Уебмастърът съчетава правенето на сайтове със стихоплетството и вече подготвя втората си книга
Той е на 40 години, с две деца, щастливо женен, и практикува модерната в последно време професия – уебмастър. Бихте го определили като един средностатистически българин, но Павел Матеев е различен. Наскоро той издаде първата си стихосбирка „Облачна душа“, писана преди 20 години – тогава, когато е бил студент, влюбен в настоящата си съпруга.
Днес, 20 години по-късно, Павел се връща към музата и таланта си и след дълга творческа пауза отново започва да пише. Подготвя втората си стихосбирка, прави опити и в прозата.
Първата му стихосбирка можете да си закупите от ТУК.
Роден в слънчево Търговище, но днес живее в облачен Лондон. Занимава се с правене на сайтове, но в същото време пише любовна лирика, която докосва сърцата. Завършил е хуманитарната дисциплина „Българска филология“, но се специализира в далеч по-техническата сфера на уеб услугите. Такъв е Павел Матеев – с противоречив характер, но здраво стъпил на земята, с облачна душа, но със слънчево усмихнато лице, щастлив, но в същото време – мрачен… Уебмастър, със сърце на поет!
Ето какво сподели за HotArena Павел Матеев.
– Павка, как така след 20 години отново се завърна към писането на стихове? Какво те вдъхнови? – Казват, че човек трябвало да се занимава с това, което го прави щастлив. По тази причина, без много да мисля, се върнах към писането. Вдъхновението винаги е било в мен, а римите не са спирали да се блъскат в главата ми. Трябваше само да седна, да запиша няколко неща и да налея чувство.
– Съпругата ти сигурно много се гордее с толкова чувствен мъж до себе си. Често ли й четеш стиховете си? Подкрепя ли те?Гордее се, защото няма избор (Смее се). Не чета стиховете си на никого. Който иска, сам може да го направи. Съпругата ми винаги ме е подкрепяла. Тя е първият ми читател и редактор. Много пъти се допитвам до нея, преди да покажа свое произведение.
В едно от твоите интервюта относно стихосбирката ти „Облачна душа“ казваш, че ако преди 20 години си бил влюбен с облачна душа, то сега тя е мрачна. Защо мрачна?– Когато душата на един човек е облачна, той търси себе си, търси любовта и в него се преплитат противоречиви чувства. Един човек с облачна душа може да бъде от самотен, тъжен, отхвърлен, изоставен… до влюбен, щастлив и обичан. Всичко зависи от количеството на облаците! Когато мракът обвие душата, човек се вглъбява в себе си и чувствата му са постоянни. Единственото очакване е за светлина. Все някога мракът отстъпва на светлината, защото той не би съществувал, ако няма светлина. Мракът реално е липсата на светлина. Отделно живея в Лондон, а тук много лесно можеш да потънеш в мрака или да му се отдадеш.
– Разкажи малко за новата стихосбирка, която подготвяш! Да очакваме ли „облачни“ стихове или ще са „предимно слънчеви“?
– Новата стихосбирка също ще бъде облачна на моменти, но много по-зряла. Отново съм заложил на класическата рима. В нея облаците са много по-рехави. Повечето стихове са оптимистични. Затова, може да се каже, че ще бъде предимно слънчева, независимо от мрака, който винаги ще бъде с мен!
– От доста време се занимаваш с уеб дизайн, правене на сайтове, уърдпрес. Уебмастърството доста си контрастира с лириката. Противоречива личност ли си по природа?
– Противоречива, неразбрана, различна, а на моменти и непоносима личност съм. Не съм спрял да се занимавам с правене на сайтове, но винаги намирам време и да напиша нещо. Все пак писането е интимен акт и ме прави много по-щастлив от правенето на сайтове.
– В България е трудно да се пробие като поет, издаването на стихосбирка изисква доста средства. Какво би казал на своите съвременници, как би ги насърчил да не загърбват таланта си?– В България много неща са трудни, особено ако е в сферата на културата и изкуството. Когато човек има желание, винаги ще намери начин, за да продължи да се занимава с това, което му доставя удоволствие. Непознатите авторите почти никога няма да имат подкрепата на държавата или на издателствата, но пък имат социалните мрежи, където могат да споделят своите творби и да набират фенове. А ако имаш пари, можеш да издадеш всичко, каквото си искаш, независимо каква щуротия е. Надявам се винаги да има четящи и търсещи хора, заради които си струва да седнеш и да пишеш.
Може би тук е мястото да благодаря на Издателство „Фабер” (Велико Търново) за тяхната безценна подкрепа. Благодаря и на всички приятели и познати, които ми помогнаха да осъществя една мечта.
На колегите пожелавам много успехи и да не им пука от нищо. Да не спират да пишат и да радват своите почитатели!
