„Теленор” изтезават клиентите си с измислени такси (Дали Петр Келнер е в течение на шашмите с потребителите?)

Възможно ли е един нов телефонен апарат да се продава на две коренно различни цени в два поредни дни при едни и същи условия? Оказва ли се, че каквото и да правите с абонаментния си план, винаги ще сте прецакан, ще има скрита такса и ще ви насилят да сте обвързан в договор за година-две, поне. Има ли изобщо някаква полза от договорите с мобилен оператор и клиентите получават ли какъвто и да било бонус от заложения подпис за дълго и нещастно обвързване?Ако на първите два въпроса отговорът е „да“, а на последния „не“, най-вероятно вие сте един измъчен и преметнат клиент на „Теленор”, на който му се е отщяло вече дори да се оплаква. Имайте предвид, че те точно това целят – да ви омаломощят. Дали новият собственик на телекома  – чехът милиардер Петр Келнер, е в течение за политиките в прясно придобитата му българска собственост, за момента можем само да гадаем. Не е ясно и дали е корпоративно правило всеки един служител в офисите на „Теленор” да гони заветната цел клиентът да бъде излъган на всяка цена или често до това се стига и заради впечатляващата некомпетенстност на работещите с фалшива ведра усмивка на гишетата. Със сигурност обаче изпитанията пред абонатите още при влизането им в офис на компанията задължително предстоят и обещават да са непредвидими. Всеки клиент на „Теленор” сигурно може да разкаже поне няколко случая, в които е бил подведен под какво се подписва, спестени са му били основни положения относно абонаметния му план, оказало се е, че има да доплаща такси, за които не е бил информиран и се е сблъскал с разнопосочна информация за правата му и най-вече липсата им. Вероятно има и такива, които подават официални жалби на сайта на компанията, но разрешаването им в полза на клиента е рядко чудо, за което само се носят легенди, но никой не познава реален човек, който да го е преживял. Единствените моменти, когато потребителят започва да се чувства важен, ухажван и си въобразява, че нещо зависи от него, е когато договорът му върви към края си. Тогава обажданията от оператора стават почти ежедневни, звънят по-често, отколкото майка ти и баба ти са в състояние. Компанията пуска най-добре обучените си омайници, които звучат толкова свежо приповдигнати и в такава пълна готовност да ти изпратят златен „Ролс Ройс” да те докара, само и само да преподпишеш, че се чудиш дали не са изпили поне един бидон енергийни напитки, недай си боже и някакви химикали за тонус.- Здравейте-е-е, как сте госпожо-о-о, животът добре ли върви, как сте вкъщи (те все пак почти знаят как сме вкъщи, благодарение на съвременните технологии и настройки за локализиране, но да се намират на приказка)? Гледаме тук, че нещо договорчето ви изтича, та сме ви приготвили един куп подаръци, бонуси, изненади (изненади със сигурност ще има), нови модели телефони специално за вас, мегабайти на корем, минути разговори към Космоса до откат, плюс вечен живот. Та се чудехме кога ще ви е удобно да дойдете в наш офис, само едно подписче да сложите, за да получите всичко това с невероятни преференции? – Може ли в друг момент да звъннете, на работа съм. – Разбира се, разбира се, няма проблем. За кога по-точно да се разберем? – Не мога да кажа, в срещи съм. – Разбира се, разбира се, няма проблем. Кога ви свършват срещите? – Вижте, не мога да преценя. Моля ви да се чуем в друг ден. – Разбира се, разбира се, няма проблем, когато кажете. Ще звъннем след час. Това може да продължи вечно, но все в някакъв момент стресът за клиента става непосилен и той се завлачва изтощен до офис на „Теленор”, за да свършат тези мъки, да се сложи край на ужаса какво ще произтече след края на договора, защото се намеква индиректно за апокалипсис. В офиса настъпват Коледа и Великден едновременно, поне пет корпоративни симпатяги ти препречват пътя, един държи химикал, втори печатче, трети носи церемониално самия документ, а останалите те гледат с разширени зеници, които хипнотично се превръщат в дисплеи, чрез които ти изтриват паметта, за да забравиш всичките си разправии с тях досега. Най-ловката теленорска хрътка (която ще грабне бонуса за преподписал клиент в края на месеца) взима бял лист, на който започва с химикала да пише цифри, обърнати към теб, със стремглава скорост. Този невероятен маркетингов похват да драскаш числа на случаен принцип наопаки сигурно се преподава на курсовете на някой мега лайф коуч, може би дори от самата Кобилкина, така че максимално да те обърка какъв точно план си избираш. Към него задължително върви обещанието за фантастична преференция в цената, ако си купиш и нов апарат, който, уверяват те, ще ти излезе почти без пари, особено ако е на лизинг. След като те докарат до коматично състояние и ти си готов да се подпишеш не просто на проклетия договор, а че им даряваш всичките си органи, като се започне от мозъка, започва новата двугодишна феерия, в която нищо не е такова, каквото изглежда. Оказва се, че само по-високата тарифа, над тази, на която си, е възможен избор пред теб, защото… защото така. Не става ясно също, това никой няма да ти го каже в прав текст, че въпреки обещанието за преференциален нов апарат, ако не го закупиш в деня, в който преподписваш договора си, а пет месеца по-късно, да речем, това подновява стартовата дата на споразумението ви и то започва да тече отначало за следващите две години. Ако случайно ти хрумне да прекъснеш договора, защото в душата ти дреме любител на хаоса, няма как да стане без солидни неустойки. Преференциите за нов апарат също са мираж – те, оказва се, първо са миниатюрни и второ – влизат в сила само ако увеличиш абонаментния си план, както твърди управителят на един централните офиси в София на ъгъла на бул. „Витоша” и бул. „Патриарх Евтимий”. Е, останалите служители заявяват съвсем друго и свалят цената на телефона с няколкостотин лева, ако ги посетиш в следващ ден и са в по-добро настроение. Тази енигма няма да бъде разгадана защо се случва – защото им позволяват да намаляват цените, ако с инстинктите си на бизнес хрътки усетят, че клиентът се изплъзва и няма да си купи апарат от тях, защото наистина е по-евтин и управителят се е объркал, или защото си плямпат каквото им падне и са неподготвени. В този семпъл пример подводните камъни са нищо на фона на неподозираните капани, които ще щракнат, ако един средностатистически клиент на оператора тръгне да променя по време на кървавия си договор абонаметния си план надолу или да прехвърля собствеността на номера. Офис на „Теленор” в друга точка на столицата. Отиваш след работа, искаш да прехвърлиш номера си от физическо лице – ти, на юридическо лице – твоята фирма. „Може, може, няма проблем, само че ще платите неустойка“, категоричен е вещият служител. „Каква неустойка, фирмата е моя“, недоумява клиентът, чиято логика да прехвърли от себе си на себе си нещо не води до това, че трябва да бъде наказван, при положение, че остава във владение на същия оператор. „Момент, нека обсъдим вашия случай“, е отговорът, който идва с много важно и дори загадъчно изражение, сякаш ще се свика консилиум от академици, а „случаят“ се отнася към националната сигурност. Две минути по-късно от задната стая събралите се нахъсани млади служители излизат и още по-важно казват, че ще се направи изключение специално за теб. Клиентът няма да бъде наказван с триста камшика на гол гръб, но, ако иска да не плаща неустойки, трябва да увеличи месечния си абонамент. Клиентът, почти поласкан, се съгласява и леко наперено си тръгва от офиса, защото е специален. Няма и месец по-късно същият клиент установява, че това така специално отношение се е отразило в месечната му сметка и неустойките са се вмъкнали като малки сладки скрити таксички, предплаща се нещо, което предстои да се ползва, изгубил е част от услугите по плана си, с които досега е разполагал, защото те не важали за юридически лица (информация, която е била спестена), а също така не може да си вдигне и кредитния лимит, за да не му спрат телефона в чужбина. Звъни на оператор, той го праща в някой офис, уверявайки го, че тази драма ще се разреши в негова полза. На техен терен, само че различен от предния, се опитва да разбере откъде му се изсипаха тези нови проблеми на главата, а обяснението, което получава, е сякаш кодирано за извънземни: – Няма как да промените лимита си, защото сте нов абонат. – Абонат съм ви от две десетилетия. – Не, номерът е прехвърлен на фирма преди месец. – Да, но фирмата е моя. – Това няма никакво значение. Ако искате да не ви спрем телефона, като отидете в чужбина, трябва да внесете немалък депозит. – Мога ли тогава да си прехвърля номера обратно от мен на мен и отново да съм собственик като физическо лице, тогава може би ще си ме спомните като клиент от 20 години и няма да ми спирате телефона? – Може, може, няма проблем, само че ще платите неустойка – Е, каква неустойка сега? Нали вече прехвърлих веднъж без неустойка, макар че като си гледам сметката… – Това не е възможно да се е случило. Не може без неустойка. И освен това, трябва да си вдигнете месечния абонамент. – Пак ли? То има ли накъде вече? – Има, има. Ще ви добавим още доста мегабайти, повече минути, така че да надвишават броя на минутите в денонощие, ще си купите и най-скъпия телефон от нас, за да ви излезе петорно повече, отколкото, ако го вземете от всяка друга точка в цивилизацията и ще подпишете вечен договор, според който и в отвъдното ще позвате нашите услуги за вечни времена! Само последното изречение е плод на художествен гняв, следствие от абсолютното безсилие, но смисълът му в реалността беше горе-долу същият. Всичко останало са истински примери от политиката и отношението на „Теленор”. Тези примери, както и още безрбой други подобни, са отвратително издевателство в ерата, в която всеки ползва мобилни услуги, които вече би следвало да се поднасят по цивилизован начин, без тарикатлъци, доближаващи се почти до мошеничеството. Както е навсякъде другаде по света, защото и клиентите на „Теленор” пътуват и някои неща им правят впечатление. Но в държава, в която се правят шашми с комуналните услуги, какво можеш да очакваш, освен тормоз и от телекома, за да имаш още един повод да се чувстваш и да бъдеш прецакан. И колкото и чужденци да се сменят на върха на компанията, това дали някога ще промени просмуканото в костите шарлатанство на съвременната порода корпоративни раболепници? Накрая просто казваш: „Келнер, сметката, моля!“, плащаш, но дори не можеш да си тръгнеш, въпреки че си омерзен.