Скандал с дипломата на Слави: Да не е Моцарт, че е получил тапията си за заслуги?!

Слави Трифонов има амбициите да покори политическите върхове у нас и да стане премиер, но може да се окаже препънат заради съмнения относно легитимността на висшето си образование. За пореден път назрява скандал с неговата диплома, с която шоуменът се сдоби цели 10 години след като е зарязал следването си в Консерваторията и е загубил безвъзвратно студентските си права. От Християнско сдружение „Православна младеж- Света Петка Търновска“ разбуниха духовете преди седмица. „Автентична и законно издадена ли е дипломата на Слави Трифонов от Консерваторията, през коя година е завършил и с какъв успех?“, питат от сдружението и са внесли въпросите в съда. Липсата на висше образование на шоумена дълги години бе тема за подигравки от останалите музиканти в „Ку-ку бенд“. Георги Милчев-Годжи и шефът на бенда Евгени Димитров-Маестрото подхвърляха в ефир, че шефът им е учил-недоучил и не е успял да завърши Консерваторията. Дългия пък се бранеше, че в началото на 90-те успешно си е взел всички изпити, но му останал само един – държавният. Както е добре известно, прекъсването за десетилетие от студентите у нас автоматически означава загуба на студентски права. Те се възстановяват единствено, ако прекъсналият се яви повторно на кандидат-студентски изпит. Напук на Закона за висшето образование и Правилника за устройството и дейността на Националната музикална академия, преди десетина години Трифонов получи диплома. Връчи му я лично тогавашният ректор и бивш министър на културата в правителството на Жан Виденов – Георги Костов, който му отиде на крака в „Шоуто на Слави“. „10 години след като е изгубил студентски права, той е бил допуснат да се яви на държавен изпит по виола. Къде дават така? Кой друг студент се ползва с подобни привилегии? Трифонов да не е Моцарт? Толкова грандиозен ли е приносът му към българското музикално изкуство?”, палят се противници на Дългия. В продължение на 19 години композиторът Георги Костов бе ректор на Консерваторията, която завършил през далечната 1966 г. като ученик на проф. Панчо Владигеров. В края на ректорската му дейност името му нашумя покрай два скандала. Първият бе, когато поднесе на Слави Трифонов така мечтаната от него диплома за завършено висше, а вторият, когато композиторът спря група „Сигнал” да пеят емблематичната песен „Да те жадувам”. След разразилия се публичен скандал заради дипломата на Трифонов, проф. Костов изрази публично съжалението си, че е съдействал на шоумена да я получи.„Всъщност неприятелите на Слави оспориха легитимността заради това, че в такава атмосфера – по време на шоуто, се връчва диплома за висше образование. Но, вижте – Слави няма да тръгне да работи с тая диплома – той вече не е виолист, той е шоумен – това е ясно на всички. И това беше един знак на жест към неговите постижения като такъв, поднесен по един артистичен начин. Малко нестандартно наистина. Затова ме упрекнаха. Аз още тогава казах: „Може би сгреших…” Но само може би. Защото Слави беше доказал качествата на виолист, каквито безспорно има – навремето той свиреше в радиооркестъра, под диригентството на най-добри наши и световни диригенти. Лично съм го слушал и гарантирам, че свири добре! Така че дипломата му беше една формалност. Слави почти си беше взел дипломата. Неговият изпит за дипломиране се състоеше от два компонента – единият камерна музика, който беше взел със солово изпълнение на виола. Виждаме се случайно на един прием и той ми казва: „Г-н ректоре, бих искал да се явя и да се дипломирам!“ Казах му да напише молба до ректорския съвет да му се разреши. Те със санкция му разрешиха да си възстанови студентските права. Той се подготви с Евгени Димитров-Маестрото, свириха едно лято двамата, и компетентна комисия, в която аз не участвам, му призна изпита по виола“, разказва бившият ректор на Консерваторията. Слави завършил музикалното училище в Плевен с успех 5,80. Той не бил от музикантско семейство. Родителите му не са го карали да свири. Бил едва на 6 години, когато сам решил и сам си наложил да ходи на уроци. Дотогава Трифонов имал само една пластмасова детска триола. Дългия не знаел как изглежда виолата, но си мислел, че инструмент, подобен на триолата. Пред школата по пиано шоуменът избрал виолата и после съжалил. Приели го в музикалното училище в Плевен. „Вероятно виолата е била за мен някаква форма на изява при цялата ми смотанящина, но никога не я обикнах. Сигурно ми е личало, защото помня, че вече в последните класове на Консерваторията един от преподавателите ми – водач на виолите в Симфоничния оркестър на операта – ми препоръча да се ориентирам към друг инструмент, или направо към друго поприще. Аз тогава се амбицирах, започнах да свиря много повече и в крайна сметка даже станах виолист в оркестъра на радиото. Но никога не съм обичал виолата. По-скоро си се представях, както в онзи филм на Уди Алън „Вземи парите и бягай“ – малкото очилато хлапе, на което едни големи негри яростно му скачаха върху контрабаса. Да скоча трупешката върху виолата! Много пъти ми се е искало да го направя, но винаги си спомнях, че родителите ми са се подлагали на сериозни лишения, за да ми я купят… Напуснах Консерваторията и оркестъра на радиото едновременно. На 25 години бях. Вървях през парка, с виола в ръка. Последна година в Консерваторията, отивах на работа в радиото.  И си дадоха сметка, че се занимавам с какви ли не други неща, за да изкарам пари – търговия с мартеници, с обувки – и го правя, за да мога да ходя на работа в радиото и да заработя 180 лева там като виолист. Някъде се прекъсваше логиката на подобно поведение. Освен всичко останало, свирех като малоумен – две виоли да има в едно произведение, аз ще съм втората! Пет да има – аз ще съм петата. Въпреки че ми доставяше удоволствие – особено под диригентството на изключителния музикант маестро Казанджиев – това не беше моят път“, откровено признава в автобиографичната си книга „За стърчането“ шоуменът. Неговата виола била направена по поръчка, тъй като ръцете му били по-дълги. Инструментът струвал 2500 лв. – сума, която за семейството на Трифонов била наистина непосилна. Толкова струвала половин нова „Лада“. Слави треперел над инструмента, закупен с много лишения от родителите му Здравка и Тодор. „Това парче дърво е попило много мои страдания, много часове самота и не най-важното, но много важно – лишенията, които родителите ми е трябвало да претърпят, за да си позволят да я купят…“, изповядва се в автобиографията си шоуменът.