Юлиан Константинов зарязал операта и загубил гласа си

През 1996 г. обещаващият оперен талант Юлиан Константинов, който вече е солист в Софийската опера и балет, печели международния конкурс „Борис Христов”. Следва зашеметяваща кариера, която се простира на пет континента. Ражда се новата суперзвезда на световната опера!Юлиан участва в представления в Миланската скала, „Метрополитън”, „Ковънт Гардън”, виенската „Щатсопера”, Парижката „Бастилия”, Римската опера, „Дойче опер” Берлин, Лисео Барселона, Театър „Реал” в Мадрид, „Билбао”. Пее в  Женева, Ню Йорк, Токио, Тел Авив, Рио де Жанейро, Буенос Айрес, Хюстън. Западната преса сипе суперлативи за Константинов. Сравнява го с големите имена на българската опера Николай Гяуров и Борис Христов.  И най-неочаквано, дори за близките му приятели, Юлиан Константинов внезапно решава да сложи край на международната си кариера. Малко след този изненадващ избор оперният бас губи гласа си.  „Нямах абсолютно никакъв глас – дори говоренето ми беше трудно”, споделя Юлиан. Той започва да обикаля по лекари, които не дават категорично обяснение. И все пак мнозина от тях настояват за операция. „Мисля, че до голяма степен проблемът беше на психогенна основа. Обиколих много лекари, всички възможни специалисти в тази област у нас и 95% от тях не намираха абсолютно никаква причина за състоянието ми. Останалите 5% заявиха директно, че трябва да се оперирам. Естествено, не ги послушах и слава Богу, но наистина имаше период, в който беше изключително трудно от моето гърло да произведа глас. Колкото и да е странно, мъжете в моя род, а ние сме почти само мъже, имаме мощни гласове, но те не винаги са в добра кондиция”, споделял е Юлиан.  Той дава пример с баща си – волейболната легенда Георги Константинов-Гибона, който два пъти е бил опериран от проблем с гласните връзки. Братът на Юлиан – волейболиста Пламен Константинов, понастоящем треньор на руския „Локомотив“ (Новосибирск), също има „нестабилен” глас. Почти винаги, когато емоциите вземат връх по време на спортна среща, губи способността си да говори.  За щастие Юлиан Константинов възвърнал гласа си, без да се подлага на операция. И тогава започва да мисли с какво да се занимава. В този момент тъкмо е участвал в някакво предаване и решава да поговори с продуцентите. Така поставя началото на телевизионната си кариера. През 2010 г. вече бившият оперен бас участва в шоуто „Байландо”. После става водещ на предаването „Аз обичам Бългаиря”. Зрителите го познават още от риалити формата „Биг Брадър” и като водещ на „Сблъсък”, а от септември, миналата година – вече и като един от коментаторите в предаването „На кафе”. Той определено е сред най-колоритните и атрактивни участници в сутрешната говорилня. Тази година Юлиан Константинов имаше и няколко изяви на оперна сцена, но засега само в България. Дали ще поднови международната си кариера, засега не е много ясно. Неотдавна оперният бас сподели колко трудно е да възвърнеш формата си след толкова дълга пауза. Това го изненадало, тъй като когато взел решението да загърби пътуванията, мислел, че ще му е лесно. Възстановяването отнело години. И изисквало не само постоянна работа и усилия, а и характер.  Е, безспорно Юлиан Константинов има подходящ такъв. Доказа го още в началото на тази година, когато се изяви на две оперни сцени в България. А причините да се откаже от международната си кариера са няколко. На първо място Юлиан не искал да е далеч от семейството и приятелите си. В началото съпругата му Юлия пътувала заедно с него. После, когато станали родители на двама сина, вече било по-трудно да са непрекъснато заедно. „Искам да виждам как растат синовете ми”, казвал е оперният бас. Никола е на 11 години и продължава семейната традиция с волейбола. Волейболист е бил и баща му, дори е играл за „Левски”, но като тийнейджър избира музиката. По-големият Георги е на 19 години и е студент по графичен дизайн в Нов български университет.  „Последните години, докато пеех активно, когато застанех след премиера пред огледалото, си казвах: „Боже, цял месец блъскаме като ненормални и какво от това, какъв е смисълът?” Много е важно хладилникът да е пълен, но няма нищо друго, никакво удоволствие, никакво удовлетворение. Това беше голям шок за мен. Аз непрекъснато съм търсел целия този ентусиазъм, цялото това желание да работиш от първите години тук, в операта. Да правиш репетиции цели часове, да не искаш да си тръгнеш, да работиш, за да стане съвършено”, споделял е Юлиан Константинов за решението да се откаже от международната си оперна кариера.  Той е признавал още, че операта много се променила в сравнение с това, което е било по времето, когато е стартирал кариерата си. Комерсиализирането е видно и определено не е по вкуса му. „Съвременната опера далеч не е това, което е била по времето на Гена Димитрова и на Гяуров. Това е било наистина най-хубавото време – 50-те, 60-те години на миналия век, когато операта е най-истинска, най-цветна и най-хубава – с най-много различни певци, когто Франко Дзефирели е поставял най-красивите спектакли”, изтъква Юлиан Константинов.  Той е признавал, че когато сложил край на кариерата си в чужбина, трябвало да откаже ангажименти за две години напред, включително и такива, които хич не било хубаво да откаже. Юлиан обаче като че ли обмисля сериозно завръщане. И по-честите му появи на оперна сцена намекват именно за това. А и познавайки непоколебимият му характер, в обкръжението на баса вероятно въпросът е не дали ще успее да поднови блестящата си кариера, а дали и как ще се впише в новата реалност с разбиранията си за опера, пише ”Уикенд”.