Шеф Петров бил на крачка от ТВУ, продавал по 400 сандвича и китайска храна

На времето кулинарният гуру бил „един от най-големите франчайзинг” на световна марка: „Продавал съм по 4000 сандвича на ден, 126 работници. Създадох храненето на китайската храна в София, в три лока на „Витошка” готвех китайска храна и я продавах в София. Мечтаех за бизнес, за пари, като всеки млад човек, но в един момент тръгваш по пътя на креативността, на търсенето”. Бъдещият кулинарен ненавижда комунистическата власт, която на времето пращала деца и младежи в трудово-възпитателни училища за съвсем малки прегрешения и по този начин съсипала животите им. Самият той също бил на крачка от ТВУ, но за негов късмет родителите му, които били с позиции, успели да го спасят. А въпросното провинение на приятелската компания, от която той бил част като дете, било кражба на кофички със сладолед.„Това няма да го простя на комунистите. За две кофички със сладолед, откраднати, мои приятели, като ангели добри деца, ги осъдиха на по 3 години и им разсипаха живота. Няма нито една система в света!… Ако не беше майка ми, работила във Военна болница с проф. Мечков, и аз щях да бъда един вече изрод… Защото нямаше да стана готвач, а щях от „Захарна фабрика” да отида на улицата, бяха такива времената. И щяхте да сте чели за мен във вестниците в кой мерцедес са ме утрепали. Пак щях да съм фактор, но щях да съм един кръвен боклук. Ако бяхме истински свят, щяха да бъдат осъдени и разстреляни, защото светът не знае, че нещата, които ставаха ТВУ, в Макаренко, се случваха неща, които са близки до концлагерите… Минавам Враца и на Бойчиновци треперех, защото знаех, че мои приятели за две кофички…”, сподели пламенно шеф Петров пред слисаните си съквартиранти в Къщата на „ВИП Брадър”.Първият си трудов договор сключил още като ученик, едва на 15 години, но стажът си започва не в кухнята, а на бензиностанция. „Първо миех джамове, после случайно станах готвач, защото, викам, там дават повече пари”, спомни си  в Къщата кулинарният гуру. А на последвалия въпрос на Тото от „Скандау” как се е ориентирал към кухнята, отвърна: „Е, ми, бензинджиите най-накрая ме нервираха. Едни такива лелки и само: „Лъвче…”, аз бях много готин, такъв. Аз миех прозорци, дават ми 5 лева, обаче гледам, имаше една игра, въртяха бонове от 93-89, и ме бутаха да им обръщам боновете и гепеха по 300-400 лева на ден, а ми даваха по 5 лева. И викам: „Няма да ви работя!”. И тогава реших да ставам в Японския хотел пиколо, само че нали моите приятели ни бяха мъкнали по детска педагогическа стая и тях ги изпратиха в ТВУ…”Впоследствие искал да се запише в ТОХ, но изпуснал срока и се записал в Пета вечерна гимназия. „После в Трета сменна вечерна гимназия с профил УПК в ТОХ. На 15-годишна възраст учех и работех”, разказа Шеф Петров, а в интервюта е споделял и, че започнал работа в „Обществено хранене” трети район. „Така че първият ми трудов договор беше на 15 години”, допълва кулинарният гуру.