не може да си представи какво ви е било…
– Нямам никакъв спомен от операцията, защото съм била под упойка. Христо се е погрижил да отида до лекаря. Изобщо дължа всичко на Христо.
– А беше ли ви страх?
– Не. Учудващо не.
– Може би, защото това е бил последният ви шанс?
– Да. Години наред обиколих какви ли не чудодейни извори, гледачки, ходех навсякъде и никой не позна какво ми е.
– Как си го обяснявате това?
– Имам магия според мен. Така ми се струва. Знае ли човек.
– Има ли някого, който би ви завиждал?
– Няма кой да ми завижда, но през годините съм усещала колегиална завист и мисля, че може някой да ме е погледнал с лоши очи или да ми е направил нещо. В сферата на въображаемото е.
– След операцията какво се случи?
– Не знам, няма кой знае каква коренна разлика. Но се чувствам по-добре. По-леко ми е на главата вече. Туморът беше станал колкото яйце.
– Христо ни разказваше, че сте пяла и на докторите в болницата, и на монахините след това в рехабилитационния център.
– Забравила съм вече. Не знам как намирах сили. Просто ми се пееше. И сега ми се пее. Божа работа. Това ми е призванието – да пея.
– Какво ви предстои?
– Чакам да ме канят на участия. Искам и нови песни да направя.
– През годините сте написала доста от текстовете на песните си. Това, което преживяхте, ще го опишете ли в нова песен?
– Това е идея. Би трябвало да го направя.
– С появата ви отново на сцената вдъхнахте надежда на много хора, че човек може да се пребори с всичко това.
– Човек трябва да има вяра в себе си.
– Май много хора не вярваха, че сте толкова силна и ще се справите?
– Не вярваха, да, не вярваха.
– Но ги опровергахте, както толкова години се борите да промените скандалния си имидж…
– Все не успявах, но май сега успях.
– За какво ви се пее?
– За любов – вечната тема. Под някаква нова форма трябва да бъде.
– След 22 г. брак с Христо различна ли е любовта?
– По-съдържателна стана. Любовта се променя през годините, но е важното да има любов. Освен любов има и приятелство, партньорство. Може би на тази тема трябва да направя песен.
– Наистина ли никой от колегите не ви е търсил да ви помогне?
– Те не са знаели, то и аз не знаех.
– Но не е било тайна. Дори в интервю за „Телеграф“ сте разказвали за проблемите си.
– Веско Маринов ми помогна преди операцията. Но след операцията никой не се е обаждал. Христо даваше интервюта, предоставяше банковата сметка, но някаква минимална сума получихме, която не може да стигне за нищо.
– Знаете ли колко пари е струвало лечението ви?
– Не, не знам. Не смея да питам дори. Но се справяме. Христо е воин и не се оплаква.
– Кои негови качества преоткрихте сега?
– Неговото благородство преоткрих!
– А преди това какво харесвахте в него?
– Харесвах го по същия начин. Но сега повече. Сега съм му благодарна.
– Имате една песен за него – „Върхът на мечтите“. Ще му посветите ли втора?
– Да, има нужда, а и го заслужава. Имам нужда от много нови песни.
– Като стил как ги виждате – македонски, модерни?
– На македонска основа, но в съвременен аранжимент.
– “Левовете в марки“ къде са в репертоара ви?
– Далече са, забравени. Отдавна не искам да я пея, обаче хората я харесват и ме карат. Иначе ми е втръснала.
– Но пък вие сте в Германия и съвсем си е на мястото в родината на марките…
– Да, така е.
– Оперни арии пеят ли ви се?
– Не само ми се пеят, но и си ги пея. Най-често „Аве Мария“. В нея намирам спасение да ми повдига духа. Днес е Свети Мина – Ден на семейството, страхотен празник.
– Това ме подсети за попа в Ресилово, който сподели преди време в „Телеграф“, че прави специални молитви за ваше здраве.
– Така ли? Не знаех. Благодаря му. Трябва да отидем до църквата да запалим свещ и да види, че молитвите му са били чути.
– В Мюнхен, където живеете, ходите ли на църква?
– Има църква, „Свети Архангел Михаил“. След операцията ходихме да запалим по една свещичка, че всичко мина добре. Тия дни заминаваме за Германия, че ми предстоят контролни изследвания. Те се правят на всеки 6 месеца. Първите бяха след операцията и всичко е наред, слава Богу. Дай Боже и сега през септември да е така.
– Какво виждате в момента?
– Както преди, силуети виждам. Дай Боже да се избистрят тези силуети и да започна да проглеждам.
– Благодаря много! Жива и здрава и до нови срещи с все по-хубави новини!
Това е тя:
Родена е на 12 октомври 1966 г. в Дупница
Завършила е музикална педагогика в Югозападния университет в Благоевград.
Кариерата й започва на Пирин фолк през 1994 г. с хита „Не мога да те забравя, Георги“
Следват хитовете „Левовете в марки“, „Камъните падат“ на немски, „Иване“
През 2000 г. се омъжва за бизнесмена Христо Бакърджиев, от когото ражда две деца – Христо-Никола и Христина-Елена
От 2013 г. започва да ослепява, след като изживява силен стрес при заключването си в тъмна стая, тъй като страда от клаустрофобия. Едва миналата година се оказа, че това се дължи на тумор, който притиска нерви в мозъка й и на 29 ноември 2021 г. я оперираха в Германия
Преди дни тя се завърна отново на сцената за юбилейното 30-о издание на фестивала Пирин фолк в Сандански
Източник: Телеграф