Актьорът от сериалите „Много мой човек” и „Братя” Сотир Мелев: Едва завърших 7 клас

Сотир Мелев вече няколко седмици забавлява зрителите на Нова с ролята си на Майкъл в „Много мой човек”. Героят му в комедийната теленовела има успешен бизнес с верига закусвални, доходите и самочувствието му са високи, но не и общата култура. Той мечтае за жена, за която всички да му завиждат, и открива такава в лицето на красивата Маргарита.
Репортер на „Уикенд” се свърза преди дни с актьора, когото сме гледали и като Сандо в хитовия сериал „Братя”, и го разпита най-подробно за кариерата и професионалните му ангажименти. Зададе му обаче и куп лични въпроси, включително такива, касаещи брачното му съжителство с Бенджи – дъщерята на тв легендите Кака Лара и Владо Береану.
 
– Сотир, как се чувствате в ролята на Майкъл в сериала „Много мой човек”, който се излъчва всеки четвъртък в праймтайма на Нова?
– Майкъл от сериала „Много мой човек” е някак отрицателен персонаж. Заставайки зад героя си обаче смятам, че той е човек със своята истина. Има си собствено виждане за нещата и възприемане на света.
 
– Как протече снимачният процес?
 
– Много приятно се чувствахме всички. Дори първите ни срещи, в които се видяхме, за да четем някои от началните епизоди, минаха леко. Колегите са професионалисти, свежи хора, никой от тях не се е стремил да изявява своето его, не се е опитвал да стои над останалите. На моменти имаше и доста смях.
 
– Разкажете някоя забавна случка от снимките?
 
– Налагаше се Виктор, героят на Юлиян Малинов, да ме удари с лопата по врата в една сцена, в резултат на което аз да падна и да вляза ранен в болница. Снимахме при много ниски температури и имах чувството, че не усещам тялото си от студ. Режисьорката обясни, че в момента, в който лопатата ме докосне, трябва да се строполя в снега. След като заснехме кадъра, разбрах, че екипът се е стреснал, виждайки как белът се чупи и се разпръсква на парчета в мен. Инструментът обаче се беше строшил от студа, а не от силен удар по моя врат.
 
– Участвахте и в сериала „Братя”. Имаше ли вариант героят ви Сандо да стане един от основните персонажи в хитовия криминален сериал?
 
– Още от началото беше заложено животът на моя персонаж да е кратък. Участвах в първите готини екшън сцени – със стрелба и взривове, в „Братя”. За един ден ми се наложи да се науча да стрелям, преди това само бях държал оръжие в ръката си. Беше ми много интересно да участвам в такива пукотевици. Бързо приключих с участието си, но се радвам, че бях част от сериала.
 
– Какви са настоящите ви професионални ангажименти?
 
– Подготвя се нов филм с мое участие, но не мога да говоря повече за това към момента. Около година вече съм в Сатирата като актьор по програма „Мелпомена”. Директорът Калин Сърменов е направил великолепна трупа, а и атмосферата в театъра е чудесна. Играя Шекспир в представлението „Влюбеният Шекспир” на режисьора Андрей Аврамов. Красив спектакъл е, с чудесни костюми и сценография. Миналата есен пък беше премиерата на постановката на Бойка Велкова „Постоянната съпруга”. Имам доста ангажименти и в дублажа. За съжаление, по време на пандемията се прекратиха доста представления, в които участвах като артист на свободна практика в различни столични театри. Останах без никаква роля за година и няколко месеца. Не беше никак приятно. След това обаче започнах да се снимам в „Много мой човек”, а попаднах и в Сатирата.
 
– Не споменахте нищо за преподавателските си ангажименти …
– Нямам такива в момента. Приключих с тази работа, когато школата на Малин Кръстев, към която преподавах, преустанови дейността си в Младежки театър. След това имах няколко подобни предложения за други школи, но ги отказах поради липса на достатъчно свободно време. Преподаването изисква да си посветен изцяло на онези, които обучаваш, да не претупваш ангажиментите си към тях. По-натам евентуално може и отново да се върна към него.
 
– Снимате ли се в чужди филми?
– Преди пандемията участвах в чужда продукция за Римската империя. Персонажът ми беше приближен на Юлий Цезар, а репликите ми бяха на латински. Мои приятелки подробно ми транскрибираха думите и ударенията върху тях, защото исках да е правилно произношението ми. В първия снимачен ден обаче се оказа, че е станала грешка – не са ми били дали правилните реплики. Наложи се буквално на хвърчащ лист да си запиша новия текст, който за 5 минути трябваше да наизустя. Стана чудо, справих се. После режисьорът обяви пред всички колеги, че скоро не е работил с друг актьор като мен и че ако един ден дойде пак да снима в България, задължително ще вземе във филма си.
 
– Дълги години сте играл футбол. Как се насочихте към актьорството?
 
– Винаги съм искал да стана футболист. И сега понякога ходя да ритам, но много внимавам. Още в детската градина обичах да участвам в тържества, а и в училище беше същото. Снимах се и в предаването „Като лъвовете”. В 7 клас ме извика режисьорът и сценарист Илия Костов на кастинг с още няколко деца за игралния филм „Време за жени”. Одобрен бях и два месеца изкарах на снимки във Видин. Беше страхотно преживяване за мен, но пък впоследствие едва завърших учебната година. В 10 клас вече знаех, че ще кандидатствам в НАТФИЗ. Отрано започнах да посещавам и школа в Младежкия театър.
 
– Какъв беше хонорарът ви като дете актьор във „Време за жени”?
 
– Не помня сумата, но с хонорара успях да си купя първия компютър, който беше най-хубавият в квартала. Дори имах сървър и играех на игри.
 
– Работил ли сте нещо извън актьорството?
– Като ученик работех в магазинче – исках да разполагам със собствени пари. Докато пък следвах в НАТФИЗ, помагах на моя близък приятел и кум в цеха му за торти. Трудил съм се и по барове и други заведения.
 
– Така и не стана ясно защо се отказахте от футбола?
 
– Като ученик тренирах в ПФК „Септември”, участвал съм дори в мачове за първенството. Няколко години съм ритал с приятели и към Българска асоциация по минифутбол. Защо се отказах? Имах актьорски ангажименти и в един момент се оказа, че все по-рядко намирам време да ритам на игрището, а и трябваше да се пазя от тежки контузии. Днес понякога разцъкваме топката с приятели.
 
– Намирате ли достатъчно време за съпругата ви Бенджи и сина Март?
 
– Да, отрано се подготвих за бащинството и поразредих ангажиментите. Много съм щастлив с Бенджи и сина ни. Поставил съм си за цел да намирам време за Март и когато порасне. Сега получаваме помощ в отглеждането му и от бабите.
 
– Защо кръстихте сина си Март?
 
– Когато преди години с Бенджи чухме това име, бяхме единодушни, че е много яко. По време на бременността обмисляхме няколко варианта как да кръстим сина си, но Март си седеше като основна опция.
 
– Навремето сте бил преподавател на Бенджи в актьорска школа. Кога точно разбрахте, че именно тя е жената за вас?
 
– Познавахме се, но в началото не съм имал любовни помисли към нея. Не че не ми е харесвала, просто гледах на Бенджи като на моя ученичка и приятел. Доста време бяхме само добри познати с общ професионален път. В един момент обаче нещата между нас започнаха да се случват и то някак си много леко.
 
– Разбирате ли се с родителите на Бенджи – Кака Лара и Владо Береану?
 
– В прекрасни отношения сме всички. И родителите ни супер много се разбират помежду си. Ние сме едно голямо щастливо семейство.
– Имал ли сте някога сериозни здравословни проблеми?
 
– Дълго ме мъчеха сливиците, правех абсцеси заради тях. В един момент реших да се оперирам и да се приключи. Оттогава направо се родих, нямам проблеми.
 
– Откога сте с обеци на двете уши?
 
– От ученик. Друсаше ме много як пубертет. В онзи период бях и с чисто бяла коса. И до днес Малин Кръстев ме бъзика как преди години съм се появил в актьорската му школа с големи и широки сребърни халки на ушите, които не са ми никак малки (смее се). Имаше дори време, в което той ми казваше Блонди. Сега нося обеци, които са доста по-приятни за гледане от онези, някогашните.