Бургаският рапър (и бийтмейкър!) Hoodini е едно от най-разпознаваемите лица в българската хип-хоп музика. От дълги години е в основата на продуцентската компания Hood ‘G’ Fam, заедно с брат си Fang. В семейството на HGF неотлъчно до тях и до ден днешен са Kriminal & MG (Добри Момчета), Cannibal Gang, Gravy.
(Виж още)
Изпълнителят веднага прие поканата на HotArena.net да побъбри малко за хип-хоп музика, кас‘т‘фони-мас‘т‘фони, за ягоди и кайсии… Покрай тези неща Hoodini обля и „звездоподобните“ в жанра с няколко кофи, пълни със студена – но не вода, а реч, както умело си го прави и в някои свои парчета (пр: „Нова мода“, ft. Madmatic & tr1ckmusic). „Приземи“ ги по културния и емблематичния за него начин – без агресия, залагайки на трезвения си поглед към реалността и на специфичното си чувство за хумор.
Ето я и първата част от интервюто с артиста:
В последното парче, продуцирано от Hood ‘G’ Fam – „Напред-назад“ с Qvkata DLG и Kriminal, се разхождаш по улиците със стар касетофон… Всъщност в самия клип доста се акцентира на него… Но пък в „Без лимит“ пееш : „Искам в джоба кредитна карта без лимит“…
Ако съдбата ти предостави възможност, да избираш дали да се разкарваш с касетофон в ръка, или с куфарче, пълно с пари, коя от двете опции би избрал?
Виж, касетофонът е символ. Голяма част от нас израстнаха във времето , когато можехме да слушаме музика единствено на касетофон или да гледаме видеоклипове, записани на видеокасети (принципно все някой авер имаше записващо видео и от там вече презаписва на всеки). Малко от сегашната ни фен база знае, че през ’90-те аудиокасетата вървеше в комплект с молив, за да пестим батериите на касетофона, докато слушахме музика на улицата. За мен касетофонът символизира Музиката. За някои, може би, символ би била плочата или грамофона, за мен е този касетофон . Аз живея с музиката, храня тялото с музика. Без пари се оправям, без музика – трудно.
Миналата година изкарахте лимитиран модел тениска „HGF Stoner T-shirt“. Може ли да считаме, че това е заявка за бъдеща модна колекция на Hood ‘G’ Fam? Да очакваме ли още модели?
От както се помня… винаги сме изкарвали дрехи. Къде за феновете, къде за нас… но от едно време се опитваме да имаме собствена линия тениски. Да, може да очаквате още много модели. Мислим да мачкаме конкуренти като Armani и други мишоци. 😀
С tr1ckmusic създадохте общ албум „Труд и техника“. Не искам да изпадам в детайли относно продажбите… Интересува ме само – оцениха ли го феновете, тоест – оправдаха ли първоначалните ви нагласи, които имахте, преди да го разпространите на физически носител?
Докато създаваш даден продукт, ти го правиш не заради определени очаквания, а защото така го виждаш… или може би така си мисля аз. В България се броят на пръсти рап изпълнителите, които правят много пари от музика и може би 0 са тези, които правят ”големи” пари от продажба на албуми (ако има някой забогатял от продажби, обещавам да му подаря 1 декар земя в карнобатско).
Та, не мисля, че някой започва да прави цял албум с идеята да забогатее. Не! Прави го от любов, от любов към музиката, прави го, защото го кара да се чувства добре. Въпросът не е дали феновете са оправдали очакванията ни, а НИЕ оправдахме ли техните очаквания?! Надявам се да сме го направили!
Колаборациите ти са предимно с артисти от изток, като има и изключения. Хвърляш ли поглед и на запад, ще има ли общи проекти с изпълнители, например от столицата?
Работя, с когото реша и в бъдеще ще продължа да работя по този начин. През годините съм работил с толкова много и различни изпълнители от цяла България, че ако започна да ги изброявам, ще пропусна все някого.
Да, предстоят още много и интересни проекти с изпълнители от цялата страна. За разлика от някои „звездоподобни”, ние рамки не си слагаме. Правим го за музиката, а не за да си начешем нещастното его. Имам желаение да осъществя общи проекти с още много имена от българската сцена, така че най-доброто те първа предстои.
Като рапър си PRO, ако някой го отрече, ще му тежи задълго на съвестта. Виждам обаче, че този професионализъм и дългият опит в бранша някак си не ти достигат да си сред „първенците в рапа“. За това подсказва и песента ви с брат ти Fang – „Дилема“. Оттук произтичат и следващите ми въпроси:
Мислиш ли, че в столицата лейбълът Hood ‘G’ Fam и продукцията му ще бъде по-добре развита и отразена, отколкото бива със седалище – Бургас?
Докато не спрем да концентрираме всичко в столицата, няма как България да започне да се развива (говоря за всички отрасли). При всички положения щеше да е много по-лесно. Все пак всичко, което ти е нужно, за да те чуят и видят, е там. По-трудно е от тук, но добра музика може да се прави навсякъде. Както казах – най-доброто предстои. За да създадеш нещо голямо, трябва да имаш стабилна основа. Бургас има музикална история не по-малка от който и да е град в България, а аз и моите колеги сме тези, които трябва да я развиват, а не при наличие на препятствия, да търсим лесното и да тичкаме към ”града с възможностите”.
Виждам, че участията са на приливи и отливи… един път имаш, друг път не – що се отнася до финансови средства, чийто източник са тези „представления“… Ти сам пееш:
„от широкото към тясното и обратно – нищо не е ясно“, „в джоба имаш десетак, а ти трябват сто“, „битка за месо“, „от ходенето пеш, без колело, до последния модел на Баварец“, „и докато се усетиш – даваш ланец, брато, в къща, заложна, продаваш сребро“, „вчера беше жега, но днес трепериш“…
С какво се занимаваш, когато нямаш доходи от твоята музика?
Преди да отговоря на въпроса, ще вкарам лека интродукция. Първо, за да стане ясно на читателите, ще кажа – много е трудно да успяваш да се издържаш само от участия, когато си самоспонсорираш цялата музикална кариера. Малко са хората, които го правят. Повечето изпълнители вкарват повече пари за записи и видеоклипове, отколкото печелят.
Аз съм благодарен, че в последните години нещата се раздвижиха. До преди 5-6 години на рап сцената беше пълна „смърт”. Тези, които вадехме видеа и албуми, се брояхме на пръстите на едната ми ръка. Много от сегашните изпълнители забравят този факт. Сега, когато е „модерно” да си рапър, всеки взе да се блъска в гърдите и да си мисли, че е хванал дядо Господ за кайсиите. Истината е, че много малко от така наречените „рапъри” знаят какво правят.
Аз идвам от малък град и всичко, което сме постигнали с моите ”съотборници”, сме го направили сами и с подкрепата на добри приятели. В този ред на мисли, би трябвало да е станало ясно, че освен с музика, се занимаваме и с всичко, което може да ти докара лев в буркана. Ако ме питате дали имам ”шеф”, който ми плаща заплата, бих отговорил с: ”Не се оплаквам!”.
(Премини към втора част)
КАЛИНА ВАСИЛКОВА
