Деси Тенекеджиева: Христо Живков беше прекрасно момче с чиста душа

Всепривличащата му красота е несравнима, споделя Лили Абаджиева
„Христо Живков беше прекрасно момче с чиста душа и невероятно излъчване. Много почтен и точен, изключително скромен“, споделя актрисата и продуцент Деси Тенекеджиева за своя колега Христо Живков, който напусна завинаги този свят преди два дни.
Двамата участваха заедно в легендарния филм на Ериано Олми „Занаятът на оръжията“. Новината за кончината му натъжи не само всички негови почитатели и близки, но и колегите му, които изразиха своята болка с коментари във Фейсбук.
„С Христо се познаваме от много, много години. Имахме щастието да играем заедно в един легендарен филм. Оказва се, че „Занаятът на оръжията“ е най-награждаваният филм в историята на италианското кино. Това е много важно да се знае за паметта на Христо. Той играе главната роля на Джовани ди Медичи, а аз играя главната женска роля Мария ди Медици. Този филм има 9 награди „Давид на Донатело“, номинация за „Златна палма“ на фестивала в Кан, стана европейски филм на годината. Интересно е, че с него сме единствените до този момент българи в историята на киното с главни роли във филм, попаднал в официалната селекция с номинация в Кан. Направихме сериозни пробиви и двамата с този филм. Аз живея от 8 години в Лондон. Ако трябва да съм честна, в спалнята ми в София е Христо. Какво имам предвид ли? Имам 8 снимки от филма „Занаятът на оръжията“, в които сме двамата с режисьора и с него. И един вид всяка вечер съм гледала Христо, независимо че не сме били заедно 20 години. Той е бил пред очите ми през всичките тези години. Имаме силна видима приятелска връзка. Близо 6 месеца живяхме заедно като приятели. Аз го познавах и преди това. Познавам се и с майка му – тя е невероятна жена“, сподели още пред Телеграф Тенекеджиева и допълни, че си спомня как са се забавлявали заедно в Кан, където останали цяла седмица.
„Радвали сме се и сме скачали. Дивяли сме. Той имаше невероятна красота – фина изтънчена красота“. Актрисата каза още, че много съжалява, че Мел Гибсън се е забавил с втората част на „Страстите Христови“, защото Живков щеше да участва в нея и да се върне в света на голямото кино.
Театралният режисьор Лилия Абаджиева също изля душата си:
„Христо Живков… не мога да повярвам, че е напуснал нашия свят. Няма да забравя първия път, когато го видях. Беше в студентските години пред асансьора на Академията. Беше с едно от най-хубавите момичета, които съм срещала през живота си. Двамата заедно бяха и остават в съзнанието ми като най-прекрасните, красиви влюбени. По-късно много често го срещах и разговарях с него по време на обучението ни. Непомерната му, всепривличаща красота е несравнима. Но в общуването ни, а и дори когато само се разминавахме по коридорите, осъзнавах болезнено покоряващата му одухотвореност. Вътрешната светлина, която излъчваше тогава, ми даваше представа за райските планети със самото си излъчване, със самото си неусетно присъствие, в което имаше нещо неуловимо неземно“.