Звезда от Гласът на България: Ще съдя болницата, казали на майка ми, че съм умрял при раждането!

Тихомир Митов е звезда от ”Гласът на България”, но става известен с парчето си ”Аз съм тук”, което шокира публиката, тъй като е създадено по личната история на изпълнителя – изоставен в кофа за смет и осиновен, узна HotArena. В нея изпява съдбата си. Митов е роден на 12 юни 1993 г. в Ботевград, занимава се от дете с музика и печели награда за дебют от 2016 година от Съюза на артистите в България. Обявен е за ”Най-секси глас”. Какви са проблемите на осиновените деца, темата още ли е табу за българското общество и как е срещнал майка си Митов разказа за ”България Днес”.Г-н Митов, разкажете повече какво се случи, след като направихте песента ”Аз съм тук”, с която акцентирахте върху проблемите на осиновените?- Самата песен е от 2014 година, тогава започнах да я записвам и още оттогава движа нещата си с осиновени деца, опитваме се да помагаме на такива. Просто сега сякаш отзвукът стана по-голям и самите хора, свързани с този въпрос, сякаш вече не се притесняват толкова от темата.Защо темата осиновяване е притеснителна за българското общество?- Като че ли все още го има този манталитет, това, насаденото с времето, че осиновяването е нещо, което е притеснително откъм факта какво ще кажат околните. Дали ще погледнат със съжаление на осиновителя и на осиновения, ще ги гледат странно, защото са от едната или другата страна. Някои хора се притесняват да говорят за това и да признаят, че гледат осиновени, а не собствени деца. Слава Богу, нещата вече се разчупват.Вие също сте осиновено дете, как разбрахте за това?- Беше в много ранна възраст. Като всяко дете правех много бели, но явно е имало нещо по-фрапантно, защото съседка на родителите ми, доста агресивно настроена към мен тогава, дойде при мен и ми каза – ”знаеш ли, че родителите ти са те излъгали, ти си осиновен и не си тяхно дете”. Нямах даже първи клас тогава, а моите родители малко преди тогава ми казаха, че искат да говорят с мен за нещо сериозно, но когато стана първокласник. И след това навързах техните думи с нейните…Смятате ли за грешка на семейството ви, че от малък индиректно не са ви казали дори по детски начин, че не сте тяхно дете?- Те самите са доста възрастни хора и отдавам решението им на това, че имаха много притеснения за това, притеснявали са се аз как ще го приема. Не знам дали е било грешно или правилно решение да ми кажат по-късно за това, въпреки че като проведохме разговора, го приех много добре. Нямаше драма, не съм го преживявал тежко. Почувствах се облекчен, бях готов да посрещна този разговор. Но подкрепям да се каже на едно дете такова нещо в по-ранна възраст, защото така или иначе то вече е възприело тези хора като свои родители.Много деца научават това в пубертета, което е много тежка възраст.- Да, много е деликатно.Казахте, че се занимавате с осиновени деца, как по-точно?- Опитвам се от известно време да създам една организация, в момента сме в процес на регистрация, която да се казва ”Аз съм тук”. Да, има много организации и фондации, свързани с осиновени и осиновители, но ми прави впечатление, че хората се сещат за околните, които са в затруднение, и за децата само по Коледа или по други празници, или когато има някакви кампании. Това не решава проблемите и моето лично наблюдение е, че не помага на онези деца, които са в домовете. Защото те, когато навършат 18 години, всъщност излизат на улицата. Това е по-големият проблем. Когато са малки, институциите донякъде осигуряват най-важното, но ми се иска, докато са там, децата да получават допълнителни квалификации – езици, професионална подготовка. И когато напуснат този дом, те да могат да получат работа, социален живот. Говорите за деца в социални институции, какво общо има това с осиновените деца, които си имат родители?- Да, това е другата тема, която искаме да залегне във фондацията. Много от децата, които разберат, че са осиновени, нямат към кого да се обърнат, за да разберат причината за това, че са изоставени, да разберат кои са биологичните им родители. Има множество различни казуси. Няма такова сдружение, което да събира тези хора, за да се подкрепят и да обменят опит. За осиновителите има организации, които донякъде им помагат. Но за осиновените не е така и съдя по множеството запитвания към мен от такива хора, които ме питат и аз как точно съм открил биологичната си майка. Как да го направят, без да наранят родителите си, какви са им правата, как да не нарушат тайната на осиновяването.Вие самият сте изоставено дете, и то по изключително неприятен начин. На майка ви е казано, че сте починал при раждането и сте изоставен в кофа за боклук. Имате ли намерение да съдите болницата, която е обявила това на майка ви?- Да, точно така. Имах такова намерение, но съм в преговори с нея, защото тя чисто психически е доста нестабилна, притеснява се от темата, не иска никой да я свързва с мен. Ние като сме се виждали дори, сме го правили скришом, защото тя е от малък град и не иска хората да разберат за това нещо. И затова се опитвам да запазя нейната зона на комфорт.Тя ли ви потърси, или вие нея?- Аз я потърсих. Много години, след като разбрах, че съм осиновен, намерих решението за осиновяване, видях нейните имена. Тя е от турски произход, а тогава името й е било българско. И през годините се опитвах да я открия, малко преди рождения ми ден всяка година го изваждах този документ и го четях. И всяка година се връщаше това желание да разбера кой стои зад тези имена, като липсващо парче от пъзела на живота.Когато се видяхте за пръв път с майка ви, тя позна ли звездата от ”Гласът на България”, момчето от телевизионния екран?- Честно казано, не. Не знаеше, че това съм аз. Тя беше слушала моя песен, но не сме говорили за това, тя самата среща беше много тягостна, за час и половина сигурно сме си казали две изречения. През останалото време мълчахме и се гледахме, тъй като това са 25 години, които бяха изминали. Беше особено, много беше трудно да говорим, а тя се разстройваше постоянно, питайки за семейството ми и осъзнавайки, че друг човек ме е отгледал.Планирате ли някаква нова песен, нов проект?- В момента работя върху два проекта, които още не съм завършил, тъй като и времево, и финансово се опитвам да ги балансирам. Надявам се съвсем скоро да приключат, но не мога да кажа кога.Министърът на социалната политика Деница Сачева също е осиновител и не го крие, напротив. Смятате ли да се свържете с нея относно фондацията, която подготвяте?- Честно казано, не съм се сещал за това. Когато организацията ми стане легитимна, със сигурност ще потърся хора със сходни интереси и опит в това отношение, за да можем заедно да направим адекватни проекти за тези хора.