„Сектанти се опитаха да ми вземат тухленото жилище, което ми даде лично Тодор Живков.“ Това признава голямата българска актриса Ирен Кривошиева и допълва: „Православно вярваща съм, не станах евангелист, въпреки че живях много години в САЩ, защото бързо разбрах същината на евангелистката секта“.

Актрисата се срещнала с мисионерите в София покрай гувернантката на своя новороден син, която се грижела за малкия Владимир, докато Кривошиева снимала филми. „Те ми харесаха апартамента и искаха да го направят свой център. Обещахами равностойно жилище в САЩ, защото тъкмо подготвях заминаването си. Офертата беше много добра, бях с малко дете на ръце и дом в Америка ми трябваше“, спомня си актрисата.

После обаче се оказало, че: „Американското жилище всъщност е каравана, добре оборудвана, но каравана. Благодарение на мама, Бог да я прости, която беше адвокат, едвам успяхме да спасим апартамента ми. Сектантите се бяха нанесли в него, камина даже си бяха построили в хола. А аз лека-полека сама успях да се измъкна от тяхната опека, но ми беше много трудно“, признава актрисата.

Кривошиева разказва, че жилището й било дадено лично от държавния глава Тодор Живков, но уточнява, че го е платила, но без да чака по каналния ред. Живков й казал още: „Знам, че баща ти е Хитлерюгенд, а дядо ти е кулак, обаче гледах всичките ти филми и ти си много талантлива актриса. И най-вече - ти роди дете на наш другар“. „Бях, толкова учудена, защото ние със Стефан Данаилов дълбоко криехме за бебето от всички, а Живков знаеше и се радваше за детето на Стефан“, с усмивка на лице разказва актрисата и уточнява, че не е била член на БКП. „По това време играех в „Сълза и смях“ и другарката Цеца Манева, която беше член на ЦК на БКП, ми каза: „Ти толкова много филми снимаш, не може така! Трябва да станеш партиен член“.

Ирен се съгласила, но имало проблем: „Нямах комсомолска книжка“. И понеже не могла да им предостави тапията, се разминала и с членството в партията. „Тодор Живков беше много добър човек, симпатичен ми беше, не ме е ухажвал. Изключително фино се държеше, направи ми комплименти за ролите, но и още нещо каза: „Сега знам, че ти ще ми помогнеш да оправим културата“. Той искаше да види кои са нещата, които теглят против него още през 1986 г., беше изключително сензитивен и усещаше, че нещо се върти срещу него и си мислеше, че атаката ще излезе от културата.“