Основателят на „Ку-ку бенд” Георги Красимиров – Герасим::Разделихме се с Лили Иванова, защото „гнездо оси” ме набеди в кражба

Георги Красимиров Георгиев, става по-известен с артистичния си псевдоним Герасим, както към него се обръщат приятели и познати. Той е сред основателите на „Ку-ку бенд” и дълги години работи за компанията на Слави Трифонов, с когото се познава още от ученическите години в Музикалното училище. Герасим е автор на музиката към едни от най- популярните му песни от 90-те години.
Твори за звезди като Тодор Колев и Лили Иванова, на която 2 години е продуцент заедно със своя украински съдружник Олександър Лимар. Герасим създава музиката към „Ветрове”, песен и албум, който генерира огромна печалба не само за примата, но и за екипа й. Уви, разделят се не по най-добрия начин. Години по-късно си прощават и той обещава да композира нещо ново, специално за нея.
Герасим е роден на 4 януари 1969 г. в Берковица и открай време сърцето и душата му са отдадени на духовата музика. По повод 145 години от Освобождението на България е подготвил албум с възрожденски песни
 
– Герасим, с какво се занимавате в момента? Как се стига от хитове на Лили Иванова до възрожденски песни?
– Завършихме албума „Възрожденский”, който включва песни като „Вятър ечи, Балкан стене”, „От кога се е, мила моя майно льо, зора зазорила”, „Боят настана”, „Райна Попгеоргиева” и други. Посветили се го на 145 години от освобождението на България и 146 години от освобождението на Плевен. Подготвям и книга „120 години духова музика в Берковица” – има интересни неща в нея, които до сега на са казвани никъде за известната Берковска формация, която от началото на 90-те години е частна. Преди това е била общински и военен оркестър. От 1992-а е в частни ръце. През изминалия декември издадохме и диск, участвахме в юбилей на Нешка Робева. Подготвям песен за конкурса „Бургас и морето”, и още една за пролетния конкурс на БНР. Продължавам да пиша втора част от моите пиеси за средна трудност за пиано. Първата част от 6 такива песни вече излезе. Ще бъдат общо  24 пиеси, насочени към обучаващите се по пиано в музикалните училища. Представят различни композиционни техники и стилове. Надявам се на учениците да им бъде приятно.
– Вие сте бил продуцент на Лили Иванова. Направил сте албума „Ветрове”, който събра доста овации. След това още един албум, турнета…
– „Ветрове” беше създаден преди повече от 20 години, а още се помни. Заедно с моя съдружник Олександър Лимар станахме продуценти на Иванова и изкарахме заедно около 2 години. Заснехме и видеоклип на „Ветрове”, който продължава да се върти и да събира почитатели. Правили сме голям концерт в НДК, пълна телевизионна продукция. Това беше първият концерт, излъчван по Би Ти Ви изобщо. Идеята беше да направим нещо в балкански стил. 10 години преди това бях започнал да се занимавам с духова музика и нещата се получиха много добре. Спечелихме конкурс на БНТ за производство на видеоклип и така се роди „Ветрове”. Оказва се, че музиката пасна на Лили Иванова, макар че преди това тя не беше пяла нищо подобно. След „Ветрове” мисля, че не е пяла подобно нещо. Радвам се, че я включи в последното си турне. Това е наистина една много хубава песен, която страшно й отива.
– Казват, че с нея се работи трудно. Вие също се разделихте с примата на естрадата не по най-добрия начин. Защо?
– Напротив, аз работи изключително лесно с нея, защото тя е невероятно дисциплиниран човек с много качества – и музикални, и човешки. С нея дръпнахме още на старта с първият албум, който продуцирахме. Направихме безброй концерти. Популярността й се вдигна и сред младите, получи доста добри финансови постъпления, ние също. Беше рестарт на кариерата й, добър за всички нас. С нея се работи добре, стига да знаеш какво правиш, да си точен и коректен. И най-важното – да си работлив! Тя мързеливи хора не понася. В медиите излязоха писания, че забранявам да пее песните ми, което е измишльотина. Да, ние се разделихме малко остро, но така е трябвало да стане…
– Финансова ли беше причината?
– Не точно… Причината беше следната: около нея се появиха някакви хора, които й втълпиха, че с моя съдружник я крадем, което изобщо не е вярно. И веднага ви давам примери. Тогава купихме от нашите общи пари апартамент в „Лозенец”, който трябваше да стане школа за звезди. Направихме ремонт на стария й апартамент, купихме и две коли. И това са от общите пари със съдружника ми, не са от нейните. Това са пари на дружеството ни, което продаваше дискове и организираше концерти. След като с Олександър се разделихме, си тръгнахме без нищо. Всичко беше инвестирано в продукции, сграда, коли. По продуцирането на всяка звезда има много разходи. А ние я продуцирахме реално. В момента не зная дали има такава практика. Певците обикновено вадят някакви пари и се самофинансират. Ние спазвахме канона и вадехме пари. Покрай успехите на албумите бяхме в еуфория, допуснахме гнездо на оси да съсипе и нашата работа, и нейната за известно време. В крайна сметка, никой не спечели от това. Смятам, че сме си простили. Преди няколко месеца се видяхме и тя каза, че разчита на мен да й направя песен. Обещах й, просто не е дошъл момента
– Малцина знаят, че сте работили заедно с Тодор Колев и песента му „Фалшив герой” е по ваша музика. Какви са впечатленията ви от него?
– С Тодор Колев се познавам от години. Срещнахме се на един концерт във Варна, където бях музикален продуцент на симфоничните концерти и на някои поп изпълнители. Беше някъде 1999-2000 г. Преди това с Годжи и Евгений Димитров – Маестрото направихме музиката за последния албум на Тодор Колев, озаглавен като песента „Фалшив герой”. Бяхме негови продуценти. Той беше човек, който или ще те хареса от първия момент, или никога няма да му направиш впечатление. За мен беше много готин. Още при запознанството си говорехме толкова открито, сякаш се познаваме от години и сме първи приятели. Открит човек беше. Може би за това сътворихме вечен албум, както се казва.
– Вие сте основател на „Ку-ку бенд”. Лесно ли събрахте момчета за вече легендарната група, с която отрасна цяло поколение българи?
– Бях в бенда от 1993 до 1998 г. След като Евгени Димитров вече свиреше за „Ку-ку”, той ни покани с Годжи. Познавахме се от Музикалното училище в Плевен. Там имахме група. От там се познаваме и със Слави Трифонов, който е малко по-голям от нас. След това дойде нов барабанист – Венко, всички вече го познавате. На приятелска основа и на любовта към пеенето се роди бенда. Ние искахме да правим качествена музика. Момчета го показват до ден-днешен, изключителни професионалисти са, едни от най-добрите в страната. Групата, която зрителите виждат сега, е почти същата, която беше през 90-те години на миналия век.
– Албумът „Жълта книжка” беше тотален хит-разбивач, как се стигна до написването му?
– Любен Дилов-син, Слави Трифонов, Камен Воденичаров и въобще всички, които тогава бяхме, решихме да направим албум, който от една страна представя поп музиката, а от друга – балканското виждане за нея. И тук ще кажа нещо, което сякаш никой до сега не е забелязвал. Ние представихме балканска музика преди уважаемия и почитаем Горан Брегович да направи подобно нещо. Хронологически имахме записи преди него. Но погрешно хората смятат, че той е баща на балканските ритми. В „Жълта книжка” за първи път използваме духова музика, характерни балкански интонации и програмен стил. За съжаление албумът сякаш не беше разбран и не донесе очакваното. Специално песни като „Не съм избягал” и „Ала нямаш мен” бяха изключително популярни. Програмните песни, които очертаваха живота на човека от раждането му до смъртта, не бяха много приети, а може би беше твърде рано изпети пред публиката. Чувам, че „Сватба”, любимото ми парче, все още „върви” отлично, „Балканско болеро” също. По-късно направихме албума „Хъшове” с възрожденски песни и те станаха на момента хит. „Едно ферари с цвят червен” беше запята от всички.
– Говори се, че сте се отказал от авторските права на музиката, която сте писал за популярни песни? Защо?
– В крайна сметка не се отказах, макар че го мислех. Имах намерение. Бях се изнервил жестоко преди години, тъй като в сферата на авторските права в България цари тотален хаос. Но видях, че се правят стъпки за подобряване на нещата. Поне концертите на Лили Иванова, които направи миналата година, са отчетени абсолютно коректно. Всеки си е получил парите. Но наистина е много трудно да се наблюдават и събират правата. Ако дружеството за колективно управление не си гледа съвестно работата, нищо няма да се случи. Бях изключително изнервен и на крачка да се откажа от авторски права и сродни, защото при тези мизерни заплащания е недостойно. С парите от тези права не можем нищо да направи, дори да преживяваме. Не можем и да ги контролираме. Обмислях да организирам движение за авторски и сродни права, които минават през дружества, да направим дигитална платформа, по подобие на вече съществуващите в света. Но може да се използват и чуждестранните платформи. Дигиталната платформа представлява индивидуално договаряне на автори с мрежи и съответното отчисляване за правата. Всеки се регистрира индивидуално и си получава правата. У нас към момента това няма как да се случи. Но ще дойде ден, и това ще стане!