Dim4ou се самозабрави, но не от славата, а от благодарности към хората, които са му помогнали през годините (Задава се нов албум, нови колаборации и…)

Без дълги въведения и без излишни отклонения – ето го и продължението на първата част от интервюто с рапъра Dim4ou, дадено специално за HotArena!
 
„И не може все така , нещо трябва да се промени. Не мога цял живот да дърпам и да меря улици…”
(Dim4ou – По цял ден)
 
Историята за тъмната част от твоето миналото е известна на всички твои фенове, прескачаме я. Музиката и славата са променили целия ти живот – доколкото е ясно – положително. А какво се случи с вътрешния ти свят, той как се деформира, движейки се по пътя от появата на варненската рап сензацията Dim4ou, та до днес – сред най-хитовите рапъри?
 
Моят вътрешен свят е нещо много сложно. Все пак съм водолей. Никой не може да каже какво става там, в този дълбок океан. През годините съм се оформил като личност благодарение на моята майка, на баба ми и дядо ми, които са ме отгледали и възпитали. Пазя в себе си някои по-отживели, но ценни навици – в отношението ми към хората. Научили са ме да давам шанс на всеки, да не мразя, да прощавам, да съм добър човек. От там нататък аз съм чел, преживял, падал и ставал, сблъсквал съм се с най-различни хора от всякакви сфери и съм се научил да съм това, което съм днес… Да съм това, което ме докара дотук – едно обикновено момче от квартала, един от вас, един от всички. Аз не искам да съм над хората, не искам да съм нещо повече. Точно този мой стабилен вътрешен свят се стремях да изградя и запазя през годините.
 
 
„Тъмното ми минало е светло, мойски. Обърнах негативите в дела геройски”
(Ice Cream – Без страх, ft. Dim4ou)
 
Когато бях на 20, аз имах легална, нелегална работа, учих в колеж и правех музика едновременно. Тогава посях мъдри, остри, понякога ядосани, понякога весели мисли, а сега жъна успеха, бера плодовете от тях. Не знам дали съм се променил вътрешно – аз съм си аз всеки ден, в огледалото и много се радвам като се видя. Всеки ще каже нещо различно – надул съм се, не съм се надул, променил съм се, „гооляяма звезда стана“. Като цяло се гордея със себе си, старая се да направя и родителите ми горди. Вече всичко е чисто – в душата ми няма мръсотия. Не лъжа, не крада, не съм нагъл нахалник, който стъпва върху хората , не продавам гадории на децата. Всичко е легално! От няколко години съм абсолютно чист и вътрешното ми спокойствие е наистина стабилно и голямо.
 
„Аз и авера ми, гърба ми. Сменяме аверите си често, но еднакъв е стилът ни”
(Dim4ou – Аз и авера ми, гърба ми)
 
А как реагираха „аверите от мах‘лата“ на успехите ти в рап музиката, което си е и доста „мощен“ житейски възход? Подкрепяха ли те, или изпитваха завист?
 
Точно те ми помогнаха най-много за успеха ми. Няма да изброявам имена, те знаят кои са. Ужасно много ги уважавам всички. Всички, с които съм се събирал, излизал и забавлявал през годините. Всички, с които сме влизали в „батаците“ заедно и сме излизали от тях заедно. Всички, които са ме прецаквали, всички които са ми помагали – БЛАГОДАРЯ ИМ! Никога, никой от приятелите ми не ми е завиждал. Винаги са ме подкрепяли и са се кефели на музиката, която правя. В началото аз го правех за тях , търсих тяхното одобрение. Нали се сещате, че, когато не си известен, имаш един кръг от 10 човека и всичко се върти там. После стана на градско ниво. После и в съседните градове … и накрая в цяла България. Почти не ми остава време да се виждам с тях в последните 2 години. Дано не си мислят, че съм ги забравил ! Благодаря ви за всичко, авери!
„Искам да съм игра – точно от ей тоя ранг, да мога да си ги тегля директно от Express Bank. И ня’а си купя Hummer, ще си купя танк”
(Dim4ou – Дилъри / от албума „По улиците“, prod. by HRD)
 
Кои са най-важните мечти на Димчо, които той е успял да сбъдне благодарение на артиста Dim4ou?
 
Да работя това, което харесвам – хобито ми стана работа, а работата ми – хоби . Мечтаех и да а пътувам! Заобичах България и красотите й още когато бях в колежа по туризъм. И си мечтаех един ден да обикалям безспирно по тези красиви места и ето – сега не мога да се спра. Когато бях на 15-16 години… имам някви такива бледи спомени… Когато гледах тези клипове, мечтаех аз да съм там. На сцената. В клиповете. В квартала. Яко! После забравих тази мечта. Мислих си – това е невъзможно. Това не става, не и тук, не и в България. Но не спрях да правя музика и явно аз съм забравил тази мечта, но тя мен НЕ!
 
„Организацията ни е нещо като ”ООН” – като видят всички викат „ООООО НЕ!” (Кой те излъга? /Intro, Tr1cktape Vol. 2, prod. by Tr1ckmusic)
 
 
Освен, че Studio 21 обединява най-силните варненски рапъри, е и мястото, където се осъществяват записите на едни от най-ударните муз. проекти. Обсъждали ли сте идеята да основете лейбъл, който – очевадно е, ще бъде доста сериозна конкуренция на вече съществуващите?
 
Това там никога не може да е лейбъл. Това е СЕМЕЙСТВО. Това е нещо по-сложно. Нещо необикновено. Това е място с огромна позитивна енергия и въобще няма нужда да омърсяваме името на СТУДИО 21 с лейбъли, конкуренции и разни такива. Благодаря много на Венци Куцаров и Иван Чешмеджиев, на Qvkata DLG, който ме закара там и ме запозна с тях! Лека му пръст на Ванката Бояджиев, който обичах толкова много и с който направихме толкова яки песни долу в студиото. Благодарен съм им за този шанс, който ми дадоха още когато никой не беше чувал за мен. Благодаря им за всеки път, когато са ми помагали. Венци винаги ми е давал своя микрофон, когато имах участие, но намях пари да си купя мой. Никога не са ми искали една стотинка за запис. Когато съм имал, съм давал. Мисля, че тук е моментът, в който да благодаря на някой други хора и малко да изляза от темата на въпроса. Искам да благодаря на BASHMOTION за първия ми клип, на 100 кила – за подкрепата, която ми даваше в самото начало на моя път. Давал ми е пари, когато съм имал нужда, давал ми е съвети. Вземал ме е на участия с него, показвал ми е как се върши тази работа – той винаги е бил пример за мен! Винаги ще съм му благодарен! На Били Хлапето, че някак си ми даде шанс да направим „Башмайсторската“ и изригнахме до космоса. Ей така, от нищото – песен с клип, телевизии, радиа, „Баштурнето“ и началото на моята кариера. На Миро – че ми позволи да бъда част от такъв грандиозен проект като „Скочи над мен“ и лятното му турне и възможността да пея на такива сцени, за които даже и не съм мечтал – като Античния театър в Пловдив. На Криско – че също ми даде шанс да се замеся с него и да направим тоталния хит. Благодаря на всички! Може да не се виждаме или чуваме често, но знайте, че имате един приятел в мое лице!
Посочи заглавие на твоя песен, за която би желал навсякъде да се знае, че е емблематична за цялото ти творчество?
 
Може би все още няма такава песен… Те са много… И всички са ценни… Навсякъде има малко смисъл, малко смях, малко реалност, малко страх и много от Димчо! Но най-любимата ми, е песента, която направихме с Ванката Бояджиев преди години. Казва се „Идвам“.
 
Коя (заглавие) твоя колаборация (от вече осъществените) считаш за „най-най“ в твоята DIMOГРАФИЯ?
 
Кратко, точно и ясно – „БАШМАЙСТОРСКАТА” (ft. Billy Hlapeto)
 
„Бачкаш си нали? Влюбен до уши… Правех си пари и живота си върви”
(Dim4ou – Еднаква драма, ft. Qvkata DLG)
 
Dim4ou говори за своята половинка Веси – за нейната намеса и принос в неговата музика…
 
Знам, че това е интересно на хората и искат да знаят жълтите клюки, но няма какво да знаят. Нормална връзка с едно специално за мен момиче. Живеем заедно, работим заедно, обичаме се, караме се -както всички вас, хора. Не смятам да превръщам личните си събития в комерсиални сбирки и да ги представям на всички като някъв продукт… Това са чисти красиви неща, пълни с чувства.
 
 Ами бърка се – да, защо не. Аз постоянно й надувам главата с някви глупости. Нормално е. Все пак не мога да тръгна да пея някви супер нецензурни неща и да твърдя в песните си някви интимности с други жени и разни такива коя жена би търпяла такива своеволия. Някоя безлична смачкана от мъжа си, а моята не е такава. Моята има характер. Аз се придържам стабилно към истината. Всичко, за което пея, е ИСТИНА. Олигофрените пеят за плаценти и женски, мъжки полови органи и някъв тоалетен хумор и правят някакви отвратителни сравнения. Ми как да те слушат хората, ве, брат. Обиждаш ги. Пак се ядосах и излязах малко извън темата, хаха… И да, преслушваме заедно инструментали. Тя има добър вкус, знае наистина кое би станало хит. Има комерсиален поглед над нещата, което ми помага доста. Разбира се, правя си някви раперски-траперски песни, за които тя няма мнение, но това си е вече моя нужда. Да си начеша езика, просто. Описвам ситуацията на кратко – седя си аз в музикалния си кът вкъщи, пускам си някъв бийт и изведнъж се показва тя – полугримирана, върти си косата с оная инфрачервена керамична ала-бала преса и вика: „Ооо, това е хит!“. И така…
 
 
„И най-странното е, че още си пея. Идея след идея, следващата – ей, къде я!” (Dim4ou – All eyez on D)
 
 
В последните месеци изкара няколко успешни колаборации една след друга. В очакване сме и на поредната – с твоя колега Dee. Сигурна съм, че това не е всичко и в момента са в процес на изготвяне поне още няколко твои проекта. Издай ни нещо от кухнята, с какво планираш да взривиш в най-скоро време?
 
Ооо, ще ви разцепя! Сега следва да излезе много силно парче с X и Dee. След това подготвям парчето „5-6 дена“ с ATS, което е продуцирано от HRD и на което трябва да заснемем махленски клип. Също нещо много голямо ще се случи скоро – направих песен с Лошите – 2 и JO, с която ще ги съборим тотално. Песента се казва „Най-доброто“. След това продължавам с песента „Килос“, която също е продуцирана от HRD и на която също трябва да заснема клип. Мисля, че ще имам и проект с HONN KONG и DANNY LEVAN. Като цяло мисля да подготвя албумче или просто всички песни от албума да бъдат клипирани. Което ще рече – към 13 клипа до лятото на 2016, груби планове. Не обещавам, просто съобщавам. Ще поживеем, ще видим…
 
 
КАЛИНА ВАСИЛКОВА