Стефан Илчев още търси мъжа на живота си

Не обича месо, нито риба. Това се стори странно на сътрапезниците на Стефан Илчев в предаването „Черешката на тортата” по Нова тв. Как ли биха реагирали Филип Аврамов, Богдана Трифонова, Здрава Каменова и Стефания Колева, с които певецът участва тази седмица, признае, че обича да ходи на зъболекар и няма страх от машинки и инжекции? А ако им довери, че изпитва панически страх от лодки? И още по-необичайното – ужасява се от балони.Стефан би го ударил на бяг, ако чуе до себе си звука от приплъзване на ръка по балон или някой вземе, че започне да надува такъв. Даже е молел по изяви да няма балони около него. Сътрапезниците му в „Черешката” доста биха се изненадали при тази информация. Все такава реакция Стефан Илчев предизвиква в редките случаи, в които е споделял тези подробности за себе си. Другото, което малко се знае за певеца, когото наричат най-добрият имитатор на примата Лили Иванова, е, че е таен поет и работи по първата си стихосбирка, а в личен план още търси любовта.„Искам още време с теб.
Животът в самота е лед.
Само ти добре умееш
да го стопиш и да ме сгрееш.
С твоята единствена любов
леда вода е, и смисъл има нов”Тези рими написа Стефан Илчев дни преди рождения си ден. Няма повод, нито конкретен човек, който да е станал муза, за певеца. Думите просто го връхлетели, както неведнъж се е случвало. По всяка вероятност обаче са вдъхновени от съкровеното желание на изпълнителя да срещне голямата любов. „Искам да съм любов за някого. Не само за приятелите и най-близките си хора”, признавал е Стефан Илчев.Той празнува 39 години на 12 април – денят, в който през 1961 г. СССР изстрелва в Космоса „Восток 1”, който е първият пилотиран космически кораб с космонавта Юрий Гагарин на борда. Затова и когато Стефан бил малък, колегите на баща му, който бил моряк, го наричали Гагарин. По-късно, но не и преди да се ориентира към операта, се обръщали към бъдещия певец с Павароти. До преди да избере музиката за свое призвание той имал различни представи за своята професионална реализация. Не искал да е моряк като татко си. Може би защото помни дългите му отсъствия. „След 90-та година, за да може да оцелява семейството ни, се наложи баща ми да продължи да пътува с кораби. По 8 месеца го нямаше вкъщи”, казвал е Стефан.Той искал да е зъболекар като майка си. Много харесвал да ходи на работното й място, а още повече – като пациент при зъболекар. От малък Стефан бил силно впечатлен от целия процес по лечението на зъби и всички детайли, съпътстващи зъботехниката. Майка му правела мостове, а синът й знаел стъпка по стъпка какво следва. Разбира се, имал представа и от другите процедури в зъболекарския кабинет. „Беше ми много интересно. Исках да бъда този, който взима мерки”, признавал е Стефан Илчев. Той умее да рисува много добре, което също било възможност за него. „Музиката измести всичко”, казвал е певецът. Тя се появила в живота му, когато бил в 7 клас. Тогава майка му го завела на прослушване в хор в родния му Бургас. Родителката му забелязала таланта му, когато Стефан пускал касетки с любими песни вкъщи и припявал. Съвсем деликатно го насочила към музиката. Той бил много срамежлив, но постепенно обикнал сцената. В 8 клас започнал да учи ноти, което е твърде късно за един изпълнител и музикант. Свирил и малко на пиано, но не му било любимо. В този период на навлизане в света на музиката, майка му го завела и при композитора Стефан Диомов. Дали гласът на Стефан все още не бил достигнал пълния си потенциал или поради друга причина, но големият композитор казал: „С това гласче не знам за къде е тръгнал”. Тази оценка обачеизобщо не обезкуражила Стефан. Напротив, подействала му мотивиращо. По-късно, певецът получил признание от друго голямо име. На кандидатстудентските изпити в Музикалната академия, след един от туровете, Стефан стоял във фоайето и гледал притеснен в земята, когато пред него застанал мъж. Видял само краката му. „Мойто момче, много хляб има в теб, да знаеш. Чу ли ме?”, казал той. Стефан вдигнал поглед и видял композитора, диригент и музикален педагог Александър Йосифов. „Да, да, на теб говоря”, казал му той.Стефан Илчев завършил Националната музикална академия, специалност Оперно пеене в класа на проф. Благовеста Карнобатлова. Дипломирал се през 2005 г. с главна роля в операта „Вълшебната флейта” под режисурата на доц. д-р Румен Нейков. Стефан играл принц Тамино, което е сред най-големите му предизвикателства и лични постижения. Трудна роля като звукоизвличане и изпълнение, защото е изцяло на немски език. Илчев бил приет да учи магистратура в Австрия, но трябвало да се откаже. Тъкмо тогава баща му спрял да пътува и от финансова гледна точка било трудно да отиде. Не съжалява, защото се появила възможност да се изявява в Македонската опера, а после и в Софийската опера. Малко след това младия талант се представя с първа поп песен в дует с Георги Дюлгеров на фестивала „Бургас и морето”. Двамата изпяват „Това море и този бряг” и печелят наградата на публиката.Тогава той усетил, че има шанс в поп музиката и „трябва да направи нещо в тази посока”. Следват награди от още конкурси и самостоятелни песни. Стефан Илчев се продуцира сам, което е признавал, че не е лесно, но пък това е неговият път. „Моят вход е само един и той е през таланта, труда и собствените възможности. Това е правилният път, колкото и по-труден да е той. Ако беше лесен, може би щях да съм вече звезда преди 10 години, но не знам дали щяха да ме помнят днес”, казвал е той.На няколко пъти той бил на крачка от издаването на първия си албум, но все нещо се случвало. Когато здравето на баща му се влошава, Стефан Илчев дава за лечението му всичките си спестявания, които е събирал за албума си. „Знам, че той ме гледа и нещо, за което съм сигурен, че той ме чува. Много пъти съм го усещал близо до себе си. Какво бих му казал: „Едно огромно благодаря за това, което е направил за нашето семейство”. Той беше изключително шеговит човек, с уникално чувство за хумор”, казвал е Стефан Илчев за загубата на татко си. Той не обичал да ходи на негови участия, тъй като не сдържал емоциите си и очите му се насълзявали. Стефан е споделял, че се е случвало да го вижда как слуша негови песни вкъщи с насълзени очи.Певецът продължава да твори, но в последно време не само музика, а и поезия. Започнал да пише през 2015 г. „Събирам си ги и дай Боже, някой ден да направя една стихосбирка”, подмята той. Вдъхновението го връхлитало спонтанно, често дори и нощем. Разбира се, ставал по тъмно, за да записва стиховете, които му хрумвали. Веднъж, пак през нощта, Стефан се събудил и започнал да пише стихотворения едно след друго, през 4-5 минути, при това всичките били на различни теми. „Албумът чака своя момент. Вярвам, че ще дойде много скоро”, казва Стефан Илчев за плановете си в музиката, писа Уикенд.Той уверено върви по своя път в професионален план. Не може без музика, без енергията, която дава от сцената, и получава обратно от публиката. Неотдавна допусна, че това щастие, което изпитва, когато постигне поредния успех, може би го отдалечава от сбъдването на мечтата му в личен план. „Може би грешката е в мен, че позволявам професионалните успехи да ме радват много и задоволяват чисто емоционално. Но въпреки всичко има една такава липса – любовта на един специален човек”, признавал е певецът. Той откровено е споделял, че не е сигурен какво трябва да направи, но се надява да срещне любовта, за която мечтае. „Всичко мога. Без любов и музика не мога”, казвал е Стефан Илчев.Разбира се, не уточнява нито обекта, нито пола на чувствата си. За най-близките му хора не е тайна сексуалната му ориентация, но певеца не желае да парадира с нея. Иска да го приемат просто като изпълнител.