Красивата ливанка Енджи Касабие и нейният съпруг, който е познат у нас като Мистър Ливан 2014 г. Рабих Ел Зейн, очакват появата на първата си рожба около Коледа. Дълго време дЕнджи криеше бременността си, защото преди това бе претърпяла две неуспешни опита да стане майка. Днес обаче сияе от щастие. Причината е, че съвсем скоро ще навлезе в деветия месец, когато се очаква на бял свят да се появи синът й, чието име все още не е измислила, пише ”Уикенд”.Енджи и Рабих се женят през 2016 г. като организират приказна сватбена церемония в две части – една за многолюдната фамилия на булката в родния Ливан и друга в 5-зведния хотел „Четири сезона” в Кайро. Енджи Касабие е родена на 1 ноември в Бейрут. Завършила е висше образование в областта на медицината, а през 2014 г. защитава докторантура в НСА. Асистент е в Катедра по хигиена, медицинска екология и хранене към Медицинския университет в София. Завършила е докторантура във Вашнингтонския университет със специалност „Диетика”. През клиниката й минават много български и световни знаменитости като Арнолд Шварценегер, Джон Траволта, Силвестър Сталоун, Ева Лонгория, Стефан Данаилов и много други. – Какво си пожелахте навръх рождения си ден? – Здраве и само здраве! Изпълнена съм с много положителни чувства, моля се за бебето, което чакам – да бъде здраво, да се роди без усложнения. Няма какво друго да си пожелая, имам всичко. – Каква беше изминалата година за вас в личен и в професионален план? – Динамична, доста неща се случваха неочаквано. Имах една неуспешна бременност, но внезапно Господ ми дари бързо ново забременяване. Чудо стана! Много съм щастлива. Няма по-ценно нещо за една жена от това да стана майка, да носи живот в себе си. Ще имам момченце. Още не съм решила как ще се казва, но има време до края на годината. Може да си дойде с името, ако избере да се роди на празник. Може да ме изненада и за Нова година, при всички случаи ще съм щастлива. В професионален план работя усилено. Няма ден, в който да не съм работила. Всяка година добавям нещо ново към хранителните режими. Чета много за храненето, за здравето и не спирам да мечтая. Мечтите ми също нямат край. И хич не ме интересува колко пари правя. Вълнувам се на колко хора помагам да си стъпят на краката, като си върнат самочувствието, волята за пълноценен живот и здравето. Винаги ми отвръщат с много любов, което ме прави щастлива. Това чувство е по-ценно от парите – че си бил полезен. Харесвам работата си и й се отдавам. – Удивително е как успявате да поддържате толкова добра форма, при положение, че си хапвате… – Против всякакви лишения съм и за това се старая да има разнообразие в режимите ми и организмът да се храни на клетъчно ниво. Тогава той сам преценява от какво има нужда и си го набавя. Държа много на антиоксидантите, защото те регулират метаболизма, обмяната на веществата, кръвообращението. В България има доста качествени антиоксиданти и аз вече ги включвам в диетите. 90% от хората имат голям проблем с храносмилането по различни причини – от стрес, от неправилни диети, от болест. Понякога не виждат връзката между храносмилането и здравния проблем, а там точно е скрито разковничето. Храносмилането например играе важна роля за подуването на стомаха, води до запек, до диария, до отделяне на газове – все неща, които показват, че храната не се обработва правилно. Болестите тръгват от червата, това е важно да се знае. – Имате ли незабравим рожден ден? – За мен всеки рожден ден е важен и ценен с нещо си. Обикновено около рождения се ден човек изпада в нещо като емоционална дупка. Тази години аз обаче съм в еуфория от предстоящото раждане. Съпругът ми каза, че не е намерил билет и няма да присъства на партито ми, но дори това не ме развълнува. Отговорих му, че няма да му се сърдя, защото има с кого да празнувам – моето бебе. Малкият го обичам безрезервно от сега, макар че не съм го виждала и не зная как изглежда. Непрекъснато разговарям с него мислено. Никога не ми е скучно. Дори когато работя, пак мисля за бебето. Задавам му разни въпроси и той ми отговаря, ритайки ме по корема. Това е първият ми рожден ден с бебе в корема – специален празник. Аз по принцип се радвам на малките неща от живота. Когато близките ми са живи и здрави, съм щастлива. – Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви? – Най-хубавият е бебето, всичко друго минава и заминава като един миг. Бебето дава смисъл на живота ми. Предполагам, че когато го гушна за първи пък, ще бъда безкрайно щастлива, че това ще е най-хубавото нещо в живота ми. Аз съм безкрайно щастлива от бременността си. Обичам да усещам как блъска по корема, как се върти. Просто нямам търпение за първата ни среща и много се вълнувам. Щастлива съм, че мога да разговарям с него и сега. Успехите ми в работата също са хубав момент. Най-лошите моменти са тези, в които загубих двете си бебета преди него. Бях съкрушена, с дни наред плачех. Но пък си казвам, че тази загуба, може би е била божия благословия, за да мога да оценявам бебчо в момента. Вярвам, че Бог прави всичко с някаква причина. Дава ни знаци и важни уроци. – Какво е отношението ви към подаръците? – Слава на Бог, имам всичко и не ма вълнуват подаръците, а жестовете ни приятелите. Един човек, който е алчен за подаръци, колкото и да му даваш – все ще му е малко. За мен е важно да ми почитат с присъствие, с телефонно обаждане, с написано съобщение. Мога да си купя каквато вещ искам. Може да се зарадвам дори на едно цвете, откъснато от градина, но поднесено от сърце. Това винаги си личи. – Притеснявате ли се от старостта? – Не, аз не съм първа младост вече, макар че се чувствам като на 15-20 години, може би защото душата ми е млада. Непрекъснато живея в небето. Скоро говорих със сестра ми, която също е бременна. Казах й да идва, за да раждаме заедно, а тя се засмя и отсече: „На теб всичко ти е лесно”. – Как виждате себе си след десет години? – Предполагам, че ще се занимавам с диети, хранителни режими. Ще правя всичко възможно, за да изглеждам по-добре от сега. Аз сама съм си идол и се самонасърчававам. Всяка една година премахвам нещо вредно от моя живот, без значение дали е храна, навик или дразнител. Редовно работя и по въпроса как да намаля стреса, което става трудно, защото работя с много хора. – Вярвате ли в любовта или сте от хората, които смятат, че тя съществува само във филмите и в киното? – Любовта съществува във всеки един миг в нашия живот. Мисля, че всичко е любов. Аз дори не мога да комуникирам с хора, които не обичам и не харесвам. Това си личи, ставам нервна и сприхава. Не мога да съм фалшива, да се преструвам, че държа на някого, ако наистина вътре в мен нещо не ме кара да държа на този човек. Нещо като не ми е приятно – казвам, че не ми е приятно и не влизам в роля. Лоша актриса съм… Когато нещо ми харесва и ми е приятно, казвам го – не го крия. Алчността на човек го кара да губи любовта и още много други ценности. – Предопределена ли е съдбата на човек? Вие самата усещала ли сте намесата й? – О, да. Всичко е съдба. Господ винаги ни дава избор. Понякога правим грешни постъпки и избори, но това е, за да научим определен урок.