„Не без сина ми“
Тези четири думи накратко описват отвореното писмо, с което рапърът Спенс се обърна към медиите.
Изпълнителят бе обвинен от бившата си половинка и майка на 3-годишния му син Максим – Петра, в „домашно насилие“. Заведеното от нея дело бе спечелено безапелационно от Спенс, след като бе доказано, че рапърът никога не е посягал физически на бившата си, а „вербалните обиди“ са били просто част от творчеството му и не са били адресирани до нея.
Петра обаче не спря войната срещу рапъра, а продължи да обикаля медиите и да го злепоставя.
Това провокира и отвореното писмо на Спенс. Към писмото е прикрепил и няколко скрийншота от чат, в който Петра признава за новия си приятел и намеренията му да осинови детето на Спенс (вж в галерията по-долу).
Ето и емоционалната му изповед:
„Дълго време мълчах, преглъщах и търпях, по мой адрес да се излива помия, да се говорят неистини, откровени лъжи. Водеше ме единствено фактът, че съм баща на три деца и когато си баща, това освен най-голямото щастие на света, е и огромна отговорност. Но нещата вече преминаха добрия тон…
Едни хора ми казаха, че Спенс е “най-лошият” човек на света. Оказва се много лесно да се скриеш зад това и да раздаваш квалификации, пропуквайки важните детайли. А всички ние знаем, че дяволът се крие именно в тях. Когато хулиш и разпространяваш неистини или когато удобно и с лекота ги превръщаш в “пасквилчета” по мой адрес и когато децата ти ги четат, е редно и моят глас да бъде чут.
Действително, спечелих делото, което бившата ми вече половинка г-жа Петра Вълчева заведе срещу мен за “домашно насилие“ по думите й, изразяващо се в акт на вербална агресия срещу нея, във време когато вече отдавна не бяхме заедно. Удобно премълчано от нея беше обстоятелството, че предмет на делото е “вербално насилие”, изречени думи, фрази, рапиране, които дори не са адресирани до нея, а не физическо посегателство.
И когато разпространяваш наляво и надясно, че съдят Спенс за “домашно насилие”, и когато той има деца не само от теб, е редно или поне възпитанието го изисква, да бъде направено това дребно уточнение. Всъщност, целта на повдигнатия от г-жа Вълчева правен спор бе да бъда дискредитиран, злепоставен, да бъде формирано погрешно обществено мнение за мен и по този начин да бъда уязвен и поставен в немилост, в последващия съдебен процес, отново заведен от нея.
Предмет на този спор е упражняването на родителските права за малкия ни син – Максим Найденов, въпреки че аз никога не съм оспорвал това майката да ги упражнява. Единственото, за което съм настоявал, е да имам осигурен контакт с детето, за да запазим и поддържаме силната връзка помежду ни.
Целта е ясна – да бъда тотално очернен, да бъде изкаран “лош” и тотално “непригоден” родител. Да бъдат силно ограничени, дори изобщо забранени контактите със сина ми. Пределно ми е ясно и като отговорен баща съзнавам, че дете на 3-годишна възраст има нужда много повече от майка си и аз не го оспорвам. Все пак повече от всичко искам синът ми да е щастлив.
Удобно забравено от г-жа Вълчева е и обстоятелството, че когато бяхме в добри отношения, аз взимах Максим и прекарвахме време само двамата и се грижех почти изцяло за него. Сега да се твърди, че съм “най-черният” на света. Да ми се дават само за по 2 часа да видя детето си през деня и то в присъствието й, и когато е в разположение на духа, е меко казано неприемливо за мен.
Още повече, когато това се случва веднъж на два-три месеца. Услужливо не се споменава името на новия й авер – пловдивския бизнесмен Веселин Кавръков. И за да е ясна цялата картинка, искам да попитам: Вярно ли е, че г –жа Вълчева се премести в гр. Пловдив през м. май 2020 год., а съпругата му е починала януари същата година? Както и вярно ли е, че е мераклия да осинови сина ми?