Диляна Попова позира за благотворителен календар със своя повече от любопитна детска снимка. От нея е видимо, че още от малка е била голяма красавица, а самата моделка открива много прилики между своето „детско копие“ и порасналият и син Борил.
В специално видео за кампанията „Направи го“ тя разказва и за момента, в който е разбрала, че ще става майка: “Влязох в един магазин, в който миришеше много хубаво, на ароматизатори, които аз много обичам, и ми стана адски лошо и излязох. Така че вече бях убедена, че това е знакът”.
Диляна иска още от 22-годишна да стане майка, но до решението стига, когато усеща, че моментът е настъпил. Тя е един от новините посланици на кампанията на Иван и Андрей – „Направи го“. Нейната цел е насърчаване на раждаемостта в България, а сред останалите лица са Нели Хаджийска и Петя Дикова; актрисите Ани Пападопулу, Луиза Григорова и Евелин Костова; певиците Сантра и Мария Илиева; ТВ водещата и бизнес дама – Юлиана Дончева; моделът Славена Вътова.
Всички дами за заснели специален благотворителен календар, който вече е в продажба и средствата от него ще бъдат използвани за целите на кампанията. Ето в какво се състои тя: Всяка двойка, заченала новия живот през 2022, може да се регистрира на сайта www.napravigo.bg и 20 семейства ще спечелят “Бебешки ДНК пакет” с всичко необходимо за първата година от живота на техните деца – храни, пелени, дрехи, аксесоари, козметика, играчки, количка, медицинска грижа и др.
2 thoughts on “Как е разбрала Диляна Попова, че ще става майка? (Снимки)”
Проблемът не е в ниската раждаемост! Хората с деца бягат oт България. Аз имам 3 деца, брат ми 2. И двамата емигрирахме след раждането на децата с еднакъв аргумент: тук няма нормално бъдеще за нашите деца … Направете си изводите сами …
5 българчета смятат себе си за германчета. Защо? Ами много просто: в България играят не в пясъчници, а в котешки тоалетни на улични котки, не получават детски, няма за тях места в детска градина, няма тротоари, качествените медицински грижи и лекарствата не се поемат от касата, улични кучета. Мизерия. И като си дойдем, ме питат децата: Мамо, тук защо е толкова мръсно? Мамо, на кого е това голямо куче? А пък аз, наред с другото, се налага да им казвам: Внимавай, шахта, да не паднеш, внимавай, липсват дъски на пързалката … Потресаващи сте, не ни чакайте. И хората от третия свят не искат в кочинката ви да живеят. Хайде успех с кампанията … Ама надали.