Бившата жена на Андрей Едрев: Бях като затворник, oт него имам само дългове и заеми

Сагата между риалити героя от „Островът на изкушението” Андрей Едрев и неговата доскорошна спътница в живота – Гергана Дякова, набира скорост. Двамата са разделени от 2 години – време, през което Гергана мина под венчило с бизнесмена Омуртаг Дяков, направи няколко арт проекта и продължи да отглежда заедно с настоящия си съпруг децата си от Едрев – Бориса и Александър. Предстоят им тежки съдебни дела по няколко направления – от битка за попечителство над хлапетата до дела за набеждаване и отвличане. Кой е бил прав и кой крив – ще се разбере тепърва, нищо че докато Темида нищи сагата, бившата двойка бълва пикантерии в пространството.Гергана потърси репортер на Уикенд, за да каже и своето мнение по темата. – Г-жо Дякова, дълго време мълчахте… Какво ви провокира да говорите? – Мълчах, защото исках да предпазя децата си. В една връзка и единият, и другият имат някаква вина. Андрей беше казал на места, че един ден децата щели да четат историята и истината. За това реших да кажа и моята дума. Правя го, за да разберат и десетки момичета в страната, че не всичко, което виждат в инстаграм и Фейсбук е рози и щастие. Аз в по-нещастен период от този във вилите на остров Бали не съм била. Басейни, чудеса, обиколки – уж всичко е било чудесно. Всъщност бях подтиснато и нещастно момиче. Нямах общо с това, което хората виждаха в социалните мрежи – те не са най-важното нещо на света. Важното е да ти е спокойна душата и да имаш мир в сърцето. – Предстоят ви няколко съдебни дела. За какво ще се борите? – За да може децата ми да са добре, да се чувстват комфортно, да им осигуря нормален и щастлив живот. Винаги съм осигурявала всичко сама за децата си. През цялото време работя като архитект, защото такова е моето образование. Имаше нападки как така съм завършила архитектура, пък на 25 години вече съм работила. Ами така – работя от 2-и курс на следването си и няма да спра да работя и да проектирам, защото този вид творчество ми е много на сърце и на душа. Имах проект в Испания. Заминах, но там ме хвана коронавируса. През това време за децата ми се грижеха моите родители. Сама отглеждам децата си с помощта на съпруга си и им осигуряваме здрава, щастлива и креативна среда. Последно правих арт галерия в Марбея, имам и други ангажименти. Пак ще кажа, че искам хората да знаят, че трябва да се борят независимо кой ги подтиска, кой ги мачка. Аз съм имала периоди, през които не можех да си повдигна главата, толкова бях смачкана. После видях, че има светлина. И с други хора ще е така – появява се точния човек, на точното място, няма място за страх. Най-вече има Господ, който ни помага. Винаги има надежда! – Как минава денят ви днес? – Денят ми е динамичен. Започва рано сутрин с адвокати, защото имаме доста дела. Андрей заведе дело и срещу баща ми – заключвал децата в мазета. Човекът е възрастен и не искам да го занимавам… Съжалявам, че така се получиха неща. Децата са навсякъде с мен, защото не са на детска градина в момента. Когато имат занимания, работя по проекти. Освен арт галерията в Марбея, не съм спирала и да рисувам. С децата забавляваме – рисуваме, правим йога, играем си, танцуваме, гушкаме се, водя ги на плуване. Имаме много приятели и всеки ден им осигуряваме различни занимания, все гледаме да ги правим щастливи! И те са! Вече са спокойни и нещата тръгват в нормален ритъм за всички ни. Развитието им за тези 8 месеца, в които са обгрижвани и обичани от мен и моите близки, е невероятно. – Какво ви липсваше на остров Бали, много момичета биха дали мило и драго, за да са там? – Изключително много неща ми липсваха.  Няма значение къде се намира човек, а с кого е. С любими хора може да си на палатка и да ти е приказно. Когато душата и тялото ти страдат, материалното, което те обгражда, няма значение. – Но там сте имали домашни помощнички, личен шофьор… – Г-н Едрев пътуваше често, за да се занимава с дейностите, които върши. Имаше жени, които идваха да работят през това време. Не съм имала персонален шофьор, с който да ходя по пазари. Когато Едрев си беше вкъщи, аз шофьор нямах. Бях като в затвор. Не сме излизали със седмици. – Какво правехте? – Готвех, рисувах, практикувах йога, грижех се за децата. Не исках да чувстват, че майка им е нещастна или й липсва нещо, или че сме затворници. Аз съм креативна личност и измислях всякакви забавления. Научих себе си да плувам много добре. Научих и децата си да плуват. Но не ми се връща назад, защото достатъчно бъркам в раната си. – Бориса и Александър питат ли за баща си? – Те обичат баща си, както всяко нормално дете. Много обичам фразата: „Когато се държиш лошо с едно дете, то не спира да обича насилника си, а спира да обича себе си!” Питат за него и всеки път, когато питат, ние му се обаждаме. Те са свикнали да не е постоянно с нас, защото той често пътува по работа. – Вярно ли е, че ви е подарил остров? – Няма такова нещо, аз от Едрев подаръци нямам никакви, освен прекрасните ни деца. Имам дългове и заеми, но тези заеми не съм ги теглила по собствено желание. Лошото е, че са на мое име и аз ще трябва да ги плащам. Човекът така си живее – да вземем пари от онзи, за да върнем на еди кой си, да вземем от трети – да платим на втория и така. Има такива хора… – Имахте дълго съжителство, защо не сключихте брак? – Андрей не ми е предлагал брак. Като всяка жена исках романтика, щастие, брак. Обичах го безкрайно и нашите две деца бяха плод на голяма любов. За мен началото на връзката ни беше като в приказките. – Как започна връзката ви? – Негова близка се свърза с мен по работа – архитектурен проект, който да направя за местността Градина. Отидох и Едрев ми показа парцела. Обясни ми, че е авантюрист, свободен дух. Аз също съм бунтар и свободен дух. Готова съм да живея, да пътувам, да правя щуротии. Искрата между нас пламна бързо. Гледах да не й обръщам внимание, заради риалити предаването, в което Едрев участва. От там бях останала с впечатлението, че той е мъж, който не уважава жените. Но успя да ме впечатли. Веднъж дойде в жилището ми в София и ми донесе слепена мида от Индонезийския океан. Каза ми нещо от рода на: „Знаеш ли колко трудно в океана могат да се намерят различни половинки, но така да се слепят, че да се получи красива мида?”. Харесаха ми думите му и реших, че съм намерила човека, с когото ще прекарам живота си и т.н. Поради тази причина дълго време го толерирах и отказвах да приема някои очевидни факти, които подсказваха, че нещата не са добре. Най-трудната житейска ситуация за мен като човек е една майка да изостави бащата на децата си и да продължи напред. Страховете в главата й за бъдещето са ужасяващи. По-трудно решение от това в живота си не съм взимала! Обикновено се намира нещо, за което да се закачиш, нотка надежда , молби… Но при нас се стигна до безнадежност! – Защо си обръснахте главата? – Защото това е фетиш на Едрев. Той харесвал жени с бръснати глави. Мислех, че правя нещо хубаво, защото исках да сбъдна мечтата му – жена с бръсната глава… Не исках тази история да излиза от пределите на къщата ми. Не съм търсила популярност, нито известност. Тази популярност ми донесе единствено негативи – дори в професията ми. Случвало ми се е да се обяснявам как така съм била жена на Едрев, дали съм нормална. Тази показност не е за мен… – От медиите ли научи Андрей, че сте сключила брак с бизнесмена Омуртаг Дяков? – Не, те се познаваха. Когато решихме да сключим брак, направихме тримата среща. Тогава Едрев обяви, че ще ми вземе децата. От момента, в който съм с мъжа ми, той е бил наясно, че имам връзка. Бащата на децата ми е интелигентен мъж, но е насочил усилията си в негативна посока. Бих искала, ако може да осъзнае и неговата, и моята страна – после да си простим, да поддържаме човешки контакти в името на Бориса и Александър, които заслужават цялото щастие.